Македонско-български диференциален речник

ѓаволштина — ж. Дяволия

ѓак — м. Послушник, дякон (който се подготвя за монах).

ѓакон — м. Дякон.

ѓаконик — м. Дяконник. Специално определено място, отдясно на престола за кадилницата и др. под. неща, необходими за богослужението.

ѓаконство — ср. Дяконство.

ѓаконува — несв. Дяконствам.

ѓаур — м. Гяурин, гяур. Неверник, християанин, немюсюлиан.

ѓаче — ср. Дете което помага на свещеника по време на големите празници при богослужението.

ѓебре — ср. Гебре. Кесия от козина, която служи за изтриване на кон след чесане.

ѓебри — несв. Изтривам с гебре.