Живите илинденски борци

В този отдел ние публикуваме портретите и кратки биографични данни за живите илинденски борци в Съединените Щати и Канада. Те бяха щастливи, че можаха да доживеят да се отпразнува 50-годишнината на Илинден, за да бъдат чествани на специално устроените илинденски тържества. Макар повечето от тях да с в пределна възраст, всички обаче са останали верни на идеала, в името на който положиха клетва през младенческите си години.

Живи свидетели и преки участници на героичните борби, които македонските българи водиха през Илинденската епоха, тези наши достойни народни борци имат неизчерпаем извор от спомени и преживелици, които често разказват на по-младото поколение. Чест им прави, че не измениха на Македония.

Нека Бог им дарува крепко здраве и бодър дух, за да доживеят денят, когато бъде напълно увенчан идеала за който те се бориха и за който техните другари паднаха – свободна, независима, целокупна Македония.

(Лицата, които заемат този отдел, не са поставени по азбучен ред, както би трябвало да бъде, а са поставени според техническите удобства при свързване на страниците.

* * *

МАЙК КОЗМА

Майк Козма е роден в с. Вишени, Костурско, през 1885 год. Посветен и заклет от войводата Васил Чакаларов. До 1903 г. Козма е легален селски деец и доверен из ръководството в селото и околията човек. През време на въстанието се зачислява в четата на селския войвода Панайот Рашайков. В същата чета взел живо участие в девет сражения в Костурско, Леринско и Мариовско.

След потушаването на въстанието се връща в селото, а от там заминава за Мала Азия, където престоява да работи приблизително две години. В 1905 год. От Мала Азия потегля за Съединените Щати и се установява в Форт Уейн, Инд.

Майк Козма е един от основателите на МПО «Костур» и църквата «Свети Никола» в Форт Уейн, Инд. Той взе живо участие в основаването на съюза на Македонските Политически Организация на този континент. В 1922 год., когато се полагат основите на съюза, първият конгрес става в неговата къща. Бил е често председател на МПО «Костур» и делегат на нашите конгреси. Г‑н Козма живее със съпругата си Катерина, син му Владимир и снаха му Ива на следният адрес:

MIKE KOZMA – 721 Е. Rud­is­ill, Tel. К. 1149, Fort Wayne, Ind.

ДИНЕ ГОГОВ

Роден в с. Баница, Леринско на 1888 г. Посветен в македонското дело от Дзоле Гергев, Тане Стойчев и Алеко Джорлев. През време на въз стаиието служи като куриер между четите ма Пандил Шишков и Мице Цицков. Като куриер изпълнява опасни задачи. След въстанието, в 1905 год. идва в Америка, а се връща наново в Македония в 1907 год. Тук става терорист под началството на Дзоле Гергев. След хуриета, в 1909 година, заминава отново в Америка и се връща вече като доброволец, след обявяването Балканската война в 1912 год. и през Загреб и Белград заминава за България. Цялата група доброволци от Белград до Цариброд е трябвало да ходят пеша, защото сърбите отказали да им дадат превозно средство. Дине Гогов бива назначен в разузнаването на една македонска дружина в Саран Бей. Участва в сражението при превзимането на Деде-Агач, както и в големия бой при Кешап, където Енвер Паша се предава на македоно-одринското опълчение. В Софля, 1913 год., влиза в сборната рота на Васил Чакаларов и Иван Попов, които действат в Македония. При Нати влиза в голямо сражение, където гърците загубват около 150 в убити. При Баница се разделя с Чакаларов, който заминава за Костурско. Около Айтос, скрити в блатата, биват предадени и неговите дру

гари избити. Дине, заловен и окован във вериги бива заведен в Лерин. Там донасят главата на Чакаларов и го бият с нея по неговата. Преместен в Солун бива затворен в дъното на един параход заедно с Кольо Кузинчев, Васил Иванов и Андон Юруков. Там престояват около два месеци, след което подкупват един грък, който съобщава за тях на руския консул. Под негов натиск биват изправени пред съда. Дине бива осъден на смърт, по бива спасен чрез застъпничеството на италианския и руски консули. Наказанието му бива заменено с доживотен строг тъмничен затвор, отначало в Еди-Куле, а после във военния затвор в Атина. Преместен в Пирея, и при застъпничеството на руския консул Калярчев, бива освободен, С ромънски параход заминава до Цариград и от там с български параход за Бургас. След кратък престой в София заминава за Канада. До ден днешен той взима живо участие в легалната борба, която води македнската родолюбива емиграция за освобождението на Македония. Адреса на г. Дине Гогов е:

Dine Gogoff – 788 Logan Ave., Toron­to, Cana­da, Phone GE 4702

СТОИЧЕ ГЕОРГИЕВ

е роден в c. Железнец, Битолско на 1880 г. На 14–15 годишна възраст бива посветен в делото На 16 год. възраст полага клетва пред кичевския войвода Паке. До Илинденското въстание работи н селото и е доверен човек на селското ръководство. Изпълнявал е ролята на куриер, водач на чета и прочее.

През Илинденското въстание напуска селото и се присъединява към четата на Йордан Пиперката (районен войвода). Участвал в големите сражения при с. Карбуница, Кичевско, също при с. Прибилци, Битолско и при най-голямото сражение в Бойшката планина, където са взели участие група чети, под командата на Борис Сарафов. Последният, след сражението, разпуска четниците и Стойче Георгиев се връща в селото си. През год. заминава за Битоля и стои там, работещ за делото до 1911 година. В Битоля се проявява като терорист. В 1911 година напуска Битоля на път за Канада. Тук той престоява до 1922 година след което се връща в Битоля. Веднага на другия ден бива арестуван от сърбите и държан няколко дена в затвора, след което бива освободен, но под строго наблюдение престоява 4 години. В 1915 год. идва наново в Канада. Тук той участва живо в народния и черковен живот и прави всички жертви за освобождението на родината си. Адреса в Торонто му е следния:

Sto­iche Georgi­eff, 17 Regent St. Toron­to, Can, Phone EM6-0853

ЛАЗАР ПАЛЧЕВ

е роден през 1880 год. в с, Косинец, Костурско. Покръстен в македонското освободително дело от войводата Петров от Добруджа. Взел живо участие в организационният (предилинденски) период като десетник в селската чета. В 1901 год., когато четата на Лазар Москов от Дъмбени, е била заградена във Вишени, селската чета заедно с десетника Лазар Палчев се притичат на помощ, но докато стигнат Москов бил вече убит и четата се върнала обратно. На 28 март 1903 год. когато Борис Сарафов с четата си бил заграден в Смърдеш, четата от Косинец, в която е бил и Палчев, заминава на помощ и над Смърдеш в тила на турската обграждаща войска, дават няколко пушечни залпа, което отвлича вниманието на последните и Сарафов с четата успява да се изтегли.

През м. май 1903 г. става първото голямо сражение при «Локвата», в което Лазар Палчев взима голямо участие под войводството на Чакаларов. В това сражение падат около 13 четници и около 200 души турци. През време на въстанието участва в 11 ожесточени сражения. Бил знаменосец на тъй нареченият Дъмбенски център. С Лазар поп Трайков през време на въстанието заминава за Леринско. След това влиза в наказателната чета с войвода Кузинчев, на която чета Палчев бил назначен за старши. В Мориовско тази чета се разтурва и Л. Палчев става старши на загориченската чета. След въстанието Палчев с голяма група заминава за Гърция, където гърците ги арестуват и малтретират, след което биват изпратени за България. Тук Палчев престоява около две години, след което заминава за Америка. Настанява се в Мадисон, Ил. и взима дейно участие в основаването и живота на МПО «Бащин Край». Често бива избиран делегат за конгресите на МПО. Живее със съпругата си Зоя и синовете си Д‑р Христо и инж. Георги Палчеви Адреса му е следния:

Lazar Palch­eff – 1201 12th St.. Madi­son, 111. Tel : TR 6–106J

ДИНЕ Г. ПОПЧЕВ

Дине Г. Попчев е роден на 15 май, 1881 год. в село Екши Су, Леринско, Македония. Полага клетва за служба в редовете на ВМРО през 1901 година на връх Нова Година, когато в селото е бил войводата Тома Давидов. През 1902 година той отива в Мала Азия и живее за известно време в Разбалдек, Бейрут и Хомс. Скоро, обаче се връща наново в селото си. До въстанието той помага за прехвърляне на пушки от Кайлярско, причакване четите и прочее. На 5 май, 1903 година става нелегален, като бива причислен към четата на Алексо Турунджов.

През време на въстанието Дине Попчев взима участие в нападението на станцията заедно с четирима други четници. Един от тях пада убит, а друг е ранен. След това се движи с четата на Турунджов и отива в Прекопана и други места из Костурско, гдето вижда всички видни войводи. Той взима участие в сражението при превземането на Невеска, а после в сражението при Горно-Котори като десетник. Изпълнява и други задачи, като пазене пусии срещу турци и андарти. След въстанието се прибира в селото си.

През 1905 година Дине Попчев заминава за Америка.

Връща се назад през 1909 година, стои една година в селото и през 1910 година се връща обратно в Америка и се заселва за постоянно в Индианаполис, Инд.

Тук той проявява винаги жив интерес към освободителното дело. Дине Попчев е един от основателите на Българската православна църква «Св. Стефан», както и на МПО «Дамян Груев» в Индианаполис,. На няколко пъти е избиран, за делегат на конгресите на МПО. Г‑н Попчев е един от най-старите илинденци в Америка и винаги стои здраво на идеалите за които се бори Цяла Македония.

НАУМ БАГАЛОВ

Наум Багалов е роден през ноември, 1888 година, в село Дъмбени, Костурско, Македония. Още от юношеска възраст той проявява силно желание да служи на освободителното дело и през 1901 година полага клетва за служба в редовете на ВМРО. Когато народа в Македония се дига на въстание през 1903 година, Наум Багалов бива зачислен първом към селската чета, дето е бил най-младият четник. След това го причисляват към центровите чети на Лазар п. Трайков и Иван Попов.

През време на въстанието той взима участие в акциите на съюзените костурски и лерински чети при Върбица, а след това се движи с центровите чети в Мориовско. Там той има възможност да види много войводи, като Толе Паша, Дядо Кольо, Пере Тошев, както и четата на Гьорче Петров. Взима участие в трите сражения, които сборните чети дават в Мориовско, особено при голямото сражение при Чапища, където той бива ранен в лявото рамо.

След въстанието Наум Багалов се прибира в селото си и служи в помощната милиция когато е ставало нужда. През 1908 година той се движи с четите на Христо Цветков и Пандо Сидов и минава Костенарията, Билища, Корча, Ресен, Битоля и Лерин.

През Балканската война той е селски войвода и действа с нападения срещу турците на много места. След войните г. Багалов идва в Америка. Той винаги е проявявал жив интерес към освободителното дело, помагайки морално и материално. Понастоящем той живее н Хемонд, Инд.

АНАСТАС ИЛИЕВ

Анастас Илиев с роден през 1887 год. в село Арменско, Леринско, от патриотични родители. През 1898 г. значи на 11-годишна възраст, Анастас Илиев избягва в България, където започва всякаква работа по разни села и градове. През 1902 год. той бива заклет и става таен сътрудник на задграничното представителство на ВМРО. Неговата мисия преди и след въстанието, докато е в България, се състои, да намира, закупва и пренася оръжие. През 1906 г. той идва в Америка и след двегодишен престой се връща в родното си село, където се отдава изцяло на служба на освободителното движение. ВМРО му възлага различни опасни задачи, които той възторжено изпълнява.

През 1909 г. Анастас Илиев идва наново в Америка, но скоро след това получава писмо от стария четник Илия Божинов, че четирима гъркомани са заминали за Арменско, за да се опитат, чрез убийства на видни арменчани, да погърчат селото. Той кани Илиев и няколко други патриотични негови съселяни да заминат и осуетят пъкленото дело на гъркоманите. Те с радост заминават и с пристигането си постъпват в четата на Кр. Льондев. Гръцкият владика научил замисъла на тяхното идване и чрез писмо обещал на Льондев, че казаните гъркомани се отказали да вършат каквото и да е в селото.

След обявяването на Балканската война А. Илиев се прибира в селото си, но наскоро след това бива арестуван от гърците. На път за Крит, успява да избяга и през Албания се запътва за България. В междусъюзническата война той се зачислява в четата на Чекаларов, с която участва в няколко ожесточени сражения. След отстъпването на българските войски и убийството на Чакаларов, Илиев и останки от четата, се отзовават в Македония под сръбска власт, където биват арестувани. Освободени, чрез застъпничеството на българското правителство, заминават за България откъдето Илиев идва в Америка през 1914 година. От идването си тук до днес Анастас Илиев непрекъснато работи за народното дело. Бил е член на Централния Комитет на МПО, често е бил избиран делегат на конгресите ѝ член в настоятелството на МПО «Татковина»

Анастас Илиев живее със съпругата си Фания, син Джими и дъщерите му София и Олга на следния адрес:

ANASTAS ELIEFF – 200 S. Franklin, Tel. LO 3–1943, Dear­born, Michigan

АТАНАС ЛАЗАРОВ

Анастас Лазаров е роден в село Арменско, Леринско, през 1884 год. Посветен в делото и заклст от войводата Алексо Турунджов и дядо Илия от Неволяни, Леринско. През време на въстанието е в четата на дядо Кочо от Зелениче, и участвал в големите сражения при Арменско и Търсйе. Към края на въстанието и след това до 1904 година служи като куриер. В 1904 год. заминава за Съединените Щати и се установява в Менсфилд, О. където остава до 1906 год. Същата година заминава за родината си и се поставя на разположение на ръководството в селото. В 1907 год. идва наново в Америка, а през 1909 година се връща в Македония. В 1912 г. при обявяването на Балканската война Анастас Лазаров бива интерниран от гърците в остров Крит. Той с група съотечественици, също интернирани в Крит, успява да избяга и се зачислява в ротата на подпоручик Иван Попов, който действа в тила на противника (1913 г.) около Леринско. Подир свършването на войната отива в София. Същата година напуска България на път за Канада (Торонто) и оттам за Съединените Щати и се установява в Джексон, Мич. Тук той живее със сина си на следния адрес:

ANASTAS LAZAROFF – 411 N. Mil­wau­kee St. Phone: 2–8389 Jack­son, Michigan

PAMПО СПИРОВ

е роден в гр. Прилеп през 1884 г. Заклет през 1900 година. Взел участие в Илинденското въстание в четата на войводата Петър Ацев. Участвал и се смело сражавал при нападението на мюдюрлука в с. Витолища, Прилепено (Мориово).

След въстанието, до 1905 г. е доверено лице на ръководното тяло в Прилеп. Същата година потегля и пристига в Съединените щати и се настанява в Стилтон, Па. Непрекъснато членува и е бил в настоятелството на МПО «Прилеп» в Стилтонъ, Па. Живее в собствената си къща със съпругата си Васка, двамата си сина Киро и Йордан и дъщеря си Павлинка. Адресът му е следния:

Ram­po Spiroff, 635 N. Front St., Steel­ton, Pa. Phone 9–5324

НАУМ ХРИСТОВ

е роден в с. Света Петка, Битолско през 1886 г. Посветен е в македонското освободително движение и заклет от войводата Стою Донски от с. Витоша, Битолско. Взел е живо участие в Илинденското въстание в четата на войводата Наум Буфчето. Участвал в голямото сражение при oпепеляването на чифлиците и кулите на Кючюк Саид Паша, следствие от което бе опожаряването на селата Буф, Рахово и Арменско.

Една седмица след въстанието, след като четата била разбита пред напора на много турска войска, Наум се прибира в селото и веднага потегля на път за Америка. Тук той престоява близо 2 години и наново се връща в Македония. Вследствие големите гонения той наново бива принуден да напусне родна стряха и да поеме пътя на емигранта. Пристигнал в свободна и демократична Америка Наум Христов не прекъсва борбата, а се нарежда под знамето на МПО «Тодор Александров» в Йънгстаун, О. и живее с мечтата за връщане в свободна и независима Македония. Живее около 40 год. в Фарел, Пенсилвания. Адреса му е следния:

Naum and Ilin­ka Christoff, 508 Wal­lis, Far­rell, Pa. Phone: 2–5031

АТАНАС ВАСИЛЕВ

е роден в c. Статица, Костурко, през 1882 год. През 1900 година бил посветен в македонското дело и положил клетва пред войводата Пандо Чулков. Преди Илинденското въстание служи като куриер на ръководството, а през самото въстание взима участие в четата на Цильо Кономлатски. Взел живо участие в най-голямото сражение в тази област на Бигла, което е траело без прекъсване цял ден. Там той видял с очите си, раняването на Митре Влаха.

След въстанието той се прибира в селото си където остава до 1912 год. винаги верен човек на селското ръководство. Изпълнява разни задачи. Недоволен от това което стана с Македония през 1912 год., 1918 год. и в 1920 година той напуска поробена Македония и се озовава в Jloрейн, О., а след това се преселва в Детройт, Мич., където живее до днес. Той винаги е бил и е на челните редици в борбата за свободна и независима Македония. Той е щедър дарител за народоползните дела. Адресът му е:

ATANAS VASILEFF – 2620 Ash Street, Detroit 8, Mich.

ГЕОРГИ ГЕОНДЕВ

Георги Геондев е роден на ноември 1879 год. в гр. Воден. На 24-годишна възраст е бил посветен в македонското освободително движение и заклет от районния воденски ръководител – Атанас Хлебаров.

През цялото време на въстанието е бил куриер на четите на Кулиман и Стоянов, а понякога занасял писма и на Апостол. През хуриета и след това взема участие в ръководството на движението във Воден като легален деец.

След Балканската война и настаняването на гърците в Македония, Георги напуща родното си огнище и заминава за Съединените Щати. Тук той се установява в Спрингфилд, Охайо и взима дейно участие в народното дело и е един от основателите на МПО «Солун». Бил е избиран за председател на организацията и нейн делегат на нашите конгреси.

ГЕОРГИ ДИНЕВ ЧАКЪРОВ

е роден в с. Острово, Воденско, през 1882 год. Положил клетва и въведен в македонското освободително движение от легендарния Гоце Делчев през 1902 година.

Жив участник в Илинденското въстание в четата на Атанас Караташов в Пожарската планина. След въстанието до 1907 год. прекарва нелеместник войводата Калиман същата година при едно ожесточено сражение с турците Чакъров бива ранен в челото и лявата ръка. В 1906 година, след убийството на Караташев четата била поета от заместник войводата Кулиман от Кронцелово, Воденско.

В 1908 година, след хуриета, Чакъров се прибира в Острово, като продължава да се бори легално за свободата на Македония. В Америка идва през 1910 година. От неговото идване до ден днешен той непрекъснато живее с идеала за Свободна и Независима Македония и жертва усилия, време и средства за по-бързото негово осъществяване. Член е на МПО «Борис Сарафов» и живее в Масилон, Охайо.

НАКО Д. ГРОЗДАНОВ

Нако Д. Грозданов е роден в с. Връбник, Костурско, на 20 юли, 1881 год. Произхожда от видна българска фамилия и е братовчед на Пандо Кляшев. На 20 год. възраст заминава за Мала Азия на гурбет и престоява там около 3 години. Научава за готвеното въстание и с група другари напускат работата си и се връщат в Македония. Точно в деня, когато бе изгорен Смърдеш, Нако бива заклет и посветен в освободителното дело. През време на въстанието служи като куриер на разни чети. Взима участие в две големи сражения: на Билища и Апоскеп под водителството на Кляшев, Ив. Попов и Стерйо Стерйовски.

През време на въстанието неговата майка бива съсечена от турците.

След въстанието през Солун и България се запътва за Канада, където пристига в 1907 год. Тук престоява три години и наново се връща в Македония. Взима живо участие в Балканската война, където е и раняван в ръката. След войните, в 1915 год., идва обратно в Канада и о тогава насам непрекъснато е на фронта на борбата за свободна и независима Македония. В Торонто той живее на следния адрес:

NAKO GROZDANOFF – 104 Argay Cres­cent R. R. 1 York Mills, Ont., Cana­da. Tel. MA 3160

ВАСИЛ ИВАНОВ

е роден в село Руля, Костурско през 1884 год. На 18-годишна възраст, след като се завръща от гурбет в Мала Азия, бива посветен в македонското дело и заклет от Коте в 1901 година. До въстанието взима живо участие в ръководството на селото. Често пъти е изпълнявал рисковани куриерски мисии. През въстанието взима участие в превземането на село Ръмби, Преспанско. След въстанието (1904) година заминава за Съединените Щати, но пак се връща и става ръководител на селската чета. През хуриета не стоя безучастен. В 1909 година, когато вижда турската игра, се връща наново в Америка. През 1910 година наново е в Македония и става поляк, за да бъде по-полезен на делото. В 1912 година, преди Балканската война, идва в Канада. От тогава насам е активен борец на легалния фронт. Бил е често председател на организацията и черковната община и често избиран за делегат на конгресите на МПО.

Г‑н Васил Иванов живее в Торонто на следния адрес:

VASIL EVANS – 5 Beas­bor­ough Dr. Phone HU 8–4276, Lea­side, Ont., Canada

---

Идейните позиции на които стояха илинденските борци се защитават на този континент от Македонските Политически Организации. Може с право да се каже, че идейните приемница на недовършената борба на Македония за свобода и независимост, тук с родолюбците, които са обединени около МПО. Затова всеки който искрено – не на думи, а на дела – милее за свободата и независимостта на МПО трябва винаги да помага на тази истинска народна организация. Фактът че Белградските и атинските агенти, както и агентите на софийските комунисти атакуват само МПО, говори най-красноречиво, че МПО е на прав път.

ДИМО КОВАЧЕВ

Димо Ковачев е роден през 1888 година в гр. Воден, Македония. През 1902 год. той дава клетва за да постъпи в редовете на ВМРО. Известно време той изпълнява куриерска длъжност, а през 1904 година действа с четите на Караташо, Лука Иванов и Кулиман войвода (П. Иванов). През 1906 год. Ковачев се за познава с известния американски журналист Алберт Сониксен, който броди из Воденско и Енидже-Вардарско с четите на Лука Иванов и Апостол Петков.

Димо Ковачев взима участие в няколко сражения и смели акции срещу турския аскер и гръцките андарти. Участва в голямото сражение станало в Енидже-Вардарското блато през 1907 година и в сражението при село Долно Копаново през същата година.

През 1900 година Димо Ковачев идва в Америка и се настанява в Спрингфилд, О. През 1912 година той се връща във Воден, но идва пак в Америка преди обявяването на Балканската война. Напоследък живееше в Къртисвил, Па.

Димо Ковачев бе един от основателите на МПО. Винаги е взимал участие в народните дела. За дълги години бе председател на МПО «Йордан Чкатров» за Питсбург и околността. Той не е пропущал нито един конгрес на МПО, като често е бил делегат. От 1940 година той бе постоянно избиран за член в съюзната контролна комисия.

Димо Ковачев не можа да доживее отпразнуването 50-годишнината на Илинден. Той почина на поста си след дълго боледуване на 1 ноември, 1952 година, оставяйки голяма празнина в нашите редове. Познат на всички, Димо Ковачев никога няма да бъде забравен.