Пантеон — речник на всички богове, богини и божества

“Т“

Тайгета (старогр. Ταϋγέτη, англ. Tayge­ta) Древногръцка митология. Нимфа, една от Плеядите. Зевс преследвал Тайгета, която призовала Артемида на помощ. Артемида я превърнала в кошута и в този и вид Зевс я похитил. Тайгета забременяла от Зевс с Лакедемон, митичният основател на Спарта.

Тала (англ. Tala) Филипинска митология. Богинята на утринната и вечерната звезда

Талия (митология) (старогр. Θάλεια, англ. Thalia) Древногръцка и римска митология. Музата на комедията и пасторалната поезия.

Тамуз (англ. Tam­muz) Месопотамска митология. Бог на плодородието, олицетворяващ силите за нов живот в природата през пролетта. 

Тангра и Тенгри, Тенгер (англ. Ten­gri) Тангризъм. Върховният бог на тангризма. За древните тюрки и монголи думите „Тенгри“ и „Небе“ са били синоними. Физическият облик на Тенгри е неизвестен и той се смята за вечен и безкраен като синьо небе.

Тангун (корейски 해모수, англ. Tan­gun) Корейска митология. Легендарен първоосновател на Корея. Има полубожествен-полутотемен произход и е син на мечка превърната в жена и Хуанун – синът на Небесния владетел Хуанин. Въпреки че е роден на Земята, мястото на неговото раждане – планината Тебек, има сакрален характер.

Тантал (старогр. Τάνταλος, англ. Tan­ta­lus) Древногръцка и римска митология. Цар, който заради престъпленията си е осъден в Хадес да стои във вода, която се оттегля, когато се опитва да пие, и с висящи над него плодове, които се отдръпват, когато посегне към тях.

Тапио (финландски Tapio, англ. Tapio) Финска митология. Горски дух или бог на гората. Ловците му се молели преди лов. Съпругата му е богинята на гората Миелики. Той е баща на Аники, Телерво, Нюрики (богът на лова) и Туулики.

Таранис (англ. Tara­nis) Келтска митология. „Гръмовержецът“, могъщ келтски бог на гръмотевиците и бурите.

Таркиуп Инуа (англ. Tar­qi­up Inua) Инуитска митология. Лунно божество.

Тартар (старогр. Τάρταρος, англ. Tar­tarus) Древногръцка митология. Бездните под Хадес, където са били затворени титаните.

Тауа (англ. Tawa) Индианска митология. слънчевият дух и творец в митологията на Хопи. Повечето истории за сътворението на Хопи са съсредоточени около Тауа, слънчевия дух. Тауа е създателят и именно той формира „Първия свят“ от Токпела, или безкрайното пространство, както и неговите първоначални обитатели.

Тезей (старогр. Θησεύς, англ. The­seus) Древногръцка и римска митология. Герой и владетел на древна Атина, който убива Минотавъра и обединява Атика.

Текейцерток (англ. Tekkeit­ser­tok) Инуитска митология. Той е господаря на лова и всичките елени му принадлежат.

Теламон (старогр. Τελαμών, лат. Telamōn, англ. Tela­m­on) Древногръцка и римска митология. Един от аргонавтите и баща на Аякс.

Телемах (старогр. Τηλέμαχος, англ. Telemachus) Древногръцка митология. Син на Одисей и Пенелопа, който помогнал на баща си да убие ухажорите на Пенелопа.

Телерво (финландски Teller­vo, англ. Teller­vo) Финска митология. Богинята на гората, дъщеря на Тапио и Миелики.

Темида (старогр. Θέμις, англ. Themis) Древногръцка митология. Богиня на божественото правосъдие, ред и обичаи. Тя също има и дарбата на пророчеството. Името ѝ означава просто „закон на природата“ или „божествена природа“.

Тепейолотъл (науатъл Tepēyōl­lōtl, англ. Tepey­ol­lotl) Ацтекска митология. Бог на животните, пещерите, ехото и земетресенията. Вариант на Тескатлипока, свързан с планините. Принадлежи към нощните богове. 

Терей (старогр. Τηρεύς, англ. Tereus) Древногръцка и римска митология. Цар на Тракия, който изнасилил Филомела и превърнал в папуняк.

Терпсихора (старогр. Τερψιχόρη, англ. Terp­si­chore) Древногръцка митология. Музата на танците и хоровото пеене. Обикновено е изобразявана танцуваща, с лира в ръка.

Тескатлипока (англ. Tez­catlipoca) Ацтекска митология. Бог на ягуарите в митологията на ацтеките. Той е смятан за плодовит мениджър, който обикновено се появяваше под формата на голям ягуар. Първият ден от тринадесетдневния календар на ацтеките дори бил почитан след Тексатлипока, обикновено е наричан денят на ягуара.

Тескатлипока (науатъл Tēz­catlipō­ca, англ. Tez­catlipoca) Ацтекска митология. „Димящото огледало“, вездесъщо божество на ацтеките, управляващо съвременната епоха. Бог на провидението, тъмнината и невидимото, господар на нощта, владетел на Севера. Принадлежи към небесните, дневните и нощни богове.

Тетида1 (старогр. Θέτις, Θετιδα, англ. Thetis) Древногръцка и римска митология. Майката на Ахил от Пелей. Тя е нереида и внучка на титанидата Тетида. Заедно с Океан създават всички реки, които носят вълните си към морето, както и морските богини – океанидите.

Тетида2 (старогр. Τηθυς, англ. Thetis) Морска богиня, титанида. Дъщеря е на Уран и Гея, която е била едновременно сестра и съпруга на Океан. От брака ѝ с Океан се раждат три хиляди океаниди, както и всички речни богове. Името ѝ идва от индоевропейското „τετα“ – майка.

Тетис (старогр. Θέτις, Θετιδα, англ. Thetis) Морска богиня, титанида. Дъщеря е на Уран и Гея, която е била едновременно сестра и съпруга на Океан. От брака ѝ с Океан се раждат три хиляди океаниди, както и всички речни богове. Името ѝ идва от индоевропейското „τετα“ – майка.

Тиест (старогр. Θυέστης, англ. Thyestes) Древногръцка митология. Крал на Микена, който несъзнателно е ял месото на собствените си синове, поднесени му от брат му Атреус, като отмъщение за прелъстяването на жена му и узурпирането на трона.

Тижерук (англ. Tizheruk) Инуитска митология. Змиеподобни чудовища.

Тиндарей (старогр. Τυνδάρεως, англ. Tyn­dareus) Древногръцка митология. Цар на Спарта и съпруг на Леда.

Тир (нордически Týr, англ. Tyr и Tiu) Скандинавска митология. Бог на войната и небето, син на Один, брат на Тор, най-храбрият измежду боговете.

тирс (старогр. θύρσος, англ. thyr­sus) митология. Жезъл, украсен с борова шишарка и увит с бръшлян, носен от Дионисий, дионисиеви веселяци и сатири.

Тисба (старогр. Θίσβη, англ. This­be) Древногръцка митология. Младата жена от Вавилон, която се самоубива след самоубийството на своя любовник Пирам.

Тисифона (старогр. Τισιφόνη, англ. Tisi­phone) Древногръцка митология. Една от трите фурии.

Титан (старогр. Τιτᾶνες, лат. Tītān, англ. Titan) Древногръцка и римска митология. Един от семейство на гиганти, децата на Уран и Гея, които се стремят да управляват небето, но са свалени и изместени от семейството на Зевс.

титаниди (старогр. Τῑτᾱνῐ́δες, лат., англ. Titanides или Titaness) Древногръцка и римска митология. Една от шестте дъщери на Гея и Уран, които се стремят да управляват небето и са свалени и изместени от Зевс.

Тлалок (науатъл Tláloc, англ. Tlaloc) Ацтекска митология. Бог на гръмотевиците и дъжда, чиито благословии подхранват жизненоважни култури. Принадлежи към небесните, дневните, нощните и водните богове.

Тлалтекутли (науатъл Tlāltēuctli, англ. Tlal­te­cuhtli) Ацтекска митология. Старият бог на земята, чудовище имащо облик на полу-жаба полу-алигатор. Принадлежи към земните, небесните и дневни богове. 

Тласолтеотъл (науатъл Tlazōl­teōtl, англ. Tla­zolteotl) Ацтекска митология. Богиня на похотта, сексуалната разкрепостеност. Принадлежи към дневните и нощните богове. 

Тлауицкалпантекутли (науатъл Tlāhuiz­cal­pan­te­cuhtli, англ. Tlahuiz­cal­pan­te­cuhtli) Ацтекска митология. Бог на утринната звезда (Венера). Принадлежи към небесните и дневните богове.

Томазума (англ. Toma­zooma) Индианска митология. богът на родството и разказването на манидуг, индианските богове. Той е почитан предимно от племето Кийуази от Оклахома.

Тонакасиуатъл (ацтекси Tōnacā­ci­huātl, англ. Tonacaci­hu­atl) Ацтекска митология. Богиня на храната, свързана с Омесихуатъл. Част е от земните богове.

Тонакатекутли (науатъл Tōnacātēcuhtli, англ. Tonacate­cuhtli) Ацтекска митология. Един от земните богове. Бог на храната, свързван с Ометекутли.

Тонатиу (науатъл Tōnatiuh, англ. Tonatiuh) Ацтекска митология. Петото и сегашно слънце на ацтеките, чиято смърт е знак за края на света. Принадлежи към небесните и дневните богове.

Тор (старонорвежки Þórr, англ. Thor) Скандинавска митология. бог на гръмотевиците, бурите и плодородието.

Торнгарсук (англ. Torn­gar­suk и Torn­gasak) Инуитска митология. Бог на морето, смъртта и подземния свят, едно от най-важните божества в инуитския пантеон. Твърди се, че той е лидер на Торнат, група от богове-защитници.

Торнит виж Саумен Кар.

Тоси (науатъл Toci, англ. Toci) Ацтекска митология. Богиня на здравето. Принадлежи към боговете покровители. 

Тот (англ. Thoth) Египетска митология. Египетският бог на луната и на мъдростта и ученето.

тризъбец (старогр. τρίαινα, англ. tri­dent) Древногръцка и римска митология. Копието с три върха, носено от Посейдон или Нептун.

Тритон (старогр. Τρίτων, англ. Tri­ton) Древногръцка и римска митология. Бог на морето, син на Посейдон и Амфитрита, изобразяван с глава и тяло на човек и опашка на риба.

Троянска война (старогр. Τρωικός Πόλεμος, англ. Tro­jan War) Древногръцка митология. Десетгодишната война, водена срещу Троя от гърците, причинена от отвличането на Елена от Парис и довела до опожаряването и унищожаването на Троя.

Труок (англ. Truoq) Инуитска митология. Богът на промяната. Има способността да си променя външността.

Тулпар (англ. Tul­par) Тангризъм. Крилат или бърз кон, подобен на Пегас.

Туниит виж Саумен Кар.

Туонетар1 (финландски Tuone­tar, англ. Tuone­tar) Финска митология. Кралицата на подземния свят , съпругата на Туони, с когото управлява подземния свят Туонела.

Туонетар2 (финландски Tuone­tar, англ. Tuone­tar) Финска митология. Дъщеря на Туони.

Туони (финландски Tuoni, англ. Tuoni) Финска митология. Олицетворение на Смъртта.

Туулики (финландски Tuu­lik­ki англ. Tuu­lik­ki) Финска митология. Богиня на животнитер, дъщеря на Тапио и Миелики.