Пантеон — речник на всички богове, богини и божества

“Е“

Еа и Ейя (англ. Ea) Месопотамска митология. Един от четирите богове-създатели. Владетел на океана със сладки води абзу, творец и организатор на цивилизацията, бог на мъдростта и магията, покровител на занаятите. Той е владетел на божествените сили ме, често е защитник на хората пред боговете и техен помощник. Еа е най-важният месопотамски бог на дъжда и водата, на него се приписва плодородието, но не и наводненията. На шумерски се нарича Енки.

Ебису (японски *, англ. Ebisu) Японска митология. Един от Шичи-фуку-джин („Седемте бога на късмета“). Покровител на рибарите и търговците. Изобразява се като дебел, брадат, усмихнат рибар, който често носи въдица в едната си ръка и тай (морска ципура — т.е. червен снапер — символ на късмет) в другата. Той е популярно шинто божество и изображението му често се вижда в магазини и места за търговия. 

Евдора1 (старогр. Εὐδώρη[, англ. Eudo­ra) Древногръцка митология. Една от 3000-те хиляди океаниди, водни нимфи, дъщери на Океан и Тетис.

Евдора2 (старогр. Εὐδώρη[, англ. Eudo­ra) Древногръцка митология. Нереида на мореплаването и рибарството.Тяе една от 50-те дъщери морски нимфи на „Стареца на морето“ Нерей и Океанидата Дорис.

Евдора3 (старогр. Εὐδώρη[, англ. Eudo­ra) Древногръцка митология. Хиада, възнесена на небето.

Евриала (старогр. Εὐρυάλη, англ. Euryale) Древногръцка митология. Една от Горгоните, жестоки крилати женски чудовища с месингови ръце, остри зъби и „коси“, направени от живи отровни змии.

Евридика (старогр. Εὐρυδίκη, лат. Eury­dicē, англ. Eury­dice) Древногръцка и римска митология. Съпругата на Орфей, която той не успял да спаси от Хадес, когато той погледнал назад към нея и така нарушил заповедта на Плутон при пътуването им обратно към горния свят на живите.

Европа (старогр. Εὐρώπη, лат. Eurō­pa, англ. Europa) Древногръцка и римска митология. Финикийска принцеса, отвлечена на Крит от Зевс, приел формата на бял бик, и от него е майка на Минос, Радамантус и Сарпедо.

Егей (старогр. Ἄδμητος , лат., англ. Aegeus) Древногръцка и римска митология. Цар на Атина и баща на Тезей.

Егида (от старогр. αἰγίς , лат. aegis и egis) Древногръцка и римска митология. Щитът на Зевс от козя кожа, който в средата има изображение на главата на Медуза, по-късно атрибут на Атина.

Егир (нордически Ægir, англ. Aegir) Скандинавски бог на морските дълбини.

Егист (старогр. Αίγισθος, лат., англ. Aegisthus) Древногръцка и римска митология. Син на Тиест и любовник на Клитемнестра, който помага на Клитемнестра да убие своя съпруг Агамемнон когато той се връща от Троянската война.

Едип (старогр. Οἰδίπους, лат. Oedĭ­pus, англ. Oedi­pus) Древногръцка и римска митология. Син на Лай и Йокаста, който бил изоставен при раждането си и без да иска убива баща си, а след това се жени за майка си.

Еекатъл (науатъл Ehē­catl, англ. Ehe­catl) Ацтекска митология. Бог на вятъра. Принадлежи към небесните богове.

Езили (англ. Ezili) Африкански митологии. Женски духове, които олицетворяват различни аспекти на женствеността. Езили Фреда е Рада Лва, която представлява романтична любов и еротична сексуалност, докато Езили Дантор е Петро и представлява трудолюбивата и понякога ядосана майка, въпреки че е известно, че приема и свои любовници.

Елевтерий (старогр. Ελευθέριος, лат. Eleutherius , англ. Eleuthe­rios) Древногръцка и римска митология. Името, с което понякога са споменавани Зевс, Дионис и Ерос. На гръцки името означава „освободителят“.

Елегба виж Ешу.

Електра1 (старогр. Ἠλέκτρα, англ. Elec­tra) Древногръцка митология. Дъщерята на Океан и Тетида, майка на Дардан, Ясион и Хармония, от Зевс.

Електра2 (старогр. Ἠλέκτρα, англ. Elec­tra) Древногръцка митология. Плеяда или океанида, майка на Ирида и на Харпиите от Тавмант.

Електра3 (старогр. Ἠλέκτρα, англ. Elec­tra) Древногръцка митология. Дъщеря на Клитемнестра и Агамемнон, която с брат си Орест отмъщава за убийството на Агамемнон, като уби майка си и нейния любовник Егист. В „Илиада“ Електра се нарича Лаодика (гр.Λαοδίχη).

Електра4 (старогр. Ἠλέκτρα, англ. Elec­tra) Древногръцка митология. Дъщеря на Хелиос и Рода.

Енгъс (англ. Aen­gus) Келтска митология. „Младият“, умен келтски бог на любовта, поезията и младостта.

Еней (старогр. Αινείας, лат. Aenēās, англ. Aeneas) Древногръцка и римска митология. Герой от троянската война от епичната поема на Вергилий „Енеида”, син на Анхис и Афродита, който избягва при разграбването на Троя и се скита седем години, след което се установява в Италия.

Енкелад (старогр. Ἐγκέλαδος, лат. Ence­ladus, англ. Ence­ladus) Древногръцка и римска митология. Гигант който бил победен в битка и погребан от Атина под планината Етна.

Енки (англ. Enki) Месопотамска митология. Един от четирите богове-създатели, полу-брат на Енлил. Владетел на океана със сладки води абзу, творец и организатор на цивилизацията, мъдростта и магията, покровител на занаятите. Той е владетел на божествените сили ме, често е защитник на хората пред боговете и техен помощник. Енки е най-важният месопотамски бог на дъжда и водата, на него се приписва плодородието, но не и наводненията. На акадски се нарича Еа (Ейя).

Енлил (англ. Enlil) Месопотамска митология. Бог на въздуха и бурите, владетел на пространството между небето и земята, господар на света. Енлил е един от главните богове в шумеро-акадската митология. Полубрат на Енки.

Епона (келтски, англ. Epona) Келтска митология. Богиня на коневъдството, конете, магаретата и мулетата. Тя е и древна богиня на плодовитостта. Името произлиза от *epos „страхотна кобила“.

Ерато (старогр. Ερατω, лат. Eratō, англ. Era­to) Древногръцка и римска митология. Муза на лириката, песента и химна, изобразявана е с лира или цитра в ръка.

Ереб (старогр. Ἔρεβος, лат. Ĕrĕbus, англ. Ere­bus) Древногръцка и римска митология. Син е на Хаос, а с Нюкта са родители на Хемера (деня) и Ефир. Участвал във войната на титаните и бил хвърлен от Зевс в Тартара. Олицетворява мрачната част над Ада на подземното царство през която мъртвите трябва да преминат и да изкупят земните си грехове преди да достигнат Хадес.

Ерешкигал (англ. Ereshki­gal) Месопотамска митология. Пвелителка на Иркала – земята на мъртвите или подземния свят. Понякога самата тя е наричана Иркала. Името ѝ се превежда като „великата дама под земята“.

Ерида (старогр. Έρις, лат., англ. Eris) Древногръцка и римска митология. Богиня на раздора и съперничеството.

Еридан (англ. Eri­dan) Месопотамска митология. A riv­er in the nether world.

Еркес (финландски Äkräs и Ägröi, Egres, англ. Äkräs) Финска митология. Богът на плодородието и покровител на растенията, особено на ряпата.

Ерлик и Ерлик хан (англ. Erlik и Erlik Khan) Тангризъм и монголска митология. Божество на тюркските народи на Сибир (якути, алтаи-саянски тюркски племена, тувин) и на монголските племена (монголи, буряти, ойрати/калмуки). Като цяло Ерлик се смята за господар на долния свят и съдия на мъртвите.

Ерос (старогр. Ἔρως, лат. Еrōs, англ. Eros) Древногръцка и римска митология. Богът на любовта и секса, почитан като бог на плодородието. Неговият римски еквивалент е Купидон „желание“ и е известен също с латинското име Amor „любов“.

Ефир (старогр. Αιθήρ, лат. Æther, англ. Aither, Aether, Æther или Ether) Древногръцка митология. Името на един от първите богове, син на Ереб и Никс. Той е богът на чистия, висш въздух, който дишат само боговете, за разлика от мрачния, долен „аер“, дишан от смъртните. На гръцки името означава „светъл, горен въздух“. 

Ехо (старогр. Ἠχώ, лат. Ēchō, англ. Echo) Древногръцка и римска митология. Нимфа, чиято несподелена любов към Нарцис я накарала да залинее, докато не остана нищо освен гласа ѝ.

Ещу (англ.Еshu и Eschu, Eleg­ba) Африкански митологии. Бог измамник на народа йоруба от Нигерия в Западна Африка. Той е непредсказуем, хитър и обича шегите, които могат да бъдат жестоки и разрушителни. Ешу, който знае всички езици, говорени на земята, служи като пратеник между боговете и хората.