Илинден 1903 — 1953

Въстанието в ресенско и преспанско

Илинден в с. Болно – Сражението при Подмочани – Отравяне гарнизона в Круше – Опожарени села – Действията в Долна Преспа – Нападението на Наколец и Пъпли

По решение на Смилевския конгрес, ресенският район, обгръщащ цялата територия около Преспанското езеро (голямо и малко) бе разделен на две: Ресенски (Гориа Преспа) и Преспански (Долна Преспа).

Ресенският район – между планините Бигла, Илийнска, Петрино, Галичица и Суха-гора чак до прохода Звезда (на границата с Корчанско) – остана под ръководството на Славейко Арсов и подпоручик Панайотов. По-важни водители на местни чети бяха: Спиро Олчев от Дърмени, Стефан Мешков от Охрид, Петруш Стрезов от Ресен, Ставре Тасев от Болно, Йоше от Подмочани, Иван Трайчев Гуле от Круше, Кочо Кочовски, Георги Чаушот от село Златари и други.

Тук през първата нощ, освен неизбежните разрушения на съобщенията, вършени от слабо въоръжени и невъоръжени команди, се предприеха и редица нападателни акции.

На 20 юли вечерта четите от селата Болно, Царездвор, Дърмени и Янковец и районната чета ма Сл. Арсов бяха съсредоточени в Болно. Докато Арсов разпределяше пушките на старите и негодните хора между младежи, които нямаха оръжие, дойде едно селянче от Болно и се оплака, че пъдарят арнаутин е заловил говедата му и искал 3 меджидии за да ги пусне. Изпратиха се веднага 5–6 момчета, които подир един час доведоха поляка. Арнаутинът, вързан, без кече, с бръсната глава, изблещи от ужас очи, като се видя между толкова въоръжени селяни – весели, бойки, надменни. Подир кратък разпит, пъдарят биде предоставен за екзекутиране от самото говедарче и от един селянин, който беше успял вече да вземе пушката и да препаше патрондаша му. Той беше първата жертва на въстанието в Ресенско.

Четите, 150 души, снабдени с петрол и с храна за два дена, слязоха от планината и подир час и половина всяка една от тях зае определеното си място до самия град. Там дочакаха да слезе месечината. Дърменската и царедворската чети, командвани от Спиро Олчев, се сблъскаха с военния патрул и откриха огън. Няколко пожара избухнаха из покрайнините на града. Оглушително «ура» процепи въздуха. Последва непрекъсната стрелба. Малцина от турците, войници и граждани, си послужиха с пушките, като увеличиха с това общата паника. Залостени в казармата и по домовете си, те чакаха нещо по-страшно. Но след един час стрелбата на невидимия нападател спря. Четите се дигнаха и по разни посоки се отправиха към планината.

Същата нощ по шосето станаха престрелки между турските патрули и четите от Избища, Кривени и Златари.

Стефан Мешков с четите от Ехла и Дупени, около 50 души, нападна една кула при с. Петрино, по шосето Ресен – Охрид. Няколко войника паднаха в палатките си. Аскерът, обаче, чул от рано гърмежите, се настани на позиция по скалите и не се обади. Същата нощ четите се оттеглиха.

В смесеното село Царедвор един въстаник, Георги, на излизане бе забелязан и обграден от местни турци. На поканата им да се предаде той залегна, повали трима, между които и прочутия поляк Шафче, разпръсна, другите и хвана планината.

В Подмочани четата уби неколцина турци, после отблъсна пристигнала войска от петдесетина души и сама се оттегли в планината.

Четите от Перово, Покървеник, Волкодери, Шурленци и Прелюбе, около 80 души, командвани от П. Стрезов, нападнаха и подпалиха Шурленския хан по шосето Битоля – Корча. От 16-те войника половината изгоряха. Другите, успели да се измъкнат, на другия ден се прибраха един по един в най-окаяно положение в града.

Въстанишки отряд от селата Езерени, Перово и Лясковец, около 70 души, нападна хана в с. Стене, но бе отблъснат от аскера и стражарите, 50 души на брой, и зае позиция около хана. Части от тоя отряд избиха двадесетина стражари по шосето за Корча.

Най-сериозни действия през първата нощ се развиха около селата Круше и Льорека.

През деня войниците от хана при Круше останаха учудени от необикновената галантност на селяните: поднесоха им баница, кисело мляко и други лакомства. Не се мина много и арсеникумът, турен в изобилие в приготвените гозби, прояви своето действие. Войниците започнаха да се гърчат от страшни болки. От мъка някои се хвърлиха във водата на близкия яз. Ханджията, турчин,. не вкусил от гозбите, разбра всичко и избяга в Ресен. Същата вечер пристигна войска, 50 души. Разярен от завареното страшно зрелище, аскерът се впусна да пали селото, но биде ненадейно нападнат от местната чета, командвана от Иван Трайчев Гуле, и се принуди да се затвори в хана. Сражението продължи цялата нощ. На няколко пъти въстаниците се опитаха да запалят хана, но безуспешно. Първото дошло подкрепление биде отблъснато с жертви за турците: четирима войници и един милязим бяха убити. Подкрепени с нови 300 души войници и башибозук, турците минаха в бясна атака и принудиха четата да се оттегли. Войската влезе в селото и завари всички семейства по къщите им. Придържайки се за смилевското решение, Арсов беше разпоредил невъоръжените селяни да останат в селата си: партизанско въстание. И селяните в Круше, изпълнявайки дадената заповед, не искаха да излязат от къщите си и тогава, когато войската ги подкани да ги напуснат. Тогава войниците туриха в действие прикладите, измъкнаха насила домочадията, ограбиха набързо къщите, запалиха ги и с заграбената плячка се отправиха към града. Четата слезе от планината и се зае да гаси пожарите.

Четата па Льорека, с местния войвода Спиро, потегли по един трап на помощ на Круше. През това време едно отделение войска се яви в селото, завари го пусто и го подпали. Почти цялото изгоря. Селяните, видели пламъците на Круше, бяха избягали в планината, въпреки разпоредбата на началството. Така от самото начало въстанието се превърна в масово.

Набези на войскови отделения и сражения с местните чети ставаха непрекъснато почти и през следващите няколко дена: при Стенския хан, Подмочани, Болно, Петрипо, Дупечи. В Ехла един местен турчин, Шефки бей, се обяви солидарен с въстаниците, които пощадиха къщата му от опожаряване. В Болно на 23 юли въстанишките отряди отблъснаха аскера, но след като той беше вече успял да запали почти цялото село. Безразборният палеж на селата застави селяните да пренасят скритата си покъщнина и всичката си стока в планините. Няколко турски кервани с различна стока бидоха пленени.

След 28 юли настъпи затишие, което продължи до 5 август. Войската вършеше несмело и набързо набезите си. Турското население, изплашено, беше се сгрупирало в отделни села, а отчасти избяга в града. Турски първенци от смесените и чисто турските села увещаваха българите да не се нападат взаимно и да не се опожаряват селата. Войската, обаче, беше вече опожарила доста села и избила доста невинни хора, пръснати по жетва из нивите.

Долно-преспанският район по източното крайбрежие на езерото, почти изключително планински и твърде пригоден за въстанишки действия, беше оставен под ръководството на Никола Кокарев от Царедвор и Пенчо (В. Илиев от Смилево). Войводи: Ангел Андреев от с. Рудари, бивш четник на Давидова и Ст. Пегров.

На 20 юли през нощта Кокарев, Пенчо и др. начело на един отряд от 200 души, нападнаха нахийския център Наколец, където квартируваше аскер над 100 души. Сражението продължи и на другия ден до обед. От войската паднаха 7 души, но тя продължаваше да отблъсва атаките на въстаниците. Кокарев се видя принуден да се оттегли и даде петима жертви.

Други отряди изгориха турското село Шаовци и нападнаха Бостанджиовци.

В Наколец бяха избягали турците и от други нападнати и застрашени села. Наколец стана опорен пункт и на войсковите отделения.

Долна Преспа все пак стана свободна. В нейните планини намериха после прибежище застрашени отряди от съседни райони – Битолският и Костурският. По-големи действия тук се развиха набързо през втората половина на месец август.