Илинден 1903 — 1953
Как пиешеха нашите апостоли борци
В този отдел предаваме факсимилстата на собственоръчни писма и бележки от нашите първоборци и великани в македонското освободително движение, за да се види как са писали те и как са се изразявали. Това вършим, за да знае всеки, в ръката на когото попадне да чете тази книга, че творителите на Илинден, както и многобройните техни последователи, са писали на литературен български език, а не на измисления «език» от сърбо-комунистите. Слугите на Белград в Скопие полагат все по-големи и по-големи усилия, за да посърбят нашият чист български език и в това отношение отиват дотам, че изкарват дори първите водители на ВМРО като последователни на тяхната сърбо-комунистическа пропаганда.
И понеже нашите първи народни водачи не с живи, за да заплюят право в очите гробокопателите и предателите на Македония, то дълг е на живите последователи да сторят това. Макар тези народни водачи да познаваха местните диалекти на населението (Дамян Груев често е приказвал на народа на местен диалект) като българи, обаче, от Македония, всички те бяха горди, че нашия български род не е някое изоставено племе, без общ книжовен език, а обратното – има изработен доста гъвкав език, на който може да се твори всякаква литература.
Може ли някой да помисли, че тия наши великани, ако бяха живи, биха се отказали от книжовния език на нашата нация, за да приемат «езика», който се налага с декрет в Македония от слугите на Белград? Това те не биха приели, ако ще би и света наопаки да се обърне.
* * *
Почваме с писмото на Гоце от 10 юни, 1899 година писано до Никола Малешевски – всеизвестният на македонските дейци дядо Кольо, родом от Малешевско. Той доживя до голяма старост, над 90 год. бе с десетилетия като пунктов началник в Дупница; услужвал е на стотици, дори хиляди дейци и борци. В писъмцето на Гоце, очевидно писано с бързина е пропусната думата «мерки», където се говори, че в ръцете на полицията или войската.
Автографът на Гоце Делчев гласи следното:
«Никола,
Утрѣ подир обѣдъ ще потегли колата, а въ сѫбота надвечерь ще стигне в Дубница; затова вие пъкъ трѣбва да вземете всичкитѣ (мѣрки, б. н.) за да не попадне в рѫцѣте на полицията или войската. Нека излѣзе нѣкой от вас да я посрѣщне на пѫтя.
София, 10 юни, 99 Съ поздравъ на всички Гоце»
Автографът на Дамян Груев гласи следното:
«Г‑н Гйоргов,
Преди нѣкой день сѫ пристигнали въ София секретарьтъ на Балканския комитетъ в Лондонъ, г‑н Мур, и председателя на Комитета за Балканското изложение в същия градъ. Тук сѫ се настанили въ хотелъ «България». Съ утрешния трен са намѣрявали да заминатъ за Букурещъ.
София, 28 юлий 906 год. Вашъ Д. Груев»
Автографа на Христо Матов гласи следното:
«Резултатитѣ отъ Илинденското въстание.
«Както е извѣстно, Илинденското въстание трая два и по ловина мѣсеца и по своя размѣръ и размахъ произведе навсякъде голѣм ефектъ, но резултатитѣ видимитѣрезултати за широкия свѣт – бѣха: мюрщгските реформи незадоволителни и разорение. Реформитѣ бяха незадоволителни, защото непосреѣдно слѣд въстанието се приложи на дѣло само нещо от тѣхъ, та не се чувстваха. А разоренитѣ села и сѣмейства бѣха на лицѣ. Затуй, естествено, слѣдва.…»
Автографа на Д‑р Христо Татарчев гласи:
«София, 16 августъ, 1943
Уважаеми Г Ив. Михайловъ
Благодаря Ви отъ сърце за поздрава по случай петдесетгодишнината на В. М. Р. О. и Илиндень. Закъснех с тоя мой отговоръ, понеже смятахме да се отбиемъ за единъ день в Загребъ при нашето пѫтуване за Торино и да Ви изкажемъ лично нашата благодарность по горния случай.
С сърдеченъ поздравъ Вамъ и Г‑жа Михайлова
Д‑р Христо Татарчевъ»
Автографа на Пере Тошев писан до някой негов познат, Ташко, гласи следното:
«Благодаря ти за искренитѣ и правитѣ думи, които си казалъ комуто трѣбвало. Ето досега накратцѣ историята: 10 дена ме държаха арестуванъ, изслѣдваха ме и бѣх освободенъ от слѣдователя и прокурора, но градоначалството ме тури подъ строгъ полицейски надзоръ – три пъти на день да се явявам. Слѣд три дена ме арестуваха наново и останахъ да си лежа. На десетия день прѣз нощьта прокурора посѣти затвора и, като ме намѣри там, изказа своето очудване, че още не съмъ свободенъ, но обѣща да се разпореди по този въпросъ. На другия день бѣхъ повиканъ при слѣдователя и освободенъ оът прокурора безъ никакъвъ разпитъ. Слѣдъ 24 часа пакъ ме арестуваха и ми съобщиха, че ще ме интерниратъ, затова да си избера нѣкой крайдунавски градъ. Слѣд като имъ изисквахъ да ми отворятъ границата за Македония, а не Дунава, освободиха ме. но пакъ.…» (нататък писмото не се чете).
Честито Р. Хр. на всички ви.
София 24 декемврий (годината нечетлива)
Автографа на Христо Узунов гласи следното:
… За послѣденъ пѫть ще Ви повторя: бѫдѣте искрени и пазете основните закони на организ. уставъ.
Оставамъ с братска цѣлувка
Хр. Д. Узунов.»
Това е последната част от писмото, което славният син на Македония – Христо Узунов написар преди да се самоубие, за да не попадне жив в ръцете на неприятеля. Писмото е по-дълго и в него се излагат ценни мисли за народното дело, някои от които даваме в биографията на Хр. Узунов на страница 114.
На другата страница следва писмото на Охридското Ръководно Околийско Тяло, изпратено на 25 април (ст. ст.) 1905 г. до майката на Хр. Узунов, в което между другото, изрично е подчертано, че борбата на Македония е за извоюване самостоен политически живот. Това писмо е още едно доказателство за езика с който са си служили илинденци – чист български език. Препис от писмото не даваме, защото почеркът е ясен.
Автографа на Борис Сарафов гласи следното:
«Ташко, Чаках те, но не дойде. Азъ съм всѣка вечер от 7 – 8 и половина в бирарията «Батембергъ», до малката черква «Св. Георги.» Утрѣ, 11 ч. пр. иладнѣ ще бѫда въ Панахъ. Ела когато обичашъ.
Сѫбота, 11 септемврий (годината не е писана) Борисъ.»
Автографа на Тодор Александров гласи следното:
«Тодор Александровъ
«Роден на 8 мартъ 1881 год. в гр. Щипъ. Свършилъ Скопското педагогическо училище прѣз 1897 г. Той става учитель и организационенъ рѫководител въ Кочани, Виница и Кратово. Началото на 1903 год. при подготовката на голѣмото Илинденско въстание – той е билъ учитель въ Кочани и околийски ръководитель на кочанската револ. околия, прѣзъ която сѫ минали много чети и материали почти за цѣла Македония. Съ негово съдействие сѫ прекарани прѣз Кочанско голяма част от експлозивите, които прѣзъ Априъл 1903 г. послужиха за извѣстните Солунски атентати: вдигане въ въздуха Банкъ Отоманъ, газовото освѣтление, парахода «Гвадалквивиръ» и др»