Илинден 1903 — 1953
Въстанишки действия в серския окръг
Из другите революционни райони на разбунтувана Македония също станаха акции, които бяха в подкрепа на Илинденското въстание. В Серския окръг, общо казано, станаха следните революционни прояви:
В Демир Хисарско четата на Л. Стоенчев действаща задружно с местния стар войвода Илия Кърчоцалията на 9 септември в местността «Ливадата» дава сражение с една дружина. Тук падат 6 души войници. На 12 септември в местността «Мали-Пресек» става ново сражение, при което падат убити 6 въстаници, а 16 биват ранени. Четата прибира ранените и се отправя към границата. Минавайки през Неврокопско, тя прибира избягалите в планината семейства от опожарените села Обидим и Кремен и заедно с тях прехвърля границата, след като дава друго сражение над с. Доспат.
В Пирин планина се явява четата на кап. Стоянов, П. Дървингов и Дим. Зографов, около 80 души, и се среща с четите на Сандански, Мих. Чаков и Стоян Мълчанков, също около 80 души. На 30 август при оброчището «Св. Троица», Мелнишко, тези чети бяха нападнати от една дружина войска. Сражението продължило до вечерта, като паднаха трима души от неврокопската чета, а турци много повече.
Към края на август в Пирина се явяват четите на ген. Цончев и полк. Яиков, около 400 души. На другият ден след сражението на Стоянов и Сандански, четите на Цончев дават сражение на войската при местността «Гарваница», а на 1 септември се започна голямото сражение в и около село Пирин, в което взимат участие всички чети на Цончева и Янкова. На другия ден пристигат в помощ и четите на Стоянов и Сандански и всичко се събират около 500 души борци. На 14 септември всички чети се прехвърлят в Неврокопско, над Брезница, при езерата, откъдето се разделят силите за различни пунктове.
На 4 септември в Мелнишко става сражение при върха «Куклите», където четите на Настев и Спиро Петров (26 души) биват нападнати от турска войска. Там загива с 6 души войводата Спиро Петров, който е пеел през време на сражението.
В Неврокопско действат четите на Атанас Тешовалията и Стоян Филипов. Те прекъсват на 13 септември през нощта телеграфните съобщения в неврокопско поле. Същата вечер четите на Мих. Чеков, Ив. Апостолов – Копаран чауш и Ник. Пазарджилията, около 150 души, нападат гарнизона в с. Обидим. Въстаниците се сражават и на другия ден, като подпомагат жителите на Обидим да се изтеглят в пиринските височини.
На 16 септември същите чети, подпомогнати от четата на Стоян Мълчанков, нападат из засада в местността «Арами-бунар» едно войсково отделение, отиващо от Неврокоп за Разложко. Избиват десетина войници и взимат 8 коня.
Късно през есента, на 26 октомври, Атанас Тешовалията дава сражение в с. Зърново. Падат четири въстаници и няколко турци.
В Серско действат четите на Николиев и Диката, дават сражение в г. Горно фрашани, продължително 8 часа. Успяват да се изтеглят без загуби. Друго сражение дават при с. Мерталово, около 10 часа.
В Драмско действат районните чети на Мирчо Кипрев и Ив. Анастасов Гърчето. Те дават сражения на 3 и 16 септември при «Празалъка» между селата Калапот и Горенци. От четите падат 5 души убити. Също и от турците падат жертви.
В Горно-Джумайско действат четите на Настов и Сп. Костов. На 28 септември те дават две сражения, без жертва, в Бистришката долина. Същият ден четите на Дървингов и Зографов дават сражение в местността «Предела», което трае десет часа, но без жертви.
В Разложко, където пристигат преди Въстанието и емигранти от този край, въоръжените сили през Въстанието достигат до 1,100 души. Районното ръководно тяло се състои от: Димитър Лазаров Мингю, майор Шипков и Кочо Молеров. На едно районно събрание където присъстват видни революционни представители се решава да се нападне и превземе град Мехомия, като се нападне и турската рота в село Бачево. Определените групи влизат в град Мехомия и, съгласно плана, почват да действат. Обаче очакваното нападение от вън не се реализира и борбата става страшна вътре в самия град. Озлобени, турците, според спомените на Лазар Томов, с ударили на сеч и са опожарили 95 къщи и толкова плевни. Убити и изклани в града са. били 45 души мъже, жени и деца. Изстъпления стават и в селата Бачево и Белица.
За да се отмъсти, ръководното тяло решава да се нападне и превземе село Белица, около 700 къщи. На 18 септември сборни чети командувани от полк. Янков настъпват към Белица. Аскерът отстъпил, като подпалил българската махала. Борбата се води в самото село. Едва привечер, аскера е успял да се изтегли към Якоруда и Бабяк. Стават и други сражения, като последното се дава от четата на Дим. Лазаров Мингю в местността «Суходол» над Банско, на 24 септември. Неприятелят тук дава доста жертви, а борците нито една.
Въстаническите действия в Серския окръг, макар да не се развиха в онзи размер който имаха в юго-западна Македония, все пак имаха своя ефект над турците. Те ангажираха не по-малко от 20,000 войска. големи са били и турските загуби в сраженията.
* * *