Илинден 1903 — 1953

Потушаването на Илинденското въстание

Назър Паша ръководи огромната турска армия – Опустошаването и изгарянето на български села – Жертвите на населението

След първоначалните успехи на въстаниците, турската власт в Македония се стресва и започва да предприема големи военни акции, за да потуши въстанието. Първите подкрепления на турските гарнизони в Битолско пристигат в края на юли. Тогава дойдоха от Скопския вилает 10 табора пехота. Тази войска заедно с битолския гарнизон, на брой 18,000 души, бива ангажирана около гр. Крушово, дето въстаниците господстваха и отнемането му от тях беше въпрос на чест за турската армия.

На 30 юли тази огромна турска армия изпраща парламентьори до въстаниците, които с заели позиция отвън града, да се предадат. въстаниците отговарят, че няма да сложат оръжието си, докато не извоюват свободата си. Развиват се кръвопролитни и продължителни сражения. Въстаниците се оттеглят в планините и града попада в ръцете на турците, изплащайки жестоко десетдневната си свобода и тържества.

След падането на Крушово, в продължение на една седмица, пристигат в Битоля нови силни подкрепления откъм Солун. Събира се една 80,000 армия с две бригади кавалерия и шест полка артилерия. Главнокомандуващият на тази армия е Омер Паша. Но той, поради неспособността си да се справи с въстаниците, скоро бива сменен от Назър паша.

Последният насочва незабавно цялата армия, с която разполага, към бързи действия по един определен план: да се обградят въстаналите местности с гъсти военни кордони, които, движейки се бавно и постепенно, да стесняват обръча си, притискайки към средата въстаниците и там да ги сразят.

Към 12 август започна пълното приложение на този план. И при тези действия въстаниците остават почти неуязвими: използвайки планинския характер на местността, те се прехвърлят от район на район избягвайки ударите на огромната армия на Назър Паша. Когато биват открити, те дават героични и упорити сражения, след които оцелелите си пробиват път между веригите и пак изгубват дирите си в пресечената местност. Тогава целия ужас на турските пълчища се струпа върху селата, върху невъоръженото население: жени, деца и старци. Огромни пожари осветяваха нощите – разорения, безчестия, кланета, грабежи над мирното население – това бяха средствата към които прибегна тази армия, за да срази въстаниците.

Разгоря се по целия Битолски вилает, па и по цяла Македония, оная кървава драма, която показа небивалото величие и твърдост на македонския българин. 122 български села във вилаета бяха изгорени – от тях 91 бяха съвършено изпепелени, 12 наполовина и 19 запазиха отчасти някои свои къщи. Добитъка, храни, покъщнина, всичко бе ограбено и унищожено. Вън от това над населението се изсипаха страшни жестокости: убити и изклани са от войската в Битолския вилает 1,779 жени деца и старци. Безчестията над жени и девойки, побоищата, кръвните мъчения, на които бяха подложени български селяни не се подават на изчисление.

Въстаниците виждаха да изгарят селата им, да се избиват техните деца и жени, да оредяват техните редове след дадените многобройни сражения. Но упоритостта им в борбата и от това не бе сломена. Имаше отделни случаи на предателства, отделни четници капитулираха – но изобщо борбата, съзнателно и упорито продължаваше чак до 20 октомври.

Настъпваха вече студовете в тези планински места – и тази година зимата падна по-рано от други път. Тогава горското началство нареди прекратяване на въстанието.

Сред ужасите, които преживяваше цялото население, по толкова много близки, загинали в борбата – авторитета на Организацията и на ръководните лица не беше разклатен: по нареждане на началството се започна прибиране на оръжието, складиране на пушките в скрити ями – можеше да но трябва пак за други случаи. Някои от четите се изтеглиха към България, но първите ръководни лица, между тях и Дамян Груев, останаха сред обездоменото и разорено население. Това е безпримерно в историята на народите. Духовният героизъм, съзнателното и твърдо понасяне на страданията – живееше в душата не само на първенците на македонска революция, но и в душата на целия бунтовен народ в Македония.

* * *

През време на въстанието в Битолския вилает станаха 150 сражения между въстаници и турска армия. Паднаха убити 746 души въстаници и 3,087 турски войници. Като се имат предвид и жертвите, които се дадоха в солунския, скопския и одринския вилаети, ще имаме за същото време следните цифри: изгорени 201 населени места, опожарени къщи 12,440, обездомено население 70,835, убити и изклани 4, 694, бежанци в България 30,000 души, убити в сраженията въстаници 994 души, брой на въстаниците 26,408 души на турската армия броя бе 350,000 души.

Преображенското въстание