Модерна лирика посветена на Илинден

Страданията и борбите на героичния македонски народ са дали отражение и в творбите на българските поети, без разлика на тяхното месторождение. Като се почне от Райко Жинзифов, К. Миладинов, Григор Пърличев, Ботев, Вазов, Величков и се стигне до поетите и писателите на модерното време, може да се каже, че няма поет, който да не е посветил най-малко няколко строфи на Македония.

Да се публикува само по едно стихотворение от всеки поет, ще трябва най-малко 125 добавъчни страници да се прибавят към настоящия сборник, нещо, което е извън нашите възможности. Затова в този отдел на модерна лирика се ограничаваме да публикуваме няколко стихотворения, свързани с Илинден, приключвайки с популярните «Възпев на Македония» и Македонския Марш. Иначе, най-видните български поети са посветили на Македония бисери на поетично творчество, достойни да влязат в съкровищницата на световната поетична мисъл.

ИЛИНДЕНСКИ ХИМН

Развейте знамена свещени –

В скръбта ни Охрид син сияй.

Сърцето майчино зове ни

Из гроба чер на родний край.

Да пламнат в жилите огньове –

Кръвта на горди праотци,

Да снемем срамните окови

От живи и от мъртъвци!

Поличба над врага витае

От Шар до белия Егей;

Победа Вардара вещае,

За гибел вражеска ни пей!

О, майко, идем ний най-верни

На стража – твоите синове;

Под робските одежди черни

Сърце свободно те зове!

Не меч, а молнии небесни

В десница с радост да блестят;

В гнева на бойните ни песни Сълзите робски ще горят.

Теодор Траянов

ДАМЯН ГРУЕВУ

И ето нов пак гроб! И той, и той загина –

Юнакът Груев, там в неравната борба,

Великата душа, на жална си родина

Син славен, вожд сърцат, будителна тръба.

Тръба, що в робски мрак ревеше за свобода,

За правда, за борба отчаяна с врага…

Падна и Груев там – о траур на народа!

В гореща кръв облян, заринат под снега.

Заспаха под снега юнашки сили левски,

Угасна огнен дух, замлъкна мощна реч..

О Македония, ти губиш своя Левски,

Най-верния си син, най-силния си меч.

Но не! Той жив е пак в делата си свещени,

Не мре духът велик – плът тленна само мре—

И Груевият дух светлей, одушевленье

Разнася от Пирин до Бялото море.

И неговият зов и мисъл благородна

Ще дигнат хиляди герои и борци

Готови да умрат зарад земята родна,

Да грабнат лаврови ил търнови венци…

Поклон на твоя гроб, зарит под снеговете,

Над който буря вий и пее вълчи вой,

Из който днес възкръсна и вечно ще ни свети

В слава лучезарна геройски образ твой!

Иван Вазов

* * *

ГЕОРГИ ДЕЛЧЕВУ

Той всъде помина – и всяка минута

Творец бе на подвиг или на герой:

Години кръстосва със смелост нечута

Надлъж и на шир Македония той.

Приятел на делото, враг на словата –

На хубавите, ала празни слова –

Той всичко що имаше, сложи в борбата,

Па сложи най-после и буйна глава.

И мисля аз: истина е, че мнозина

Геройски паднаха в таз славна борба,

Но пак може би най-безвреме загина

Тоз мъж за по-друга достоен съдба.

Кирил Христов

ВЪСТАНИШКИ МАРШ

Сияе в кърви небосвода,

Земята тътне и ехти:

Днес робът своята свобода

С куршум и бомба възвести!

Поля, усои и балкани

Гърмят днес «смърт на вси тирани!»,

Юнаци падат, кръв се лей

И знаме кърваво се вей!

Но не над покрива селяшки

Тоз адски пламък днес гори,

Не са туй писъци сирашки

На наште майки и сестри!–:

Злодеят днес, на съд пред роба,

Гори и мре, в безсилна злоба,

Ил в подъл бяг от страх примрял,

Днес жъне туй, що е посял!

Въстана робът, о тирани,

И в тоз очакван грозен час,

Разби бесилки и зандани,

Хомот, омразна всяка власт!

А бъде ли подемът славен

В потоци мъжка кръв удавен –

Не под несносен, чер ярем,

Във бой – свободни – ний ще мрем!

Христо Силянов

* * *

ХИЛЯДО ДЕВЕТСТОТИН И ТРЕТА ГОДИНА

Минават часове, минават дни и нощи

и времето дели все по-далеч от нас,

годината на бунт, годината все още,

която ни кръжи и блесва всеки час.

Илинден! – Символ свет на гордост и надежда,

на паметен възторг – възкръснал роден блян,

ний носим твоя дух и наший път извежда

към твоя огнен стяг, сред вихрите развян.

Сънлива лятна нощ. Далеч в незнаен трепет

се гушат дървеса. Ни звук, ни светлина.

Кой знай, че в тоя час от бурите подкрепа

ще вземе цял народ и в родната страна

ще кипне кръвна бран – земята да запали?

И ето, че отвред мъже, жени сноват

и всички кат един, в горите сън отспали,

отекват своя гняв далече и тръбят:

«Свобода или смърт»! Полята, планините

се чудят и мълчат. Сред общия подем

те виждат тежкий плуг оставен сред браздите

а здравия селяк, що в труд бе отреден

да мине свойте дни, отхвърля тежко бреме,

към Крушово лети с бунтовни знамена.

И както зной гнети пред бурята що дреме,

или далечний глед на морската вълна, –

когато се стълпи, в стихия да възрастне

и страшна в своя гняв безмилостно руши,

та пак да се възвий по-силна и по-властна, –

така бунтовний дух възвисва и души,

издига се и бди над всички родни къщи

и в паметния час на бунт ги той зове

Минават ден и два, а бурята могъща

обхваща всеки кът в села и градове;

в Пелистер и по Вич реки от кръв се стичат

и труп до труп лежат Пожарите в нощта

чертаят кървав лик, над Вардара надничат

и дълго с бойни рев изчезват по света…

И днеска, щом завей от запад роден вятър,

той спомня оня ден сред кърви очертан

и мигом някой пак десница вдига света

и с подвиг величав зове на мъст и бран.

Любен Димитров

* * *

ИЛИНДЕНЦИ

Откърмен с тровещата гръд;

на гняв и давеща омраза –

с десница огнена духът

към подвиг пътя им показа.

Закана вража тях не спря –

та бяха те от смелост луди –

на подвиг утрото изгря

и гръм балканите събуди.

Въстана робът устремен

срещу тълпите на султана –

нощта бе светла като ден

с пожарища и гръм огряна.

Горяха къщи и села –

и в кръв земята се удави –

целуна смелите чела

смъртта и мисците корави

отпуснаха димеща пушка;

а под срутена родна стреха

със сетен дъх завет хайдушки

несвястно устните шептеха.

И тоз завет нашепва вечер

планински вятър из усои:

нощта отеква надалече,

балканът тръпне неспокоен –

и пак народът в марш победен

надига се и крачи в мрака,

решен с врага си в бой последен

победа светла да дочака.

Борис Попов

Нова Зеландия

ВЪЗПЕВ НА МАКЕДОНИЯ

Замисленото на Бабуна чело,

На Рила, Шар, на гордия Пирин,

Смрачени след несвършеното дело,

За родни спомнят дълг на своя син!

На Бистрица струите изумрудни,

На Вардар, Струма шумните вълни,

На Охрида водите сини, чудни

За минали и бъдни шепнат дни!

И песните на Черни-Дрин пенливи

И плясъкът на Бялото море,

Зрак пръскат те в душите ни бурливи,

Зракъ-вяра у гърдите що не мре.

Но ти си майко, скромна и свенлива,

Обичаш твоите верни синове; –

За тебе в бран ще литнем с вяра жива,

Кога дългът свещен ни призове!

Любомир Бобевски

МАКЕДОНСКИЯТ МАРШ

Изгрей зора на свободата,

Зора на вечната борба,

Изгрей в душите и сърцата

На всички роби по свята.

Тирани, чудо ще направим,

Ний чуждо иго не търпим,

С юнашка кръв ще ви удавим

И пак ще се освободим!

Юнаци смели пак развиха

Окървавени знамена,

Комити нови забродиха

Из Македонската земя.

Припев: Тирани и пр.

Ечат гори, поля, балкани

От бойни песни и ура,

Сноват борците великани

Навред, готови за борба.

Припев: Тирани и пр.

Нас нищо веч не ще уплаши,

И тъй живеем ден за ден…

Свещени са горите наши,

Из тях свободни ще измрем!

Припев: Тирани и пр.