Илинден 1903 — 1953

Песни за свободата

Страданията, които придружават робството на един народ се отразяват дълбоко в неговата душа. И колкото по-големи са тези страдания, толкова негодуванието му взема по-широки размери. Израз на неговите болки и мечти са многобройните песни, съставени често пъти от незнайни певци, предавани от поколение на поколение. те отварят един мир, пъстър с образи и преживявания, недоловими понякога за окото на историческия изследовател. Някои от тях са редки постижения на художествено творчество, а други – макар и не така съвършено стъкмени – имат значението, че са давали силен подтик на народните вълнения, вдъхновявайки отделни негови синове към подвизи на рядка самопожертвувателност.

Епохата около Илинден създаде много подобни народни песни, които се пеят от Шар до Егея и от Галичица до Места. Тези песни са запазили и досега своята широка популярност както между поробените наши братя и сестри, така и между онези които живеят като емигранти вън от Македония. Вдъхновявани от такива песни, много смели македонски революционери посрещаха безстрашно смъртта при сражения, на бесилки, по зандани, или на далечно заточение. Чрез такива песни се крепи и днес духът в поробена Македония, защото те изразяват стремежът ѝ към свобода и независимост, укрепват волята за борба.

Тук ние печатим само една част от тези народни песни за свободата, защото ако се съберат всички, би трябвало да се отпечата отделен обемист том. Чрез тях народът в Македония е обкръжил в неувяхващо сияние образа на македонския борец за свобода и независимост. Това е паметникът, невидимият паметник, който народа изгражда в своята душа за онези, които дадоха живота си за правда и свобода.

НЕЩЕМЕ НИЙ БОГАТСТВО

Напред, напред за слава

Към бойното поле,

За нашата държава

Там славно ний да мрем.

Зората вече грее,

Ще стане кървав бой.

За брата кой милее

Да встъпи в общи строй.

Нещеме ний богатство,

Нещеме ний пари,

Но искаме свобода,

човешки правдини.

Зората вече грее …

А кой е страхлив кат баба Дома си да седи,

На хурка да запреде,

Да плаче, да реди.

Зората вече грее …

Доста сме лежали Във робски пелени,

Време е да станем Свободни хора ний.

Зората вече грее …

РАНЕН ДЕЛЧЕВ ВОЙВОДА

Църна се чума зададе

Там доле в Македония,

Там доле в Демир-Капия

Кой ке се юнак избере

Чумата да я пропъди

От тая Македония?

Избрал ми се, изнашал се

Млад Делчев, млади войвода,

Он ойде в Македония

Чумата да си пропъди

От жална Македония.

Не ми са турци поганци,

Тук ми са ура комити,

Тук ми са ура войводи,

Ранен ми юнак носеа,

Со куршум юнак пронизан

От лява страна у сърце.

Млад Делчев, млади войвода,

Делчев дружина говори:

«Дружина, вярна, собрана,

Вие ке утре вървите,

Кому ке мене оставите,

Водичка да ми подаде,

Сърцето да си изладам,

Устата да си разквасам?

Дружина, мои комити,

Кога ке вие минете

Низ моя града Кукуша,

Майка ми ке ви посретне,

За мене ке ви попита:

Дека е Делчев войвода?

Вие ке нейзе кажете:

Делчев се юнак посвърши

За турска пушка мавзерка,

За млада булка македонка,

За църната робска земя.

* * *

ПЪСЕНТА ЗА ПАРАСКЕВ ЦВЕТКОВ

Как жали тая майска природа,

Тъжи, народе, днеска ти пак!

За нова участ, зарад свобода,

Гине и тоя млади юнак.

Могила смутна, страшна нощта е

Моми се крият в безпокой.

Но мръква вече, боят ужасен,

Ето топове, трясък и гръм.

Снове безвредно врагът уплашен,

Другари питат – падна ли той?

Жив е той още, бий се, не мае,

Храбра дружина с него е там!

ПЕСЕНТА ЗА ХРИСТО УЗУНОВ

Далеко в мойта бащиния –

И там е хубав Божи ден –

Желая тамо да загина,

А ти, ти забрави за мен.

Иди, теб чака живот, радост

За мене зее гроб студен –

А ти не губи свойта младост:

Честит е смъртен час за мен.

Сърце туптящо ще изгасне,

Ще стане всичко прах и тлен –

И гробът в бурен ще обрасне,

Докат си спомниш ти за мен.

Сестрица няма да спохожда

Сирмашки гроб усамотен

И майка няма да дохожда

Две сълзи да пролей за мен.

Не жали, мила моя майко,

И вий, другари верни мой:

Ако Узунов Христо падна,

На враг се жив не даде той!

* * *

ПРОСТИ, НАРОДЕ!

Прости, прости народ нещастен, Последно пращам ти прости.

Часът дойде, джелатина чака,

Над мен се веч въжето вий.

Спокойно, твърдо аз умирам,

С гореща вяра във гърди.

През черни облаци аз съзирам

Как слънце златното блести.

Ако по преди аз неволно

За твойта полза съм служил.

Народ, прости моята слабост,

Аз теб те искрено любих.

Прости, прости въжето стиска,

Тъмней в очите ми смъртта

Ура, ура, народ нещастен

Свободата над теб да грей!

ПЪСЕН ЗА ТОМА ДАВИДОВ

Македонио, о Родино,

Ти Голгота на борците!

Грабиш жертви все отбрани

Плач, ридания от вси страни.

Стига, недей плачи, о Майко,

Стига, стига, не жали!

Днес Давидов се прощава

Със другари и балкани.

Той остави своите момци

По усоите неприбрани!

Стани Давидов от гроба черен,

Стани, стани, юнако!

Ах, не ставаш, че си умрял,

Че куршума те пронизал.

Твоят живот веч угасна,

Твойто име веч порасна!

Стани Давидов от гроба черен,

Стани, стани, юнако!

Млади момци и невести,

Тъжни песни веч ти пеят.

Венци вият вси жалостни

И ти казват: Бог да прости!

Стани Давидов от гроба черен,

Стани, стани, юнако!

* * *

ПЕСЕН ЗА ЙОРДАН ПИПЕРКАТА

Огън гори во Брезово, Македонио,

Йордана го сардисале.

Йордана го сардисале, Македонио,

Со неговата дружина.

Йордан команда даваше, Македонио,

Станете бракя, не спите;

Вземете пушки и бомби, Македонио,

Удрите и небойте се.

Кога се смрачи вечерта, Македонио,

На свършване беа патроните.

Собрае дърва олджици, Македонио,

Я запалие собата;

Жив жар беше светнала, Македонио,

Я фърлие в турците.

Турците се уплашие, Македонио,

Далеку ми отстъпие.

Тога ми Йордан извика, Македонио,

Дружино вярна сговорна,

Дръжте се и небойте се, Македонио,

Ето помощта пристигна.

Ето го Деян войвода, тра-ла-ла-ла-ла

со 150 души четници.

Брезово го презедое.

Удрите от сите страни, тра-ла-ла-ла-ла

* * *

КОСТУРСКА ВЪСТАНИЧЕСКА ПЪСЕН

Анко Перовице, мор туркино,

излез на пенджеро.

Излез на пенджеро, мор туркино,

да видиш комити.

Да видиш комити, мор туркино,

сите ушглави.

Сите ушглави, мор туркино,

Капите во ръце.

Капите во ръце, мор туркино,

гуните на рамо.

Гуните на рамо, мор туркино,

Пушки под гуните.

Пушки под гуните, мор туркино

саби на калковете.

Саби на калковете, мор туркино,

чизми до колена.

Сите одат, мор туркино,

на Вич планина.

На Вич планина, мор туркино,

знаме да развият.

Знаме да развият, мор туркино,

за Македония.

За Македония, мор туркино,

За свободата.

НАРОД ГЕРОЙ

Народ герой, не търпи той

На робството ужасен гнет.

Напред, че днес е време

За Македония ний да измреме!

По-добре смърт, отколкото

Безчестие за цял народ

Напред, че днес е време

За Македония ний да измреме!

Жени, деца, сберете се,

Елате в Пирин планина.

Напред, че днес е време

За Македония ний да измреме!

Не ти ли се додея веч

Да влачиш чуждия ярем.

Напред, че днес е време

За Македония ний да измреме!

Пиринът горд се зеленей,

Куршума скоро ще запей.

Напред, че днес е време

За Македония ний да измреме!

* * *

ПЕСЕН ЗА ГАВАЗОВ, ЧЕМКОВ И ЛАЗОВ

Македонио, родино мила,

Все скъпи жертви, Родино даваш.

Горчиви сълзи, О майко мила,

Цели пет века гордо проливаш.

И днес във града на Крали Марко

Нов подвиг даваш, ново геройство –

Все млади сили за свободата

Паднаха нови три жертви скъпи.

Гавазов, Чемков и Стоян Лазов

те изпълниха дългът си свещен.

Длъжни сме всички туй да направим

За тебе, майко, бащин край беден.

Само с твойте жертви велики

Ти ще да вкусиш от свободата –

Робството черно, грозните мъки

Ти ще премахнеш само с борбата!

ПЪСЕНТА ЗА ГЕОРГИ СУГАРЕВ

Заплакало е Мориово, заплакало,

За той ми Георги, Георги Сугаре:

«Каде си Георги, сега да дойдиш, леле да дойдиш

От душманите да ни куртулиш.»

Тогай извика Георги Сугаре, провика,

От Демирхисарските балкани:

«Слушам ве народ, народ поробен, леле поробен

Слушам ви гласой, гласой жалостни.»

«Сега за скоро яс ке дойдам, ке пристигнам,

Со триста отбрани момчиня,

Сите со куси манлихери, манлихери

Сите со нагант револвери.»

Колку ми тръгна Георги Сугаре да оди,

Во това село Паралово,

Бог да убие шпионите параловски,

Георги що ми го предадоа.

«Слушай бре Георги, слушай послушай,

Ако ти сакаш да куртулиш,

Качи се горе кай чукарите, кай манастирот

Ако да сакаш ти да куртулиш.»

Тогай се Георги излага и прелага,

Изкачи горе кай чукарите,

Кога ке види, що ке види Георги Сугаре,

От сите страни сардисан.

Тогай извика Георги Сугаре, провика,

На неговата вярна дружина:

«Клавайте гуни пусия, леле пусия,

Защо се камен тежко иайдува.»

Загърмея пушки, пушки аскерски, кървави,

Сета дружина ми я убия.

Тогай извади нагант револвер Георги Сугаре,

Самиот кръвта си я пролея, леле пролея,

Жив на душмани не се предаде.

РАЗВИВАЙ БАЙРАК

Развивай байрак, ти Делчев войвода,

Нашата земя пет века в робство,

Стига вече стига, робство и тиранство!

Развивай байрак, ти Груев войвода,

Нашите села пусти запустели,