Илинден 1903 — 1953

Въстанието в Костурско

Васил Чекаларов държи реч – Възванието написано от Лазар п. Трайков – Нападението на Вишени – Завладяването на Клисура – въстаниците изтръгват победа при дъмбенските върхове – Сражението При Биглата – Превземането на Невеска

Най-нетърпеливата околия получи най-късно съобщението на Главния щаб. Окръжното и възванието гониха един-два дена костурското районно началство по планините и на ден Илинден го завариха над с. Дряновени.

Първият вестител на многоочакваното събитие по околията бе могъщето «ура» на четата, което след кратката реч на Чекаларов, огласи «Дряновския осой», накара да трепнат сърцата на селяните от Горно и Долно Дряновени и се сля с ехото на съседните планини.

Половин час ио-късно бързи куриери разнасяха по селата следното възвание съставено набързо от Лазо п. Трайков и преписано от но-интелигентните четници в стотина екземпляри:

Въстанието е обявено днес. Македония е в открита борба с тиранина. Оттатък Вич саморазправата е подета от днес заран.

Поканваме всичко годно да носи оръжие, по установения ред, да влезе в редовете на борците!

Да живее бореща се за свободата си Автономна Македония! Да живеят борците!

От Горското началство

За опорни пунктове на Въстанието служеха планините Буче, Корбец и Лисец – в Корещата, Вич и Върбица – в Пополето, върхът Одре – в Кастанарията. Целият район бе разпределен на осем центрове: Смърдеш, Косинец, Дъмбени, Кономлади, Блаца, Загоричани, Мокрени и Добромища с отделни началници и войводи: Стерйо Стериовски, Насо Кършаков, Начко, Никола Трифонов, Ник. Андреев (Алай бей), Кольо Добролицки.

Илинденското бойно знаме на c. Загоричани, Костурско. Това знаме, както и много други като него, станаха свещени и безсмъртни, понеже участва в много сражения. То бе запазено от старите Илиндеици София и бе скътано, сдиплено. при костите на Гоце Делчев. Софийските комунисти предадоха свещените кости на Делчев на сърбо-комунистите в Скопие. Не се знае дали, заедно с тях, не са предали и това скъпо македонско революционно знаме от Илинден

Всеки център, съставен от Няколко селски чети, притежаваше свое отделно началство и свое знаме, бродирано на червен копринен плат. Освен центровите чети, съставиха се още две районни чети от по около 150 души – за Пополето под войводството на Ив. Попов и за Корещата – Митре Влаха. Състави се една наказателна чета, с която се движеха началниците Л. п. Трайков, В. Чекаларов, М. Розов и М. Николов.

Първият ден, 20 юли, мина в мобилизиране на въоръжените сили. През нощта отделни команди скъсаха телеграфните съобщения и изолираха града.

Общ изглед на Вишени, където стана първото сражение през Илинден за Костурско

Вторият ден се изгуби за началството в безуспешни усилия да се предприеме поход срещу Костур. Още на 20 се изпратиха в града четници в селско облекло, за да предизвикат пожари. Това трябваше да послужи като сигнал за настъпление против войската, разположена на чадъри край града, от въоръжените сили на съседните села Апоскеп, Жупаница и Тихолища. Раздвижването на аскера, o6aчet осуети влизането на четниците в града и застави началството да изостави целия план.

На 21 трябваше да се нападне гарнизонът от 120 войника в с. Вишени. Стрелбата против петнадесетина войници, срещнати от отряда на Иван Попов, идещи откъм Шестеово, накара гарнизона да се затвори в квартирите си и да открие огън. Докато едни от селските чети се сражават, еква от стотици гърла песента: «Боят настана, тупат сърца ни».. . Пристига Ив. Попов с отряда си тържествено посрещнат от селяните. Пристигат след него и Чекаларов, Митре Влаха и др. В разгара на сражението, когато четите се мъчат да подпалят с газ аскерските квартири, задава се откъм костурския път друга войска и се зачува турска тръба. Едно недоразумение решава борбата. Четите повярвали на донесението, че костурската войска наближава Вишени, се отдръпват към съседното село Блаца, за да се укрепят, а гарнизона, възползван от затишието, напусна селото и в паника се разбяга към Костур като повлече и идещето на помощ войсково отделение от 80 души. Във вишени въстаниците взеха първата плячка: две маузерови пушки, много патрони, сухар, ориз и др. хранителни припаси. Тук паднаха и първите турски жертви.

Същият ден войводата на мокренския център Ник. Андреев (Алай бей), без да дочака съсредоточаването на достатъчно сили, според плана, нападна с 150 въстаници, гарнизона в градеца Клисура (Влахо-Клисура), но бе отблъснат с шест жертви. На другия ден, 23 юли, около градчето бяха съсредоточени към 600 въстаници. Един въстанически отряд изненада и разби идещата откъм Кайляри войска и плени обоза ѝ (15 коли с храни, котли за готвене, платнища, храни и пр.) Друг въстанишки отряд, идещ откъм с. Куманичево, прогони петдесетина войници от укрепените им позиции извън градеца. В Костурско по-нататък се развиха епически борби срещу многохиляден неприятел, никъде обаче не се удаде на въстаниците да отпразнуват така тържествено победата си. Отрядите влязоха с развети знамена, с ура и песни и се построиха на площада. Населението ги посрещна най-радушно. Чекаларов, Кляшев и Попов държаха речи на момчетата и гражданите. Кузо п. Динев обясни на гръцки, че борбата се води за освобождение на всички християнски народи и няма да спре докато общото отечество – Македония не извоюва своята автономия. Мъже, жени и деца всички жители на това влашко градче – изпратиха тая реч с «ура».

Вечерта въстаниците заеха всички стратегически височини над Клисура, очаквайки нападение. Турците, обаче, нито помислиха да се повърнат. Четите останаха още два дни в града, отпочинаха си и си набавиха всичко потребно. В мюдюрлука въстаниците намериха между друго пушки «Гра» взети от убити четници и четири хубави обездни коня, които се поднесоха в дар на началниците. Цялата архива биде изгорена. От 23 юли до 14 август Клисура остана във владение на въстаниците.

Докато въстаниците се сражаваха около Клисура, голямото помашко село Жервени в другия край на околията, Корещата, беше в пламъци. Това село врязано като клин всред съседните български села и дало прочути катили, първо изпита отплатата на въстаналата рая. Един голям отряд, предвождан от Лазар п. Трайков, го загради на 23 юли и му предложи да предаде всичкото си оръжие. Жервенци отвърнаха със стрелба убиха две момчета и четири раниха. Цялото село биде опожарено, десетки негови жители избити, другите разпръснати.

Четите на Чекаларов, Кляшев и други

Три дена по-късно в Смърдеш бяха съсредоточени около 700 въстаници. Грозните развалини на това мъченическо село, три пъти нападано, опожарявано и клано до въстанието, зовяха за отмъщение. Чекаларов Попов, Кляшев припомниха на момчетата миналите народни страдания и сочейки им развалините, извикаха: «Дойде и нашият ред да отплатим за загиналите братя и за обезчестените наши жени и дъщери!»

На другия ден, 28 юли, тая въстаническа сила, разгърната във вериги и с четири знамена, настъпи едновременно срещу селото Капещица и нахийския център Билища. Левият фланг мина през опразнената Капещица и напредна към Билища. Десният фланг мина през Въмбел и Връбник, изтиквайки отпреде си неприятелските патрули и приближи градеца. Огънят се разви по цялата линия. Неприятелят биде изтласкан от предните си позиции. Около 900 войници и 300 въоръжени арнаути, окопани на прекрасни позиции над градеца и залостени в крайните къщи, се сражаваха отчаяно и държеха въстаниците на разстояние. За да се атакува трябваше да се мине един дол и да се поеме после една стръмнина. Началството не се реши на такива жертви и с настъпването на нощта въстаниците се върнаха в Смърдеш с двама убити и един ранен.

На 29 отрядът се дигна и се отправи бързо към Дъмбени: аскер от 1000 души с горска артилерия, дошъл от Костур, опожарил селото, избил неколцина селяни и поставил на тясно местната чета. Минавайки през Косинец, четите срещнаха косинските домочадия, напуснали селото си, застрашено от участта на Дъмбени. Попов ги окуражи, като им каза, че турците ще бъдат изгонени. И не ги излъга. Въстаниците бидоха посрещнати с пушечна стрелба и с гранати от двата горски топа, които турците бяха успели вече да покачат на върха на «Бялата леска». Отлични познавачи на тия места, където и други път бяха се сражавали, въстаниците бодро заеха върховете «Тиза», «Франговица», «Арамийските падини» и «Локвата». Едно отделение с прибежки се приближи към «Бялата леска» и със залпове застави двата топа да млъкнат. Започна се после общо настъпление и турците бидоха подгонени към опожареното село Дъмбени. Така гонена по петите, с непрестанни викове «ура», войската се спаси само благодарение на настъпилата нощ и в безпорядък се прибра в Костур. Опожаряването на Дъмбени костува на турците повече от 20 души убити и двама пленници, между които и сигналиста им.

Тая победа бе помрачена от известието, че същия ден аскер и башибозук излязъл от Билища и изгорил близкото село Връбник, като убили и двама души – мъж и жена В Дъмбени, след победата, Горското началство реши да предприеме, комбинирано с леринските въстаници, нападение на гарнизона в Песодери и на кулата в самия песодерски проход. През тоя проход; на Биглата, минава шосето Лерин – Корча. Тая местност «Бигла», няма нищо общо с Бигла планина между Битоля, Охрид и Демир-Хисар.

На 4 август призори отрядът от 600—700 души се намираше под самата кула. Първата чета, излязла на височината? се натъкна на аскер, който отиваше да заеме същата позиция. Започна се престрелка и двете страни побързаха да се настанят по височините. Турците, предизвестени види се от някое свое око, бяха се приготвили да посрещнат нападението с около 2000 войска, артилерия и кавалерия. Въстаниците пък разчитаха на изненадата, пресмятайки неприятелската сила на 300, най-много 400 войника. Пропадането на плана, обаче, не намали волята им за борба. Те бързо се укрепиха на височините «Копачката», «Гьорова глава» и «Езерцето». Леринските чети, предвождани от Георги поп Христов, заеха «Кирчова долина», «голям Рундзел» и «Малък Рундзел» над с. Търсе. Турците атакуваха стремително. Но тяхната стрелба с гранати и шрапнели не беше ефикасна. До обед те можаха да завземат само височината «Езерцето», но отстъпилите от там въстаници се прехвърлиха на «големия Рундзел» при леринци и застрашиха турския фланг. Следобед нападателният им устрем бе пречупен. Не им помогна и кавалерията, която им дойде на помощ и която въстанишкият огън на няколко пъти разпръсна. Песните и урата, които се подемаха от връх на връх ясно говореха на неприятеля за суетността на неговите усилия. В сражението на Бигла не липсваха и игри. Старият четник Коста Горигащев цели часове заблуждаваше турците, давайки противоречиви сигнали с тръбата на пленения над Дъмбени турски сигналист. По едно време кавалеристите се опитаха да приближат позицията «Гьорова глава», подкарвайки пред себе си едно стадо от говеда. Но въстанишките куршуми обърнаха в яростен бяг нещастните животни, които повлякоха след себе си и кавалеристите. Щом се мръкна войската, отчаяна от неуспеха и от многото свои жертви (не по-малко от четиридесет) напусна височините и се отправи за Лерин. Слязоха от позициите си и въстаниците и потеглиха към укрепената кула, при село Песодери. Аскерът ги посрещна със стрелба. Тук началниците констатираха, че хората им са капнали от умора. Атакуването не беше мислимо. Отрядът се оттегли.

Четата на Митре Влаха (Костурско)

В сражението на Биглата паднаха 6 въстаници убити и трима ранени. Между последните бе и Митре Влаха, чиято позиция бе атакувана на нож от турците.

Отстъпва шият към Лерин аскер, минавайки през Арменско, запали селото и извърши жестокости, които спадат към най-страшните през Въстанието.

На косутрските водители главно се дължи успешното нападение на голямата влашка паланка Невеска, едно от най-високите селища в Македония. На 12 август сутринта Невеска бе обградена от всички страни. Към обед въстаниците започнаха да стесняват обръча, пълзейки между височините покрай самите турски караули. Едно отделение от стотина войници спокойно се отправи по шосето към Лерин. Другата войска бе разположена на чадъри край Невеска и вътре в казармата. Наближили на 600 крачки до чадърите, въстаниците чакаха с притаен дъх. Оставаха още три часа до мръкване, когато се даде първия изстрел. Тръбата засвири настъпление. Последва залпов огън срещу чадърите. Иван Попов нахълта с едно отделение в града. Ник. Андреев настъпи и влезе откъм юг. Усилена стрелба се завърза около казармата. Настъпи живописен хаос. Докато едни от въстаниците стреляха по отстъпващите войници, други се разправяха със сражаващата се войска в казармата. Вътре в града въстаниците попаднаха под огъня на другарите си и на няколко пъти стана нужда да се отстранява недоразумението чрез песни и «ура». Ив. Попов с извадена сабя посрещна Чекаларова и му доложи че Невеска е превзета. Момчетата запяха. Други завъртяха хора. Охотници се отделиха за да се доразправят с неприятеля в казармата, упорстващ още. Възползвани от настъпилия мрак, войниците се измъкнаха през една задна вратичка, неизвестна на въстаниците. Гонитбата на бягащите турци продължи още известно време. Неколцина аскерлии бяха заловени живи. Завземането на мюдюрлука донесе нови приятни изненади на победителите. Там се откриха още десетина аскерлии, скрити в хамбара за жито. Четиридесет нови маузерови пушки, няколко хиляди патрони и цял склад от хранителни припаси: брашно, ориз, захар и пр.

Така се свърши тая славна акция. Въстанишката тактика да започват настъпленията си обикновено късно следобед, тук облагодетелства неприятеля. Гарнизонът от 300 – 400 души можа да се измъкне откъм източната страна, възползуван от настъпването на нощта. При все това, проявената ловкост, благодарение на която въстаниците можаха да се промъкнат до самите аскерски чадъри и неудържимият устрем на борците, заловеното оръжие, взетите пленници, – всичко това съставя една от най-бляскавите страници на въстанието от 1903 година. В Невеска паднаха двадесетина турци. Въстаниците имаха само един убит и неколцина ранени.

Същата нощ, след като подпалиха казармата и подоколийското управление и унищожиха телеграфната станция, въстаниците се разделиха. Костурските чети се прибраха в своята опорна база – върха Върбица, над Загоричани. Леринските чети, в чиито район спадаше Невеска, останаха наоколо. Леринчани виждайки, че войска от никъде не иде, повикаха костурските си другари от Върбица, за да отпразнуват заедно победата си в 6 хилядни влашки градец. Предложението съблазни костурчани, но същия ден от Костур потегли към Върбица многохилядна войска. Това ги застави да се откажат от всякакви празненства. От тоя ден настана обрат във военното щастие. Инициативата мина в ръцете на неприятеля.

Таблица за сраженията в Костурска кааза

В Костурско въстанието бе масово. В двете северни части на околията, Корещата и Пополето, цялото население се дигна на крак и свърза съдбата си с подетата борба. Командването още през първите дни, взе в ръцете си инициативата и не я изпусна през целия нападателен период на въстанието – до средата на август. В своя нападателен устрем то действаше с мълниеносна бързина и почти всякъде с големи отряди. Затова и отбеляза бляскави успехи. Духът на инициативата не ги напусна и после, когато околията биде наводнена от войски и местните планини станаха тесни за борците.

* * *