Илинден 1903 — 1953

Основаването на ВМРО

Първият Централен Комитет – Възприема се идеята за Автономна Македония – Разширяване революционната мрежа из цяла Македония

Берлинският конгрес от 1878 година, както е известно, остави Македония под турско робство. Договора имаше чл. 23, който предвиждаше реформи в Македония, в изработването на които трябваше да вземе участие и местното население. Но този член остана само на книга. Българите в Македония не закъсняха да изразят протеста .си чрез две частични въстания: Кресненското от 1878 година и Охридското от 1881 година. Те обхванаха народа от източните и западните географски предели на Македония. Турците успяха в скоро време да потушат тези въстания. Но устремът към свободата не бе угасен.

Минават 10–15 години, през което време се засилва църковно-просветната борба и започва да изгрява на хоризонта и политическата борба. местните български училища в Македония създават будна народна интелигенция, пропита със свободолюбиви идеи. Каравелов, Ботев и Левски остават дълбоки бразди в душите на българската интелигенция от Македония. И между последната се намери един, който прегърна Каравеловата идея за организирано народно въстание с вярата и твърдостта на апостола Левски и тури началото на нейното реализиране.

През 1893 година Дамян Груев се среща в Солун с няколко души свои будни другари-идеалисти и на 23 ноември става първата среща от шест души, които слагат основите на ВМРО. Тези шест души са: Дамян Груев от Смилево, Битолско, Д‑р Христо Татарчев от Ресен, книжарят Ив. х. Николов от Кукуш, учителят Петър п. Арсов от с. Богомила, Велешко, Д‑р Антон Димитров от с. Айватово, Солунско, учител и турския съдия и Христо Батанджиев от Гумендже, учител. Шестимата се обвързват взаимно да пропагандират идеята за свободата и да вербуват нови членове. В началото на 1894 година, преди Богоявление, те пак се събират, за да определят целта, името и статутите на Организацията. Решава се да се образува Централен комитет на македонската революционна организация, като първият председател с Д‑р Христо Татарчев, а Дамян Груев става секретар касиер.

Във връзка с тия срещи Д‑р Хр. Татарчев между другото бележи и следното в своите спомени: «Разисква се дълго върху целта на тая организация и сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището «прямо присъединение на Македония към България», защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействията на великите сили и аспирациите на съседните малки държави и на Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи».

Първите местни организации се основават главно в градовете и обхващат предимно интелигенцията, главно учителите. Градските групи скоро дохождат в тесен контакт със селата. През 1894 година в Щип се срещат като учители Дамян Груев и Гоце Делчев. Последният възприема веднага идеята и става пламенният апостол на македонската революция.

Револвера, камата и евангелието върху които македонските революционери полагаха клетва за вярност.

Към края на 1896 година мрежата на ВМРО се разпространява почти из всички предели па Македония. Отначало се посвещават на делото само отделни избрани лица, а после и цели села биват подлагани на клетва. Наред с българите в организацията влизат и власи. Така тя добива все по-народен характер.

Към края па 1899 година Централният комитет на ВМРО нарежда във всяко село да е образува местна чета. Ролята на последната бе грамадна за поддържане духа на населението. Зад четите стоеше народната милиция – запасната армия на организацията, в която участваше почти цялото мъжко население. Бунтовният пламък обхващаше все повече всички. Едни отиваха на заточение, други на бесилка, трети падаха в бой, всички виждаха селата си опожарени, всеки ден отнемаше млади, скъпи синове на народа, а борбата все повече се разгаряше. С мистичната вяра и стоицизма на първите християни, македонските българи приемаха жертвите, които им налагаше борбата. Всички бяха верни войници на Македония. Така от месец на месец, от година на година, над Македония започна да се приближава стихийната буря на бунта. Сраженията между четите и турския аскер ставаха все по-чести.

През времето на Хилми паша положението става тежко, почти неудържимо. Преследването на четите се придружава с незапомнена ярост и често придружено с опожаряването на селата. Но резултатът бива обратен: духът между революционното население се засилва, жаждата за свобода стократно се увеличава. През периода от 1898 до 1903 година сраженията се увеличават. Само през първите шест месеци от последната година стават 86 сражения. Тогава стават и Солунските атентати с взрива на парахода «Гвадалквивир» и дигането на «Банк Отоман».