Илинден 1903 — 1953

Солунските атентати

Солунските атентати заемат специално място в революционната история на Македония. Дело главно на младежи между 18 и 22 години, чийто идеализъм и любов към свободата бяха така силни, че победиха дори и смъртта – солунските атентати изпъкват на революционният фронт на Македония като един незапомнен, небивал въобще подвиг в историята.

Горната снимка представлява «Банк Отоман» в Солун, след като тя бе разрушена от солунските атентатори.

Революционната група се е състояла главно от следните лица: Йордан п. Йорданов (Орцето), К. Ив. Кирков, Дим. Мечев, Тод. Органджиев, Ив. Тръчков, Тод. Богданов, Влад. Пингов, Ил. п. Йорданов и Милан Арсов – всички от Велес; Павел Шатев от Кратово, Марко Ив. Бошнаков от Охрид. С много труд, с невероятна енергия и идеализъм, малката група на атентаторите се добира до средства за динамит. С още по-голяма мъка и старания го пренася в Солун; и с къртовска, дългомесечна работа го намества в основите на Банк Отоман в Солун, като изкопава цял тунел под улицата.

За прикритие наета е била една бръснарница срещу банката. Килограм след килограм земята е била изнасяна и изхвърляна навън под форма на някакви пакети за покупки. Когато всичко е било готово, младите революционери пристъпват към акция. На 15 април ст. ст. 1903 един от тях отива с взривове на парахода «Гвадалквивир», пуснал котва в солунското пристанище и не след много парахода бива разтресен от страшен гръм и обхванат в пламъци. Същата вечер между новата и старата гара на един завой по линията Солун—Цариград се извършва динамитен атентат. На другият ден, 16 април, става главната акция – дигането във въздуха на Банк Отоман. Същевременно бе разрушена и газопроводната тръба. Хвърлени бяха бомби в кафене «Алхамбра», кафене «Ньоньо», както и пред «Гранд Хотел». В Солун става страшна бъркотия. Ударът бе така внезапен и на различни места, че полицията се бе объркала. През време на тия атентати няколко от атентаторите начело с Орцето загинаха юнашки, предизвиквайки към борба турската полиция. Изправен пред трупа на Орцето, началникът на турските войници, Хасан Арабъ-бинбаши, възпря своите хора да не го мушкат с щиковете си и им каза: «Вие трябва да вземете от тоя герой пример как се мре за отечеството».

Солунските атентати, наистина предизвикаха към изстъпления турците, но главната задача на атентаторите – да обърнат вниманието на Европа към Македония – също бе сполучена. Тленните останки на героите от солунските атентати почиват в българските гробища в Солун. Един от тях, Милан Арсов, остави костите си на заточение в пустините на Северна Африка. Идеята за атентата срещу Банк Отоман е била най-напред дадена от Димитър Ляпов – Гурин, родом от Бапчор, Костурско, близък сподвижник на Борис Сарафов.

* * *

Не са, обаче, само цифрите, които характеризират тъй наречения предилинденски период – от солунските атентати до Илинден, като – полувъстанически. Има две не по-малко характерни обстоятелства: първото е, че в сраженията твърде често участва самото население, което притежава вече своите центрови и селски чети; второто е, че самата турска власт третира населението като явно неприятелска и воюваща страна и го унищожава, с повод и без повод, чрез огън и сеч.