Илинден 1903 — 1953

Американската преса и Илинден

★★★★★★★★★★★★

Илинденското въстание, както и събитията които станаха преди и след него, раздвижиха много американското обществено мнение. По него време в Съединените Щати и Канада нямаше почти никакви емигранти от Македония. И ако е имало, ще да са били единици, които не са и знаяли добре нито езика, нито американския начин на живот. Така че, интересът който американската преса и обществено мнение проявиха към Македония бе резултат на свободолюбивия дух на американското общество.

Един от важните фактори, за да се прояви интерес към Македония бяха американските мисионери в Македония, които от време на време пишеха било статии, било своите впечатления от пътуванията си из Балканските страни, включително Македония. По него време в Констаптипопол – Истанбул – известният Роберт Каледж се ръководеше от Д‑р Джордж Уашбърн (1878—1903). Той има възможност добре да проучи положението в Македония и бе един отличен приятел на българския народ. Известно е на мнозина също, че американското училище в Самоков, тогава близо до турската граница, е било място, където често македонските революционери са криели оръжие, за да го прехвърлят в поробена Македония.

За пръв път, обаче, широката американска публика научава повече за положението в Македония, когато в началото на септември, 1901 година, в недрата на Пирин планина бива отвлечена от македонски революционери американската мисионерка Мис Хелен Стон от Бостон, Мас. Това събитие първоначално се предава като бандитско нападение от страна на турските власти, но скоро се узнава, че то е дело на една революционна организация, която има широка мрежа между народа и която се бори за свобода. Навремето из много американски градове със се събирали волни дарения, за да се даде откуп за освобождаването на Мис Стон. Последната е била много изненадана, когато се видяла обкръжена не от бандити, а от интелигентни хора, които полагали извънредно големи грижи за нейното запазване. Впоследствие, когато Мис Стон бе освободена, тя описа своите приключения в най-голямото на времето американско списание «Маклюр».

И така случката с Мис Стон вече повиши много интереса на американското обществено мнение към положението на Македония. С развиването на събитията из американската преса започват все по-често да се явяват репортажи, статии и коментари за Македония. Много от седмичните списания публикуват и снимки от Македония. Ние тук ще се ограничим да направим някои извадки само от коментарите на редакторите на списанията във връзка с положението на Македония. Иначе репортажите са изпълвали почти всеки ден и всяка седмица вестниците и списанията. По време на събитията около Илинден Президент на Америка е бил Теодор Рузвелт, а министър на външните работи – Джан Хей.

* * *

След като станаха солунските атентати от април, 1903 година, седмичното списание «Харперс Уикли» в броя си от 20 май, 1903 година, между другото бележи и следното:

«Последните случки в Солун правят достоверно в буквален и фигуративен смисъл да се каже, че македонският въпрос е пълен с експлозиви… Ако султанът не е окуражаван от някои окултни влияния за да се противопоставя на плановете за реформи, ние може да се надяваме за определени резултати след пет или шест месеци; но не можем да не тръпнем, когато си помислим за възможната съдба на много македонци, мъже и жени, през време на тия месеци.»

* * *

С почването на Илинденското въстание все по-често американската преса почва да пише за положението в Македония. Вън от всяко съмнение за всички е, че християнското население което е дигнало оръжие в ръка, за да брани своята чест и да търси свобода, е по националност българско. И онова, което просто изненадва американците е, че в тази борба гърците взимат страната на турците. В уводна статия под заглавие «Турските затруднения» списание «Дъ Иидепендант» в броя си от 20 август, 1903 година, пише между другото и следното:

«Една от най-изненадващите фази от въстанието в Македония е отношението на гръцките християни в Македония, които се побратимяват с турците срещу техните братя християни българи, както и изявленията на гръцкото правителство в Атина, взимайки страната на турците, което съвещава гърците в Македония да предават революционерите на турските власти.»

Спирайки се на обещанията за реформи в Македония, обещания останали напразни, списание «Аутлук» в броя си от 19 септември, 1903 година, дава израз на своето негодувание по следният начин:

«Чудно ли е въобще, че македонците, виждайки какво значат обещаните реформи в Армения, са принудени да дойдат до отчаяние, реализирайки, че реформите са една подигравка?

«Невъзможно е да се осигурят реформи за Македония чрез дипломация. Това биде опитано и се намери, че не е отговарящо на условията. – Време за да си уреди къщата не е вече извинение за султана. Той имаше това за двадесет и пет години и неговата къща все още представлява Авгейски обор, който реки от вода не ще могат да изчистят.

«Не е нуждата за създаване нови постановления за реформи в Македония, но необходимостта щото старите такива да бъдат приложени. Руско-Австрийската схема за реформи ще бъде още едно фиаско в Македония, освен ако се гарантира назначаването на един християнин губернатор, както е в Крит, Лебанон и Самос.»

* * *

Спирайки се пак на обещаните реформи в Македония, списание «Харперс Уикли» от 3 октомври, 1903 година, между другото упреквайки европейските сили в пасивност, пише следното:

«Не бива щото християнските сили в Европа да останат безчувствени наблюдатели в превръщане Македония на касапница от отмъстителния турчин. Какъвто и мотив да накара българите в Македония да въстанат, няма съмнение, че една причина бе основателна, достатъчна и правдива. С това искаме да изтъкнем пропуска на султан Абдул Хамид да въведе реформите които обеща според Берлинския договор от преди четвърт век. Чия е вината, че нито дори една претенция за изпълнение обещанията не се направи? Вината е у същите тия християнски сили, преподписали Берлинския договор, които се въздържаха от приложение изпълнението при случая с турска Армения и които, когато арменските християни нанесоха своя удар, гледаха безучастно докато въстанието бъде потушено чрез ужасни кланета. Може ли някой да се съмнява, ако г. Гладстон беше премиер, че велико-британското задължение нямаше да бъде изпълнено? Може ли някой да се съмнява, че той нямаше да застави султана да удържи на думата си както в Армения, така и в Македония?»

* * *

Американската преса не само с жар е защитавала правата на населението в Македония, но като се съди от мненията, които са публикувани, става ясно, че идеята за една автономна Македония не само не е била чужда на тях, но е била прегърната и защитавана чрез уводни статии. Така списание «Харперс Уикли» в броя си от 31 октомври, 1903 година, между другото пише и следното:

«Що се отнася до реформите, истината е, че те не ще окажат голямо въздействие; най-малко поне да задоволят българските революционери… Затова, ако силите не се съгласят да наложат на Турция една програма за македонската автономия с християнски губернатор, и после да настояват за изтеглянето на турските войски от славянските области, положението в Македония ще остане почти непоправено и делото на бунтовниците ще продължава…»

* * *

Списание «Аутлук» в броя си от 31 октомври, 1903 година, между другото се спира и върху дейността на Хилми Паша, за когото казва, че населението в Македония гледа на него не като на инспектор за приложение реформите, но като на един инструмент за кланета и унищожение.

* * *

Интересно е поведението, което американските мисионери са имали през време на въстанието. Когато избухна Илинден, американският пълномощен министър в Константинопол – Цариград – г. Лейшман е изпратил едно писмо до Борда на американските комисионери за чуждите мисии, в което между другото е изтъквал, че поради създаденото положение, добре би било американските мисионери да се изтеглят от Македония, докато положението утихне.

Узнавайки за това нареждане, американският мисионер, Рев. Луис Бонд, от Битоля изпратил едно писмо до списание «Аутлук», което е било отпечатано на 7 ноември, 1903 година. Този благороден американски мисионер между другото пише и следното:

«Ние мисионерите сме напълно убедени, че сме точно сега на пост за дълга и, следователно, най-сигурното място за нас – ако сигурността е от важио значение – е това място. Възможно е, разбира се, щото ние да бъдем изклани – колкото и това да не желаем – но ние храним силната надежда, че за малко поне ние може да утешим и подкрепим сърцата на много местни приятели, които донякъде разчитат на нас… По-скоро ние бихме загинали в Македония, ако това е Божието желание, отколкото да продължим нашите дни отвън някъде и да се срамуваме от себе си.»

Какво благородство, какъв възвишен идеализъм наистина, съдържат думите на този американски мисионер, който схваща, че точно във време на крайна нужда мястото на мисионерите е при страдащия и борещия се за свобода и правда народ в Македония!

* * *

На 2 ноември, 1903 година, списание «Индепепдент» публикува един дълъг апел, озаглавен «Един македонски апел до американската съвест». Този апел не носи подпис, за да не се издаде името на автора. Но чрез него се изнася страшното положение в Македония, дават се статистики за жертвите, изгорените къщи, опустошените сили и 50,000 души бездомни.

Изнесеното в американската преса, наистина, раздвижва много американското обществено мнение. През септември, 1903 година, в Ню-йорк и Филаделфия се образуват специални комитети, които отправят апели до американското обществено мнение за помощи в Македония. Тези апели биват подписани от много видни американски граждани.

През октомври, 1903 година, във Вашингтон заседава пан-американската конференция на владиците с делегати от Съединените Щати, Канада, Западна Индия и други места. На специална сесия тази конференция взима специална резолюция за да се помогне на християнското население в Македония.

През февруари, 1904 година, видни граждани на щата Конектикът, начело с губернатора, взимат специална резолюция в защита на Македония, с която между другото се иска щото незабавно да бъдат изпълнени обещанията от Берлинския договор, които гарантират човешко третиране и протекция на населението от беззаконията и издевателствата. Тази резолюция е била изпратена до Конгреса във Вашингтон.

Подобни резолюции и писма с отправили до Конгреса във Вашингтон и от други видни американци навремето, като владиката Брюстер от Хартфорд, Кънектикът, сенатор Хор от Масачузец, проф. Фишер от Йел Юниверсити, владиката Потер и други.

Знае се също, че и Президент Теодор Рузвелт и неговият външен министър, Джан Хей, са съчувствали много на населението в Македония и навремето американското правителство е съобщило на Англия, че то ще я подкрепи във всички нейни опити да наложи изпълнението на обещаните права според чл. 23 от Берлинския договор, който между другото предвиждаше автономията на Македония.

До тук ние дадохме някои по-съществени мнения, изказани в американската преса във връзка с Илинден. А писаното е много. Цяла обемиста книга би могло да се напише във връзка с това. Но важното, което искаме да подчертаем в заключение е, че преди 50 години още американското обществено мнение е било много добре информирано за истинската съдба на Македония. То е знаяло, че там живеят българи и че те са които са дигнали оръжие в ръка, за да извоюват свободата си. Идеята за автономията на Македония също не е била чужда на американските. Те не само са я знаели, но и са я защитавали ревностно, като единствен изход от положението на времето. Тази идея и днес се покрива с идеята за независима Македония. Ако бяха живи първоборците от Илинденската епоха, те щяха да бъдат първите, които да издигат при сегашните обстоятелства идеята за свободна независима целокупна Македония. Така че, твърдението на сърбо-комупистите, че идеята за независима Македония била измислена от германските нацисти, пада от само себе си, като подла и предателска лъжа.

Вярно също е било схванато и поведението на гърците през време на Илинденското въстание. Американската общественост, просто, е била учудена, че християните гърци се обявили против християните българи в Македония.

Всички тези данни са запазени в американските библиотеки и архиви. Поробителите на Македония в своя бяс да изкоренят и изопачат вековното минало на македонските българи, може да скрият някои документи, може да фалшифицират историческите данни. Но, слава Богу, че има свободолюбиви страни, като Америка и Канада, където никой не може да унищожи историческите документи и свидетелства. Историята на Македония, нейните борби за свобода и независимост, стоят записани и увековечени в тези институти. И както ние днес, след 50 години, ги използваме, за да защитим правдата и истината така и утрешните поколения, ако борбата продължи дълго, ще могат да ги използват още по-добре, за да защитят вековното минало и свещените права на Македония.