Илинден 1903 — 1953

Въстанието в леринско

Унищожени телеграфни жици, дигаме мостовете във въздуха – Нападение аскера при станцията Екши-су – Сражение над Битуша – Сражения при Раково и Буф – Действия в Нидженския район

Унищожаването на Папанчевата чета (26 май 1903 г.) нанесе силен удар на тоя район.

Окръжното и възванията тук се получиха три дни до въстанието, така че не навсякъде можаха да бъдат своевременно разпратени. От петте въстанали околии в Битолският вилает само в Леринско биде спазено точно решението на Смилевския конгрес относно партизанския характер на въстанието. Благодарение, може би, на многото преживяни съсипателни афери и на значително количество заловени пушки, леринското началство мобилизира всичко около 500 души, по 10, 20 и повече души от село. Изключение правеше само голямото село Екши-су, където се дигнаха стотина души. Населението остана докрай из селата си.

Въстаниците тук имаха две бази от двете страни на Леринското поле: едната – Буфската и Нередската планини, на северозапад и югозапад от Лерин, другата – Нидже планина (югозападната ѝ част), на изток от Леринското поле.

Макар и предприето със сравнително по-малки сили, въстанието тук произведе силно впечатление, понеже първата нощ, едновременно и в двата района на околията, се извършиха множество акции. Телеграфните линии, съединяващи Лерин с Битоля и с нахийските центрове Суровичево, Невеска и пр., бидоха скъсани, бейски кули по чифлиците бяха нападнати; шосейни и железопътни мостове бяха разрушени.

Един отряд от 200 души начело с Георги п. Христов, Мих. Чеков и Алексо Турунджов, нападна аскерското отделение на екши-сулийската станция, разпръсна го, като уби четирима войници и разруши с динамит маказите на железопътната линия. Гръмът се разнесе из цялото поле и скова в страх всичко турско. Друга въстанишка команда разруши железопътния мост при с. Кеиали.

На 22 юли войници от Неред, Песодери и Лерин, над 400 души, нападнаха въстанишките позиции в местността «Плоча» над с. Търсйе. В продължение на осем часа въстаниците, около 200 на брой, отблъсваха успешно турските атаки. Вечерта войската се оттегли със загуби. Четите не дадоха нито една жертва.

На 1 август заранта бе нападната местната чета от 15 души над с. Битоша. Един отряд от 30 въстаници се притече на помощ, но по-късно пристигна хиляден аскер, под напора на който въстаниците отстъпиха по височините. Войската влезе в Битоша, ограби и опожари селото и изби 25 души. Следните дни въстаниците се сражаваха при селата Раково и Буф. В Раково турците бяха задържани докато се изтегли населението. В Буф местната чета, командувана от стария борец Ферман и подкрепена от други отряди, също успя целия следобед да задържи неприятеля и да спаси населението от сеч. И двете села, обаче, бидоха опожарени.

Последваха двете описани сражения около Песодери и Невеска, в които леринските отряди действаха заедно с костурчани.

В източната част на района, полето и подножието на Иидже, въстанието се ознаменува с множество нападения на чифлишки кули, турски воденици и пр. Въстаниците тук се командваха от Лечо Настев Церовски, Тане Дзолев от Горничево, Леко Банички и др. Първото сериозно сражение се даде на 25 юли над с. Горничево. То бе и едно от най-кръвопролитните: турците, около 800 души иа брой, отстъпиха подир шестчасова борба, като дадоха над 50 убити, срещу трима убити въстаници. След няколко други сражения при Неокази, Сетино, Секулево и пр., Нидже планина остана във владение на въстаниците до средата на август.

Изобщо, в Леринско малкото въстанишки сили бяха целесъобразно използвани.

* * *