Илинден 1903 — 1953
Въстанишки действия в солунския окръг
В Солунския окръг през време на Илинденското въстание революционни прояви се развиха само в пет околии: Гевгелийска, Тиквешка, Воденска, Кукушка, Енидже-Вардарска. Някои околии, като Струмишката, която даде огромни жертви през организационния период, не можаха да вземат активно участие през въстанието. Освен липсата на оръжие, много от околиите, които бяха близко до Солун, почувстваха много тежко последиците от солунските атентати.
В Солунския окръг станаха няколко атентати по железопътните линии: 2 във Воденско, 3 в Гевгелийско и 1 в Кукушко.
Устроител на атентатите в Гевгелийско бе Сава Михайлов. Той имаше на разположение около стотина души. На 28 юли Сава Михайлов заедно с Аргир Манасиев разрушиха моста и железопътната линия при Гевгелий. Това те извършиха с десетина души. Мостът, около 20 метра, както и линията в протежение на стотина метра бяха дигнати във възсно гевгелийските чети, увеличени с кукушката чета, всичко на брой 180 души, дават ново сражение на Баш-бунар в Паяк планина. Там падат десетина турци и един четник. На 10 октомври при с. Смоквица става друг атентат върху един товарен трен.
В Тиквешка околия, разполагаща само с 300 пушки, действаше четата на Петър Юруков, която след солунските атентати се увеличи на 80 души. През време на въстанието тя изби няколко лоши бегове и заптиета. На 3 август, Юруков, предаден бе обграден над с. Шешково. Става Няколкочасово сражение, при което падат 15 души четници убити и толкова турци.
През втората половина на август Михайлов и Манасиев се упътват да разрушат големия мост при Демир-капия на Вардара. При село Клисура, обаче, те биват предадени на 24 август. По настояване на момчетата решават да дадат сражение. Тук падат убити 7 четници.
Във Воденска околия, гранична линия на Битолския окръг въстаниците на 24 август разрушиха при.132 километър с динамит един малък мост между Острово и Владово, а при 139 километър една кантонерка и част от линията.
В Кукушкия район действаше Кръстьо Асенов. На 16 юли той даде едно сражение при село Постулар. Хиляден аскер се е притекъл. Четата, 70 души, след героична отбрана, се е измъкнала като е дала само 4 жертви, прехвърляйки се в Енидже-Вардарско, заедно с една част от населението.
На 28 юли четата на Апостол Петков Терзиев хвърли бомби в казармата в Гумендже, след което се открива огън срещу войниците, 120 души кавалеристи. Престрелката трая два часа. Четата се изтегли, но бомбите в казармата всяват страх и трепет у турците.
Четата на Лука Иванов – Воденско
През месец август и септември в Еиидже-Вардарско стават още 4 сражения. Трите са дадени от четите на Апостол войвода и Ив. Карасулията при Рамно, на върха Гъндач (Паяк планина) и при Гола Чука, пак в Паяк планина. В Гъндач сражението е било най-кръвопролитно. Тук е взела участие и кукушката чета водена от Гоце Нисторов.
Четата на Гоце Нисторов, 70 души, дава още едно сражение в Кукушко на 18 август, при Аматово. През целия ден аскерът е получавал с железницата подкрепления от Солун. Четниците се сражавали юнашки. Ожесточена борба се завързала около развятото въстаническо знаме. Знаменосецът Ив. Пехливанина – пада убит. Но знамето се поема от неговия заместник веднага. Но и той пада убит. В турски ръце пада светото знаме на четата. Сражението продължи на другия ден, но не срещу въстаниците, а срещу техните гуни и други горни дрехи, с които четниците през нощта били твърде изкусно замаскирали оттеглянето си.
Турците не могли да се нарадват на плененото знаме. Скъпият трофей те веднага изпратили чак в Цариград.
* * *