Пантеон — речник на всички богове, богини и божества

Х

Хаддад и Баал-Хадат (угаритски 𐎅𐎄 Had­du, англ. Hadad) Месопотамнска митология. Хадад се приравнява на акадския Адад и е известен също с псевдонима Раман, което означава „гръмовержец“. Сравнете с други форми на Хадад. Сирийско име на бог на бурите и дъжда, което означава „гръмотевица“.

Хадес (старогр. ᾍδης, англ. Hades и Гaides) Древногръцка и римска митология. а. Богът на подземния свят, царството на мъртвите, адските области, където живеят безплътни духове, тъмно и мрачно място в дълбините на земята. и разпределител на земните богатства. Брат е на Зевс и съпруг на Персефона. б. Това подземно царство, обиталището на сенките на мъртвите. Гръцкото име произлиза от думата aides, което означава „невидим“.

Хайме (аглосксонски Hāmdæl , старогермански Heime, старонорвежки Heimirр англ. Heime) Англосаксонска митология. Англосаксонски бог, идентифициран със скандинавския Хеймдал.

хамадриади (старогр. ἁμαδρυάς, мн. ч. ἁμαδρυάδες, англ. hamadryad, мн. ч. hamadryads или hamadryades) Древногръцка митология. Горска нимфа (дриада), която живее само докато живее дървото, чийто дух е тя.

Хаоката (англ. Haokah) Индианска митология. Вид свещен клоун в културата на народа лакота от Големите равнини на Северна Америка. Хаоката е противоположник, шут и сатирик, който говори, движи се и реагира по противоположен начин на хората около тях.

Хари (санскрит हरि, Hari) Индуизъм. Тове е един от основните епитети на илинденското божество-пазител Вишну от Вишну, на хинди означава „този, който отнема“. 

Харибда (старогр. Χάρυβδις, лат., англ. Charyb­dis) Древногръцка и римска митология. Водовъртеж край сицилианския бряг, олицетворен като морско чудовище, поглъщащо кораби, разположен срещу пещерата на Сцила.

Харити (старогр. Χάρις, лат. Grā­ti­ae, англ. Graces) Древногръцка и римска митология. Три богини-сестри – Аглая („сияйна“), Ефросина („благоразумна“) и Талия („цветуща“), които разпространяват грацията и красотата.

Хариш (санскрит हरीश, англ. Har­ish) Индуизъм. Име, носено от Вишну, на хинди, съставено от елементите hari „маймуна“ и isa „господар“, следователно „господар на маймуни“. 

Харон (старогр. Χάρων, лат. Charōn, англ. Charon) Древногръцка и римска митология. Лодкарят, който прекарва мъртвите мъртвите през реките Стикс и Ахерон в подземното царство на Хадес.

Хару (англ. Haru и Heru) Египетска митология. Оригинална форма на египетското Hor („далечен“), което означава „сокол“. В митологията това е името на сина на Изида, бог на небето с глава на сокол.

Хатор също и Хет-Херет, Хетеру, Мехтурт, Мехурт, Мехет-Уерет, Мехет-урет (англ. Hathor също и Het-Hert, Het­heru, Mehturt, Mehurt, Mehet-Weret, Mehet-uret) Египетска митология. Богиня на музиката, танците, плодовитостта, любовта и хранителка на фараоните и властелин на далечните страни. Изобразява се като крава или жена с рога на крава и слънчев диск. В началото е била персонификация на Млечният път. Името ѝ се превежда като „къщата на Хор“.

Хаумеа (англ. Haumea) Хавайска митология. Богинята на плодородието и раждането в хавайската митология. Тя е майка на много важни божества, като Пеле, Кане, Милохай, Камохоали’и, Намака, Капо и Хи’яка. Хаумеа е един от най-важните хавайски богове и нейното поклонение е сред най-старите на Хавайските острови.

Хаурватат (англ. Hau­r­vatat) Зороастризъм. Хаурватат Един от Амеша Спентас (безсмъртен), свързан с водата и олицетворение на просперитета и доброто здраве.

Хе Мо-су (корейски 해모수, англ. Haemo­su) Корейска митология. Основателят на Буйо. Според Самгук Саги, Хе Мо-су е бащата на основателя на Гогурьо, Чумо. Според Самгук Юса, Хе Мо-су е син на небето, возещ се в колесница от пет дракона, за да основе Бук Буйо (Северен Буйо).

Хеба (старогр. Ἥβη, англ. Hebe) Древногръцка митология. Името ѝ означава „младост“ или „в зората на живота“.Тя е една от дъщерите на Зевс и Хера. Ролята ѝ била да поднася нектар и амброзия на олимпийските богове и богини, като ги предпазвали от стареене.

Хеймдал (нордически Heim­dallr, английски ) Скандинавска митология. Стражът на боговете аси. Той пази Асгард от домогванията на великаните-йотуни и от всички, които биха причинили зло на асите..

Хеката (старогр. Ἑκάτη, лат. Hecatē, англ. Hecate и Hekate) Древногръцка и римска митология. Древна богиня на дивите места, кръстопътищата и плодовитостта, която по-късно се свърза с Персефона, царицата на бога на подземното царство Хадес и закрилница на вещиците. Смята се, че името ѝ произлиза от гръцката дума „хекас“, означаваща „далеко“, описвайки нейната неземна природа.

Хектор (старогр. Έκτορας, лат., англ. Hec­tor) Древногръцка и римска митология. Троянски принц, най-големият син на Приам и Хекуба, убит от Ахил в „Илиада“ на Омир.

Хекуба (старогр. Ἑκάβη, лат., англ. Hecu­ba) Древногръцка и римска митология. Съпруга на троянския цар Приам и майка на Хектор, Парис и Касандра в „Илиада“ на Омир.

Хел (нордически: Hel също и Hel­la, Hal­je Hell, Hel, Helle, Hela and Holle) Скандинавска митология. Демоничен персонаж, владетелка на подземния свят Хелхайм. Хел е едно от трите деца (с вълка Фенрир и змията Йормунганд) на Локи и великанката Ангрбода. Хел е описвана с гигантски ръст (още съвсем малка, тя е с две глави по-висока от майка си, великанката Ангрбода); едната половина на тялото ѝ е синьочерна, другата мъртвешки бледа, затова е наричана и синьо-бялата Хел. Името и произлиза от думата „kel“, означаваща “крия, скривам.” 

Хел (ст. скандинавски Hel) Скандинавска митология. Богиня на смъртта и подземния свят; дъщеря на Локи.

Хела (старогр. Ἕλλη, англ. Helle) Древногръцка митология. Дъщерята на гръцки крал, която, докато бягала с брат си от мащехата им, се удавила в Хелеспонт, впоследствие наречена на нея.

Хелиос (старогр. Ἥλιος, англ. Helios) Древногръцка митология. Богът на слънцето, син на титаните Хиперион и Тея, брат на богинята на Луната Селена и розовопръстата богиня на зората Еос, изобразяван като каращ колесницата си по небето от изток на запад всеки ден. Съответства на римския бог Сол. Изобразяван е като красив младеж в тънки одежди, с развети коси и венец от лъчи, качен на златна колесница.

Хелхайм Скандинавска митология. Подземен свят за умрелите, които не са убити в битка.

Хера (старогр. Ήρα, лат. Hēra, англ. Hera и Here) Древногръцка и римска митология. Сестра и съпруга на Зевс, богиня, покровителка на брака и пазеща майките по време на раждане.

Херакъл (старогр. Ἡρακλῆς, лат. Her­culēs, англ. Her­cules и Her­a­cles или Her­ak­les) Древногръцка и римска митология. Синът на Зевс и Алкмена, герой с необикновена сила, спечелил безсмъртието, като извършил 12 подвига, изисквани от Хера. В римската митология е наричан Херкулес. На гръцки името е съставено от името на богинята Хера и думата kleos „слава“, оттам „слава на Хера“.

Хермафродит (старогр. Ἑρμαφρόδιτος, англ. Her­maph­ro­di­tus) Древногръцка митология. Син на Хермес и Афродита, които се обединяват в едно тяло с нимфата Салмакис.

Хермес (старогр. Ἑρμῆς, лат. Her­mēs, англ. Her­mes) Древногръцка и римска митология. Богът на търговията, изобретението, хитростта и кражбата, който също е служил като пратеник, писар и вестител за другите богове. Син на Зевс и Мая. Римското му име е Меркурий.

Хермес Трисмегист (старогр. Ερμής ο Τρισμέγιστος, лат. Mer­curius ter Max­imus, англ. Her­mes Tris­megis­tus) Древногръцка и римска митология. Името на египетския бог Тот, легендарният автор на произведения по алхимия, астрология и магия, дадено му в гръцката митология.

Херу вж. Хару.

Хеспериди (старогр. Ἑσπερίδες, англ. Hes­perides) pl. Древногръцка митология. Нимфите, които заедно с дракон бдят над градина, в която растат златни ябълки.

Хестия (старогр. Ἑστία, англ. Hes­tia) Древногръцка митология. Богинята на огнището, дъщеря на Кронос и Рея.

Хет-Херет виж Хатор.

Хетеру виж Хатор.

Хефест (старогр. Ἥφαιστος, англ. Hep­haes­tus) Древногръцка митология. Богът на огъня и металообработването. Това е куция бог на занаятчиите, занаятчиите, металургията и огъня. Римското му име е Вулкан. Именно от ковачницата на този бог Прометей открадва огъня, за да го дава на хората.

Хиади (старогр. Ὑάδες, англ. Hyades) Древногръцка митология. Петте дъщери на Атлас и сестри на Плеядите, поставени от Зевс сред звездите.

хиацинт (старогр. ὑάκινθος, англ. hyacinth) Древногръцка и римска митология. Растение, може би чучулига, гладиол или ирис, израснало от кръвта на убития Хиацинт.

Хиацинт (старогр. Ὑάκινθος, англ. Hyacinthus) Древногръцка и римска митология. Красив младеж, обичан, но случайно убит от Аполон, от чиято кръв Аполон е накарал да израсне зюмбюлът.

Хигия (старогр. Ὑγιεία или Ὑγεία, лат. Hygēa или Hygīa), англ. Hygeia) Древногръцка и римска митология. Богиня на здравето.

Хидра вж. Лернейска хидра

Химен и Хименей (старогр. Ὑμήν, лат. Hymēn, англ. Hymen) Древногръцка и римска митология. Бог на сватбите и церемониите, на когото се молят при всяка венчавка.

Химера (старогр. Χίμαιρα, лат. Chi­maera, англ. Chimera и Chi­maera) Древногръцка и римска митология. Огнедишащо женско чудовище, обикновено изобразявано като лъв с глава на коза и опашка, която може да завършва с глава на змия.

Хина (англ. Hina) Хавайска митология. Женската съзидателна сила в хавайската космология и една от най-старите богини на Хаваите. Като създателка, тя се съчетава с бог Ку, мъжката съзидателна сила. Хина също е почитана като специфична богиня, обикновено във връзка с луната и председателстваща всички други богини.

хиперборейци (старогр. ὑπερβόρε(ι)οι, англ. Hyper­bore­an) Древногръцка и римска митология. Народ познат на древните гърци от най-ранни времена, живеещ във вечно топла и слънчева земя на север от източника на северния вятър.

Хиперборея(старогр. ὑπερβόρε(ι)οι, англ. Hyper­bore­an) Древногръцка митология. Земя, далеч на север от Древна Гърция, близо до планината Урал. Това е една от малкото непознати земи за древните гърци. 

Хиперион (старогр. Ὑπερίων, лат. Hyper­īōn, англ. Hype­r­i­on) Древногръцка и римска митология. Титан, син на Гея и Уран и баща на Хелиос.

Хипнос (старогр. Ὕπνος, англ. Hyp­nos) Древногръцка и римска митология. Богът на съня.

Хипогриф (старогр. ιππόγρυπας, англ. hip­pogriff и hip­pogryph) митология. Чудовище с крила, нокти и глава на грифон и тяло и задни части на кон.

Хипокрена (старогр. Ἵππου κρήνη и Ἱπποκρήνη и Ἱππουκρήνη, англ. Hip­pocre­ne) Древногръцка митология. Фонтан на планината Хеликон, Гърция, свещен за музите и смятан за източник на поетично вдъхновениел

Хиполит (старогр. Ἱππόλυτος, англ. Hip­poly­tus) Древногръцка митология. Син на Хиполита и Тезей, убит от Посейдон.

Хиполита (старогр. Ἱππολύτη, англ. Hip­poly­ta) Древногръцка митология. Кралицата на амазонките, убита от Херкулес.

Хипоменес (старогр. Ἱππομένης, англ. Hip­pomenes) Древногръцка и римска митология. Ухажорът, който измамва и по този начин изпреварва Аталанта. Известен още и като Меланион.

Хиро (англ. Whiro и Хиро) Хавайска митология. Господарят на мрака и въплъщение на цялото зло в митологията на маорите. Той обитава подземния свят и е отговорен за злините на всички хора, за разлика от своя брат и враг Тане.

Хирон (старогр. Χείρων, лат. Chīrōn, англ. Chi­ron) Древногръцка и римска митология. Мъдър кентавър, учител на Ахил, Херакъл и Асклепий.

хобоуакан (англ. hobowakan) Индианска митология. Лулата на мира в ритуала калумет, практикуван и използван от индианците Делауеър за запечатване на знаци за мир с техните съюзници.

Ходияк (англ. Hodi­ak) Инуитска митология. Прародителят и небесният баща на инуа, раса от свръхчовешки мощни хуманоидни същества, почитани от инуитите и други ескимоско-алеутски шаманистични култури от циркумполярния регион (Аляска, Канада, Гренландия и Сибир).

Хомусуби виж Кагуцучи.

Хонсу (англ. Khon­shu) Египетска митология. Eдин от многото богове на древен Египет. Ранните текстове го описват като жесток и кръвожаден. Той е богът на луната и е отговорен за нейната променяща се форма. Въпреки това, той е известен с това, че защитава пътниците, лекува засегнатите от зли духове и благославя жените и животните с плодородие.

Хор (англ. Horus) Египетска митология. Бог на слънцето, син на Озирис и Изида, представян с глава на ястреб.

Хотаминтанио (англ. Hot­a­m­intanio) Индианска митология. Синът на боговете Маниту и Оната, богинята на царевицата. Той е роден на Земята в територията на Навахо, където е наречен Тобадзистшин. Сред своите поклонници се смятало, че е предпочитал особено шайените и команчите.

Хотей (японски 布袋, англ. Hotei) Японска митология. Един от Шичи-фуку-джин („Седемте бога на късмета“). Популярна фигура, изобразявана често в съвременните занаяти като весел, доволен будистки монах с голям открит корем, често придружен от деца. Традицията го свързва с китайски монах на име Пу-тай, който поради своето добродушие започнали да се считат за въплъщение на бодхисатва (бъдещия Буда) Майтрея (Мироку на японски), но чийто голям изпъкнал корем го направили карикатурен като „Смеещият се Буда“. 

Хоу И (китайски 后羿, англ. Hou Yi) Китайска митология. Легендарен стрелец и китайски герой, известен със свалянето на девет слънца.

Хтоний (старогр. Χθόνιος, англ. Chtho­nius и Chtho­nios или Khtho­nios): В митологията това е епитет, прилаган към Хермес и Зевс. Това е мъжката форма на Chtho­nia. Гръцко име, произлизащо от думата khtho­nios, което означава „на земята (особено вътрешната земя, т.е. подземния свят)“.

Хуанин (англ. Hwanin) Корейска митология. Небесният владетел.

Хуанун (англ. Hwa­nung) Син на Небесния владетел Хуанин.

Хунаб Ку (маянски Junab K‘uj, англ. Hunab Ku) Митология на маите. По време на колониалния период маите от Юкатан редуцират термина, означаващ „Единственият Бог“. Използва се в колониалните и по-специално в доктриналните текстове за обозначаване на християнския Бог.

Хусян (китайски 狐仙, англ. Hux­i­an) Китайска митология. Лисицата фея от китайската митология, носеща съблазнително богатство и морална разруха.