Илинден 1903 — 1953
Илинден
20 юли.
Свети Илия разпрегна гръмовната си колесница предоставяйки на робите, които го тачат, да загърмят вместо него по македонската земя.
Случайни изстрели нарушиха тук-там зловещото затишие, което заедно с юлските марани трептеше пред нажежените поля през тоя необичайно дълъг и душен ден. По-светените в страшната тайна чакаха светата нощ, да грабне с покровителствената си мантия родните им балкани. И дойде, най-после, тая много жадувана нощ в царствената си тишина и с кроткото сияние на своята бледа царица.
Но задържа се пълната луна, по-любопитно от други път. Тя не откъсваше поглед от дивния лабиринт на върхове, равнини и езера и като че ли не мислеше да отмине… А тъкмо това чакаха сега посветените, за да пристъпят към изпълнение на току що приложената клетва пред извадените червени знамена. И бяха така нетърпеливи, че не навсякъде дочакаха залеза ѝ.…
Един изстрел, неизвестно от где и от кого даден смути мълчанието на нощта. Един огромен пламък се издигна недалеко от Битоля и освети косматата снага на Пелистер. Залпове заехтяха откъм усоите на Бигла. Безброй пожари, запалени едновременно от някаква хилядоръка хала, обагриха небето. Трясъкът на един динамитен взрив откъм Екши-су разтърси простора. И ето, в нечувания дотогава ехтеж на илюминираната илинденска нощ се смесиха звуците на звънливите камбани от крушовските църкви и викът «ура» изтръгнат от много хиляди гърла.
Какво значеха тия зарове над обширната Пелагония и по полите на Нидже, на Вич, на Петрино, на Илийна, на Галичица? Защо звънтяха като на Великден камбаните на Крушово и на стотици селски църквици? Каква бе тая хилядозвучна музика от трясъци, пукот, камбанен звън и ура?
Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие:
Безумно дързък боен зов към империята на султаните;
Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите;
Зов за човешко съчувствие и за правда към цивилизования свят.
(Из книгата на Христо Силянов: Освободителните борби на Македония)
* * *
ПЪРВАТА ВЪСТАНИЧЕСКА НОЩ В СМИЛЕВО
Участието на Щаба – Георги Чуранов пожертвува къщата си за да се запали – Пламъци и пукот – Обсадените турци – Изгорени 30 кжщи
Илинден завари Главният щаб над Смилево.
Привечер, когато слънцето бавно се спущаше зад хребетите на Бигла, в една полянка над селото се привършваше един свещен обред. Селският свещеник, в одежди и с кръст в ръката, беше изпросил благословията на Бога за започнатото дело. Войводи, четници и мобилизирани селяни пристъпиха пред осветеното копринено знаме на Щаба, извезано с трепетии пръсти от битолските учителки и му се поклониха. Започнаха после прегръщания и целувки. Всички присъстващи селяни се смятаха задължени да се целунат с Груева, Сарафова и Лозанчева. Гласът им трепереше от вълнение, произнасяйки думата: «хаирлия»! Сълзи блеснаха в очите на мнозина.
Тъкмо по това време сигналната тръба призова войниците в селото на обичайната вечерна молитва за султана. Един пушечен залп прекъсна аскерския възглас: «Падишахъм чок яша» и в екото на пушките се смесиха виковете на въстаналите роби: «Долу султана! Долу Турция!» Последва оглушително «ура». Аскерлиите избягаха в квартирите си Щабът с четниците си слезе в селото и се присъедини към сражаващите се – всичко около 44 души. Войниците не само не мислеха да се предадат, но се стремяха да завземат и съседната каменна къща с доминиращо положение над селото – същата къща, в която преди три месеца заседаваше конгресът. За да се избегне тая опасност, Щабът реши да се изгори тая къща. Стопанинът, ръководителят Чуранов, без колебание я пожертвува. Борис Сарафов, поручик Стойков и въстаникът от Смилево Павле Гальов приближиха под огъня на турските куршуми и с риск на живота си попръскаха историческата къща с газ и я подпалиха. Когато пламъците осветиха Смилево, стопанинът на подпаления дом, Георги Чуранов, изрази поривите си в тоя сюблимен момент, като запя от една съседна къща, гдето беше заел позиция:
Нещеме ний богатство,
Нещеме ний пари,
Но искаме свобода,
човешки правдини.
Така изрази той саможертвата на целия въстанал народ.
През нощта въстаниците подпалиха и турския склад с патрони и други материали. Намиращите се вътре Няколко войника станаха жертва на пламъците. Така мина първата въстанишка нощ в Смилево: в пламъци и пукот.
Обсадата продължи и другия ден. След обед се зададе турски отряд от 400 души, идещи откъм Облаково и Гопеши в помощ на обсадените. Една смилевска чета, предвождана от Стоян Донски, го посрещна на позицията «Гьорев гроб» и избива десетина души с един мюлязимин (подпоручик.) Щабът сметна за безсмислено да се дават жертви в борба около укрепените в селото войници и заповяда на Стоин Донски да се оттегли към Щаба. Тогава отблъснатият аскер приближи селото, но авангардната чета открива огън и убива неколцина. Неприятелят се оттегли в планината срещу Щаба, па един час разстояние, но се отдръпва и авангардът, съгласно щабната заповед. Това даде възможност на аскера да слезе на 22 юли безпрепятствено в селото и да освободи обсадените. Турците действаха плахо, не посмяха дори да завземат цялото село, а само запалиха най-близките тридесетина къщи. Димът привлече към Смилево мнозина селяни. Турците забелязаха движението им, набързо напуснаха селото и си заминаха, а смилевци побързаха да угасят огъня.
* * *