Илинден 1903 — 1953
Смъртта на легендарния Гоце Делчев
След като се взима решението за вдигане повсеместно Въстание в Македония, революционната организация започна оживена подготвителна дейност навсякъде. Пренасят се тайно пушки и динамит, стягат се четите, районните ръководители с в постоянен контакт със своите хора. Гоце Делчев дига във въздуха моста при Ангиста с динамит. Сраженията между четите и турския аскер зачестяват.
* * *
Към края на март (ст. ст.) един ден вечерта, между другите пътници на солунската гара слиза и един селянин в кукушка носия – потури и червен пояс с фес на главата. В ръката си той държеше кошница с червени яйца. Било е Велики Четвъртък. На пристъпилите към него колджии кукушанецът предложи кошницата от която те си взеха яйца и пропуснаха да претърсят човека, който носеше два револвера в пояса си.
Същата вечер кукушанецът – Гоце Делчев – има беседа с Ив. Гарванов в неговата квартира. На другият ден Гоце се среща с пристигналия от заточението си в Подрум «най-любим свой другар» Дамян Груев, за да обсъдят някои въпроси във връзка с положението в Македония.
Двамата големи македонски дейци след това се разделят, за да не се видят никога вече заедно. Напуснал Солун, Делчев нарежда да се съберат на Георгьовден на Али-ботуш всички чети от Серския окръг. На тоя конгрес е трябвало да се обмисли участието на окръга в предстоящите акции. Но Гоце не стигна до Али-ботуш, а само до село Баница, недалеко от Серес.
При четата на Гоце Делчев в Баница се присъединяват и четите на Димитър Гущанов и Георги Бродалията – всичко около двайсетина души. Присъствието, обаче, на хвърковатият македонски войвода, когото турците са търсили под дърво и камък, бива узнато. Още същата вечер 20 април стар стил, селото бива обсадено.
Ето как П. К. Яворов, в своята биография за Гоце Делчев, предава развитието на нещата:
«На 21 април, рано сутринта, Гоце и другарите му биват разбудени от една бабичка, която влетява при тях, изгубила и ума и дума:
— Станете, момци! Аскер загради селото и търси по къщите…
Един Гоцев съученик от военното училище, бившия на българска офицерска служба турчин Тефиков, началстваше хилядата души низами, които обърнаха Баница наопаки.
В половина час Гоце и всички момчета са готови вече за предстоящата кървава схватка. През това време турците събират мало и голямо от обискираните къщи и твърде скоро почти цялото селско население бива турено под стража. А обиските наближават и към двете къщи в които са четите.
Тогава наскоро бе издадено от Цариград секретно разпореждане, да се унищожава всяко село, в което се намери революционна чета. Така бяха изгорени селата Балдево (Неврокопско), Карбинци (Щипско), Смърдеш (Костурско) и още някои. Гоце поиска да излезе вън от Баница, преди да бъде запалена, дано по тоя начин да я спаси. И затова, наместо да причака нощния мрак укрепен в каменна къща и тогава да се втурне върху турските peдовe, той заповядва на момчетата да бъдат готови за излизане след него. С гордо вирната глава и с пламък в очите, Гоце повежда малката си дружина срещу неприятеля. Обаче подир минута обсадителите изсипват с викове върху тях градушка от неколкостотин куршума.
— Лягайте! – командува Гоце, като прави същото край една малка пресъхнала речица.
— Раниха ме, – обажда се глас между момчетата; майко умирам, – чува се по-нататък: убиха Димитра – вика трети.
— Кучета! – псува Гоце и гръмва срещу турците. Но преди да завтори, един куршум го шибва в гърдите – и бликва струя гореща кръв…
Сражението продължи още 15 часа. Гоцевите другари се сражаваха от една плевня и до настъпването на нощта не дадоха със стрелбата си на турците да се приближат до плевнята и до трупа на падналия войвода. И сражавайки се, те виждаха мъртвия Гоце приведен сякаш върху гроба на Македония.»
* * *
Македония бе тъй претръпнала по онова време, че не плачеше вече наред новите гробове, които всеки ден никнеха по земята ѝ. Неочакваният гроб в Баница изтръгна от дъното на душата ѝ една исполинска въздишка, която носена от ехото на солунския динамитен атентат, се заблъска от град на град и от планина в планина.
Македония преживя и тая скръб и продължи упорито да събира сили, решена да победи робската съдба или да изгори в собствения си огън, пламнал буйно от една искра на Гоцевото велико сърце.
Факсимиле от хектографическия таен революционен вестиик «Свобода или смърт», издаван преди въстанието. Първият редактор на този вестник е бил П. К. Яворов, родом от Чирпан, България, но предан всецяло на македонската освободителна борба. Горният брой е бил издаден по случай Великден, на 6 април, 1903 година.