Илинден 1903 — 1953

Преображенското въстание

Конгресът на «Петрова нива» – Избиране ръководно тяло – Нападението на Василико и др. акции – Ефектът от Въстанието

Точно когато бе разгара на въстанието в Битолския вилает и когато Назър Паша се готвеше да предприеме похода си срещу въстаниците, в Странджа планина, Одринско, избухна също въстание.

На 28 юли, 1903 година, бе свикан в Трансокеанския балкан конгрес, за да се произнесе по участие на Седмия революционен окръг във въстанието. Една невиждана дотогава сила от районните чети на М. Търновско, Лозенградско и Бунар Хисарско и от наскоро пристигналата голяма чета на Михаил Герджиков се събра в местността «Петрова нива» при с. Стоилово, Малко Търновско. Участваха 47 делегати – легални и нелегални революционери – от Одринско. Идеята за вдигане въстание се възприема, като окръга се разделя на пет революционни околии. Избира се главно боево тяло от трима души: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамо Икономов. На това ръководно тяло е било предоставено да реши датата на въстанието, която да не бъде по-рано от 20 юли и по-късно от 20 август. Главното ръководно тяло после решава датата на въстание за Одринско да стане вечерта на 5 срещу 6 август, празника Преображение Господне. Оттам е и името на това въстание Преображенско.

На определената дата, още преди полунощ, една чета от 130 въстаници, водена от Мих. Герджиков, се упътва към Василико, край Черно море. Тук действа и Христо Силянов и войводата Халачев. въстаниците нападат града и превземат хюкюмата, унищожавайки архивите. Води се сражение около казармата до вечерта. Турският гарнизон е бил в паника. Той изпразнил град Василико, както и съседното село Потурнаково.

В Граматиковия участък (М. Търновско) войводата Пено Шивачев напада със стотина селяни казармата, гдето е имало 300 души войници. Призори четата се изтегля, давайки само Няколко жертви. В Стоиловия участък нападението извършва войводата Дико Джелепов. В Цикнихорския участък една революционна група от 50 души, напада турския гарнизон от 35 души. В Паспаловския участък действа войводата Георги Кондолов, дето стават три акции.

Там се напада турското село Сазара. Революционни акции стават и по другите участъци, гдето действат войводите. Стояи Петров, Д. Ташев, Л. Лазов, Янко Стоянов, Киро Димитров и други.

Така в едно сравнително малко пространство на 5 срещу 6 август бяха едновременно и повсеместно извършени толкова много нападения, колкото в никой битолски район не бяха извършени. Турските войски напуснаха постовете си и избягаха към Лозенград и Малко Търново.

Впечатлението от първите успешни акции бе поразително. те се почувстваха не само в Лозенград, но и в Одрин дори и в Цариград. След гръмоносното нападение па Кръстьо Българията срещу Хаджи Талашман, турски бежански тълпи изпълниха старата турска столица, а в европейския печат се заговори за вероятно нападение на Одрин от страна на въстаниците. Турското население от Потурнаково, Василико, Ахтопол, Енияда и други крайбрежни селища, потърси спасение с гемии, които го отведоха чак в Цариград.

Масовото въстание в Странджа разбърка до известна степен концентрационния план на турската армия в Битолско. С една реч, от гледище на целите, които Илинденското въстание беше си поставило, самопожертвуванието на българите от Малко Търновско, Лозенградско и Бунар Хисарско, не беше без значение. Това бе един революционен поздрав към борците в Битолско от въстаналите техни братя в Странджа планина.