Илинден 1903 — 1953

Превземането на Крушово

Камбаните възвестяват свободата – Пристигането на Пито Гули – Нападението на казармата – Горското началство с Никола Карев пристига – Образуването на временно правителство – Панихида на гробовете на падналите борци

В доилинденските съвещания на Главния щаб и на местните районни началства, градовете на Югозападна Македония станаха предмет на особени и дълги обсъждания. Всички ценяха значението и ефекта на крупни акции, насочени против градските центрове и всякъде изникваха съблазнителни планове. Горещ привърженик на тия акции бе Борис Сарафов. Той знаеше от опит, че вихреното нападение и неколкочасовото владение на Мелник през 1895 год. произведе по-голям ефект от всички сражения по Пирина и Родопите. мисълта за едно нападение на Битоля не престана да го блазни до последния момент. Но тя се отхвърляше решително от всички негови другари като непосилна, дори фантастична, при скромните средства на Организацията. Така пропаднаха много планове, а се осъществиха изцяло или отчасти само няколко. Между тези последните превзимането, владеенето и отбраната на Крушово заема първо място.

Общ изглед на Крушово

На тоя гиздав планински град, прочут с богатството и разкоша на разноезичните си жители и с прохладната си кория, край кристалните чешми на която компании чак от Битоля и от Прилеп се устройваха веселби с печени агнета, се падна да свърже името си от едно от най-крупните събития през Илинденското въстание.

Чисто християнският характер на града и неговото стратегическо разположение представляваха едно изключително предимство, което местното районно началство намисли да използува. Всички приготовления, мобилизацията и разпределението на въоръжените сили в района се извършиха с оглед на решеното нападение против Крушово.

За непосветените, т. е. за грамадното болшинство от гражданите, празникът Св. Илия мина както всички празници – с литургия в трите църкви, с визити и със суетене около многото сватбени веселби. От посветените в тайната младите и готовите бяха вече по своите места в няколкото отряди из околните балкани и села. Останалите в града преживяха подир обед минути на страшна тревога. Един вечно нетрезвен, но патриотичен техен съгражданин, на име Коле Чавче, получил сякаш под влиянието на винените пари дара на ясновидец, се изправи пред правителствения дом и размахвайки червената си кърпа, вместо знаме, завика в лицето на приставите и заптиите: «Ура! Да живее Македония! Долу Турция!» Пиянското реноме на Чавчето бе твърде голямо, за да се озадачат турците от неговата революционна демонстрация. Все пак полицията се разшава – така поне се стори на посветените – и разпрати шпионите си из българските махали и по крайнините на града.

Настъпи нощта. Градът постепенно утихна. Чуваха се само откъслечни звуци на музика и песни откъм сватбарските къщи и отмерените удари на часовника от камбанарията на голямата гръцка църква Св. Никола. През това време въстанишкнте отряди, наброяващи около 800 въоръжени хора, бяха вече стеснили железния си обръч около Крушово, а два отряда се промъкнаха незабелязано в самия град.

Къщата в Крушово, дето се провъзгласи Илинден

Към полуиощ се разнесе първия сигнален изстрел. След мигновен интервал залпове се чуха от разни места и стреснаха заспалия град. Чу се гръмовито «ура» което се сля с първия камбанен звън откъм Св. Никола. Многото камбани на трите градски църкви българска, гръцка и влашка – чакаха тоя звън, за да забият с луд размах всички изведнъж. Непосветепите граждани разбраха смисъла на тоя необикновен трясък. Всички прозорци светнаха. Мъже, жени и деца изтичаха на улиците. Българи и власи гръмогласно се запрегръщаха и се поздравляваха с «Христос Възкресе!» и «Честита свобода!» А боят продължаваше. Биеха неспирно и всички камбани на трите крушовскп църкви.

Зазори се. Само в казармата, обсадена от отряда на Иван Паумов Алябака 60-те турски войника продължаваха да се сражават. Откъм юг се зададе със своя отряд и с разкошно знаме Пито Гули, местен влах, в сърмена турска носия, яхнал хубав жребец. Отрядът мина тържествено през града, шумно поздравляван от множеството и се спря на «Гумени», където остави знамето. В продължение на два часа се изпровървя градът за да се поклони на това скъпо знаме със златен кръст от едната страна и с червени букви написано «Свобода или смърт» – от другата.

С пристигането на Пито Гулевия отряд щурмуването на казармата се засили. Оградата биде напръскана с газ и подпалена, но войниците не се предадоха, а потърсиха спасение в конюшнята. През две дупки пробити в стената, те се впуснаха в дола, но попаднаха под кръстосания огън на въстаниците от града и отряда на войводата Мирче, заел «Спилите» и «Калето». Само 17 аскерлии с офицера си можаха да се приберат в турското село Алданци. От въстаниците паднаха 7 убити и 5 ранени и от гражданите 1 убит и 1 ранен.

Войници и башибозуци от разни посоки се опитаха да помогнат на обсадените в Крушово, но всички бяха отблъснати от отрядите, укрепени по височините около града. Мирче отблъсна пред «Кулата» около 300 души войници и башибозук, дошли откъм Прилепското поле. Коста Христов разпръсна на «Липа» башибозука откъм Норово. Гюрчин на «Дени-камъкъ» обърна в бяг башибозука от селата Дряново и Пласница. В тия схватки паднаха нови двадесетина турци.

Сформирува се нов отряд от граждани доброволци под командата на Тодор Христов, подпоручик. Нему се възложи охраната на града.

Във веселие и празненство Крушово прекара първата си свободна нощ. Всички семейства се надваряха, кой с по-хубави гозби и баници да нагости въстаниците – своите освободители.

На 22 юли, стар стил, в Крушово слезе горското началство, начело с учителя Никола Карев, една високо благородна фигура, която игра твърде важна роля в Крушово. Свикани бяха на събрание около 60 души първенци от града, между които бяха българите, власите, дори и гъркоманите. Измежду тях бе избрана една шесточленна комисия, на която се повери управлението на освободения град. Тази комисия игра ролята на «временно правителство» и раздели помежду си съответните функции за управлението на града. Българското класно училище биде обзаведено за болница, под управлението на Д‑р Батал, влах. И се впрегнаха всички на работа.

Четата на Питу Гули – Крушево

Саракчиите и опинчарските работници фабрикуваха трескаво цървули, патрондаши, ремъци. Имаше и леярница, където се претопяваха разни метали, за да се изливат куршуми, да се поправят пушки, револвери и пр. Двете парни мелници денонощно мелеха, за да доставят храна за населението и въстаниците. Бедните семейства получаваха брашното безплатно. Имаше и революционен съд.

На 27 юли, неделен ден, цялото гражданство заедно с духовенството от трите църкви се отправи към българските гробища, където се отслужи съвместна панихида. Гробовете на падналите борци бяха окичени с живи цветя.

В продължение на десет дни Крушово живя като автономна държавица, миниатюрна наистина, но дала плът и кръв на оня идеал, който подбуди македонските българи към борба против тиранията и ги доведе до Илинден.

* * *