Опожаряването на с. Смърдеш, костурско

Най-осезателно почувства през страшния месец май на 1903 година, тоя начин на третиране от страна на турците – Костурско. На Смърдеш, родното село на Чекаларов и Кляшеи, се падна да изпита едновременно всички видове ужаси в размери по-големи дори отколкото Балдево в Неврокопско и Ениджия в Лозенградско.

Изпратен да екзекутира селото, по простата причина, че минава за едно от най-комитаджийските в казата, един отряд войска; през нощта на 8 срещу 9 май, завързва над Смърдеш престрелка с едно малко отделение на Дичо Андонов, войвода на смърдешката центрова чета. Докато в планината аскерът се старае да обгради сражаващите се неколцина въоръжени селяни на Дичо, друг аскер в селото започва да обстрелва с пушки и топове къщите. Това неочаквано нападение, предприето късно подир полунощ, изненада селяните: едни от тях спаха по домовете си, други по-заподозрените, бяха се сврели в скривалищата си. Щом се съмна, турците довършиха обграждането на селото и по даден знак от военна тръба нападнаха от всички страни жилищата на хората. Не се мина много, от всички махали се издигнаха пламъци. Башибозукът от съседните арнаутски села на областта Дявол, пристигнал през нощта, разнасяше намерената в разбитите дюкяни газ и подпалваше редом къщите. Смаяните домочадия, търсейки спасение в бягство, се натъкнаха на разярената сган. При непрекъсната стрелба, всред писъци на жени и деца, башибозук и войници, грабеха, изтезаваха хората за пари и най-после запалваха къщите. С най-голям бяс налитаха на жените, но навсякъде срещаха отпор. Нападнатите невести и моми се защищаваха с нокти и дървета, подпомагани от своите близки и дори от стари баби. големият брой на избитите и изклани млади жени говори за тая отчаяна съпротива. Само едно семейство, Гульови, даде седем жертви, от които шестте са жени, паднали защищавайки честта си.

Пожарът трая 7 часа и оцелели 240 къщи (от 300), 85 души бяха избити и изклани, 50 души ранени, мнозина от които останаха сакати. Пропаднаха в пожара и около 80 пушки, 12 – 13,000 патрони и известно количество бомби. (В Смърдеш имаше и леярница за бомби).

Общ изглед на Смърдеш, костурско, Македония.

Така ненадейно и бързо се разрази тоя удар над Смърдеш, че нито смърдешани свариха да се приготвят за отбрана, нито помощ можа да пристигне от околните села. Чак на другия ден четите прибраха разпръснатите из планината домочадия и слязоха в селото, обърнато в пепелища, димящи още. Башибозушки отделения пристигнаха за да доограбят оцелелите къщи, но бяха посрещнати с залпове и обърнати в бягство.

Смърдешани се разпръснаха и легнаха в тежест на съседните села. Тяхното преждевременно разорение понижи духа в цялата околия. Действията на четите се затрудниха още повече.

Десетина дена по-късно една от четите с Чекаларов начело се притече в помощ на Митре Влаха и Лазар п. Трайков, предадени и нападнати над село Руля, отблъсна войската и изби 10—12 турци, пехотинци и кавалеристи, като даде само един убит. Войската после се нахвърли на селата Статипа, Поздивища, Кономлади, Черновища и Дреновени, отдаде се на изстъпления и грабежи, преби от бой с десетки хора и 25 души откара в Битоля. Прибра и стотина пушки.

За да спасят положението, ръководителите на околията наредиха селските чети да нощуват в планината, но тая мярка се оказа рискована, понеже войската обискираше вече и горите. После се заеха да прибират оръжието и да го складират из балканите. На 30 май, току-що прибрали и скътали пушките на с. Косинец, Чекаларов и Пандо Кляшев с 22 души виждат от планината, че многоброен аскер от разни страни се стича към селото. Две селски чети от Дъмбени от по 25 души своевременно ги застигна. Друга селска чета от 30 души през нощьта също се промъкна при тях. Видял се окръжен с такава сила – около 70 души, Чекаларов реши да не избегне сражението, за да се даде един урок на турците, твърде много одързостени подир унищожението на Смърдеш. Тук четите изчакаха атаката на турците. Сражението трая целия ден, 31 май, с необикновено ожесточение, при непрекъснато прииждане на нови неприятелски сили и с отстъпления и настъпления от двете страни. На няколко пъти четите настъпваха и изгонваха неприятеля от позициите му. Песни огласяваха върховете «Локвата» и «Винярите». Чекаларовият брат Георги, тежко ранен, помоли да бъде разстрелян. Войводата на смърдешката чета Дичо Антонов, сражавайки се на най-предните позиции и застрашен от пленяване, се самоуби. Три момчета последваха примера му. В това сражение загина и Лаки Поповски от Смърдеш, леярят на бомбите, който не се умори да пее и да се заканва от позицията си на турците. През нощта четите напуснаха в порядък местосражението, като оставиха 14 мъртви. Турците се озадачиха твърде много от храбростта и упорството на четниците – селяни в по-голямата си част – и от многото жертви които дадоха: над сто души. Смърдеш биде отчасти отмъстен. И след години децата отиваха на «Локвата» и «Винярите» да събират гилзи от сражението по тия върхове – едно от най-героичните и най-кръвопролитните през предилинденската епоха.

* * *

Историческият протокол за провъзгласяването на въстанието

Бурята все повече наближавате. Тя се чувстваше във въздуха навсякъде. Затворите бяха препълнени: 20,000 души македонци бяха натъпкани по турските зандани.

На 24 декември, 1902 година, Централният комитет на македонската революционна организация изпрати надлежно то окръжно за свикването на историческият януарски конгрес в Солун. Той се откри на 2 януари, 1903 година, в една от стаите на солунската мъжка гимназия. Председателствал е Ив. Гарванов. Третото заседание, на 4 януари, е траяло само час и половина. На това събрание се прие и подписа Протоколът с който се решаваше да се вдигне в Македония и Одринско народно въстание. Този исторически протокол има следното съдържание:

Централният македоно-одрински комитет, като взе предвид особеното положение на страната, изключителните условия, в които се постави Организацията след провъзгласеното от Върховния македонски комитет Джумайско-Петричко въстание, като съобрази, че Организацията грози опасност от нови опити за въстание, опустошение и деморализиране нови райони; като взе пред вид изявеното желание от някои райони за едно общо съвещание, и най-сетне като взе предвид и разположението и интереса на европейската дипломация към народното ни дело, реши да свика конгрес от представители на окръжните и по-важни околийски райони за обсъждане на всичко това. На конгреса присъстваха: членовете на Централния комитет Иван Гарванов, Спас Мартинов и Димитър Мирчев; двама наскоро освободени и заслужили дейци па народното дело – Христо Коцев и Тодор Лазаров, и представители от дванадесет района; от цариградския Никола Петров, от одринския Велко Думев, от Серския Лазар Димитров от кукушкия Влахов, от солунския Иван Сапунаров, от гевгелийския Хърлев, от воденския Димитър Занешев, от велешкия Пейков, от скопския Гаичев, от струмишкия Ингилизов, от битолския Лозанчев и от радовишкия Георги Варналиев. Отсъстват поканените представители от Щип и Тиквеш, първият, защото властта попречила на идването му а вторият защото е бил арестуван. При всичката голяма важност и значение на конгреса, Централният комитет не можа да извика представители и от други райони поради голямата бдителност на полицията и възможната опасност от откриването му.

Конгресът в горния си състав почна заседанието на втори януари 1903 година в девет и половина часа преди пладне, открит от господина Иван Гарванов, който се избра за председател, а за секретар се определи Димитър Мирчев.

Поради тясната връзка и зависимост на всички предстоящи за решаване от конгреса въпроси с въпроса за едно близко въстание, по общо желание на членовете председателят поиска всеки представител да изложи състоянието на всеки район, от гдето да се съди по-нататък за въпроса за въстанието.

След това председателят постави на разискване въпроса: трябва ли да има въстание напролет? Сериозни и дълги разисквания се почнаха от страна на всички членове, разкриха се и се обсъдиха всички страни на въпроса. Разискванията продължиха и на другия ден, 3 януари. След като се намери въпросът напълно изчерпан, пристъпи се към гласуване и всички единодушно гласуваха в положителен смисъл. Това стана на 3 януари, на единадесет часа и двадесет минути преди обед, минута свещена и съдбоносна за един петвековен роб. Дано тя, изходеща от мрачното минало, озари бъдещето с щастие на страдалческия народ! Това бе общ сърдечен клик на членовете, които решаваха съдбата на народа. Разискван и въпросът, какво трябва да бъде въстанието, частично или повсеместно стратегично, реши се да стане повсеместно-стратегично. Направи се още един преглед на действащите понастоящем войводи и колко такива още са потребни за деня на въстанието, за да вземе акт от това Централният комитет за но-нататъшно разпореждане. Постави се на разискване въпросът за начина на действане в големите градове.

Българската гимназия в Солун «Св. св. Кирил и Методи» в химическия кабинет на която, на 2 януари 1903 г., се откри историческия конгрес, който реши да се дигне въстание в Македония. Гърците още с завладяването на Македония обърнаха в пепелище тази българска светиня.

Заседанието продължи до четири и половина часа и продължи и на другия ден, 4 януари, от четири часа след пладне до пет и половина часа, когато се призна закрито със сърдечни благопожелания.

(Подписали): Иван Гарванов, председател на конгреса, Спас Мартинов и Димитър Мирчев, членове на Ц. Комитет и членове представители: Лазар Димитров, Тодор Пейков, Иван Сапунаров, Велко Думев, Никола Петров, Влахов, Хърлев, Д. Занешев, Лозанчев, Димитър Ганчев, Иван Ингилизов, Георги Варналиев, Тодор Лазаров, Христо поп Коцев.

Солун, четвърти януари, хиляда деветстотин и трета година. |