Илинден 1903 — 1953

Действията в прилепския район

Прилепската околия не въстана на Илинден. Главната парична за това бе че района не можа да се въоръжи добре.

Въпреки това, обаче, този район бе много добре организиран. На селяните не липсваше боен дух, а организацията в града разполагаше с прекрасен кадър от борчески елементи – млади, самоотвержени хора, годни да извършат подвизи, достойни за паметта на Църне, Чакревци и Йордан Гавазов.

Към 10 август Гьорче Петров пристигна с голяма чета, динамит и бомби. В Прилепско още от по-рано се намираше и Пере Тошев.

Смилевският конгрес назначи за членове на горското началство в Прилепено следните: Петър Ацев, Тале Христов и Йордан Тренков. В района действаха четири чети: Толе паша по десния бряг на Църна, Анте по левия бряг на Църна, Ник. Пешков в селата около града и Хр. Оклев в Прилепското поле.

След Смилевския конгрес се започнаха трескави приготовления. Охотници в града се явиха доста. Стана обаче, една нещастна случка, която угаси възторга на младите работници и парализира енергията на ръководните тела. Млади хора на групи напускаха вечерно време града, изпращани от близките си и се присъединяваха към четите.

Две седмици преди Илинден, един необикновено зноен ден, четите на П. Ацев и Никола Пешов, към които бяха зачислени тридесетина граждани всичко около 80 души – бяха ненадейно нападнати недалеко от с. Беловодица в местността «Студеница», от 20–30 жандарми. Част от четниците се пръснаха. Не закъсня да пристигне и аскер от гарнизона, квартируващ в с. Дуне. Обстрелвани от няколко страни, четниците се сражаваха единично и на малки групи. На «Студеница» паднаха 18 четници. Загиналите бяха главно между новоизлезлите граждани, интелигентни хора и предани работници: Тале Христов, един многообещаващ революционер, учител; Георги Силянов, също учител, йеромонах Козма, Григор Ракиджиев, Йордан Нунев и др. Това неочаквано нещастие съкруши гражданите и окуражи турците.

Все пак на Илинден четите скъсаха телеграфните съобщения между Прилеп – Битоля и Прилеп – Велес, разрушиха и някои дървени мостове по шосетата за Градско, Кичево, Крушово и Велес. На 23 юли четите, подсилени и с въоръжени и невъоръжени селяни, нападнаха казармата и конака на мюдюрина в с. Витолища, Мориовско. Една случайно изгърмяла пушка дигна гарнизона на крак. След двучасова безрезултатна престрелка въстаниците се оттеглиха. В това нападение взе участие и Пере Тошев.

Мобилизираните граждани и селяни се върнаха по домовете си. После четниците извършиха отделни нападения на бейски кули и чифлици. Георче Петров пристигна в Прилепско, когато турците готвеха голямото си настъпление във въстаналата област. Гьорчевите момчета се отправиха за родните им места, отдели се и Андон Кьосето и Гьорче остана с 14 момчета и с материалите си. През месец септември Гьорче се срещна в Мориовско с костурски чети. Заедно с тях той има едно сражение при с. Чанища.

* * *