Пантеон — речник на всички богове, богини и божества

“М“

Маат (англ. Maat) Египетска митология. Богиня на истината, справедливостта и баланса. Тя пречи на творението да се върне към хаос и съди делата на мъртвите с перото си. Името на богинята произлиза от думата Mayet, което означава „прав“. Това отразява нейната непоколебима природа в поддържането на това, което е правилно и справедливо.

Мазу (китайски 媽祖, англ. Mazu) Китайска митология. Китайска богиня на морето, покровителка на моряците, рибарите и пътешествениците.

Макакара (摩訶迦羅) виж Дайкоку.

Макакаратен (摩訶迦羅天) виж Дайкоку.

Мама Киля (англ. Mama Quil­la, Mama-Kilya) Митология на инките. Съпруга на бога на слънцето, била Лунната майка и регулатор на менструалния цикъл на жените. Нарастването и намаляването на луната се използва за изчисляване на месечните цикли, от които се определят периодите от време за фестивалите на инките.

Мама Коча (англ. Mama Cocha) Митология на инките. Древната инкска богиня на морето и рибите, пазителка на моряците и рибарите, съпруга на Виракоча, майка на Инти и Мама Кила.

Мамараган и Намаркон (англ. Mama­ra­gan и Namar­rkon) Аборигенска митология. Светкавично прародително същество, което говори с глас като гръм. Той язди буреносен облак и хвърля мълнии към хората и дърветата. Живее в локва.

Маниту (англ. Man­i­tou) Индианска митология. Подобно на Оренда, е духовната и фундаментална жизнена сила сред алгонкинските групи в индианската теология. Той е вездесъщ и се проявява навсякъде: организми, среда, събития и т.н.

Мара виж Морана.

Марава виж Морана.

Мардук (англ. Mar­duk) Месопотамска митология. Върховен бог и цар на богове и смъртни във Вавилония, бог-създател. Мардук е божество на водата, растенията, есенното слънце, на заклинанията и предсказанията.

Марму (англ. Mar­moo) Аборигенска митология. Австралийските аборигенски народи разбират бог Марму като зла сила в света, която, в желанието си да посее хаос върху красивия свят във Времето на сънищата, е накарала насекомите и пълзящите неща да гъмжат и да погълнат земята, правейки я отново пуста и оголена.

Мая (англ. Maya) Индуизъм. Неизменна част от женския аспект на Бог и се нарича негова Шакти, или енергия. Женският аспект на мая е персонифициран като Махамайя („великата Мая“), велика богиня, отговорна за създаването на физическия свят.

Маяри (англ. Mayari) Филипинска митология. Богинята на луната и владетелката на света през нощта.

Медб (англ. Mead­hbh, Méad­hbh, Maeve, Maev, Meave или Maive) Келтска митология. Богиня на Конахт и Лейнстър в Ирландия. Тя е имала много съпрузи и е включена в Tain Bo Cuail­gne („Ограбването на бика на Кули“, ирландска легенда). Може да е била богиня майка.

Медея (старогр. Μήδεια, лат. Mēdēa, англ. Medea) Древногръцка митология. Принцеса и магьосница на Колхида, която помогнала на Ясон да получи Златното руно, живяла като негова съпруга и убила децата им като отмъщение за изневярата му. 

Медуза (старогр. Μέδουσα, лат. Medūsa, англ. Medusa) Древногръцка и римска митология. Най-страшната и едиствено смъртна от Горгоните, жестоки крилати женски чудовища с месингови ръце, остри зъби и „коси“, направени от живи отровни змии. Убита от Персей.

Меланион (старогр. Μελανίων, Μειλανίων, англ. Melan­ion) Древногръцка и римска митология. Ухажорът, който измамва и по този начин изпреварва Аталанта. Известен още и като Хипоменес.

Мемнон (старогр. Μέμνων, англ. Mem­non) Древногръцка митология. Етиопски цар, убит от Ахил и направен безсмъртен от Зевс.

Менелай (старогр. Μενέλαος, англ. Menelaus) Древногръцка митология. Царят на Спарта по време на Троянската война; съпруг на Елена и брат на Агамемнон.

Ментор (старогр. Μέντωρ, лат. Men­tōr, англ. Men­tor) Древногръцка и римска митология. Довереният съветник на Одисей, под чието прикритие Атина станала пазител и учител на Телемах.

Меркурий (лат. Mer­cŭrĭus, англ. Mer­cury) Римска митология. Бог, който служи като пратеник на другите богове и самият той е богът на търговията, пътуванията и кражбите.

Меропа (старогр. Μερόπη, лат. Mĕrŏpē, англ. Merope) Древногръцка и римска митология. Една от седемте Плеяди, дъщеря на Атлант и Плейона, която скрива лицето си от срам, след като се омъжва за смъртен коринтския цар Сизиф.

Мехет-Уерет виж Хатор.

Мехет-урет виж Хатор.

Мехтурт виж Хатор.

Мехурт виж Хатор.

Мецтли (науатъл Mētztli, англ. Met­ztli) Ацтекска митология. Бог на Луната. Принадлежи към небесните богове.

Миелики, Миелутар и Миелуута (финландски Mielik­ki, Mielu­tar и Mielu­u­ta англ. Mielik­ki) Финска митология. Съпруга на Тапио, богинята на гората. Нюрики (финландски Nyyrik­ki, англ. Nyyrik­ki) Финска митология. Бог на лова и добитъка и син на Тапио и Миелики. Той е слабо свързан с Нимрод.

Миелутар виж Миелики.

Миелуута виж Миелики.

Миктлансиуатъл (науатъл Mict­lanci­hu­atl, англ. Mict­lanci­hu­atl) Ацтекска митология. Богиня на мъртвите, владетелка на подземния свят, съпруга на Миктлантекутли. Принадлежи към боговете на смъртта.

Миктлантекутли (науатъл Mictlān­tē­cut­li, англ. Mict­lante­cut­li) Ацтекска митология. Скелетен ацтекски бог на мъртвите и смъртта, който управлявал Миктлан, (Чикунаумиктлан), най-ниската и най-северната част на страната на мъртвите. Принадлежи към дневните нощните и боговете на смъртта.

Милда (литовски Mil­da, англ. Mil­da) Балтийска митология. Богиня на любовта в литовската митология. 

Минерва (лат. Min­er­vae, англ. Min­er­va) Римска митология. Богиня на мъдростта, медицината и занаятите и изкуствата, както и на военната сила. Името ѝ е свързано с латинската дума mens, която означава „интелект“, което предполага интелигентността и изобретателността на тази древна богиня.

Минос (старогр. Μίνως, лат. Mīnōs, англ. Minos) Древногръцка и римска митология. Полулегендарен цар на остров Крит, син на Зевс и Европа, който след смъртта му е назначен за един от тримата съдии в подземния свят.

Минотавър (старогр. Μινώταυρος, лат. Mīnō­taūrūs, англ. Mino­taur) Древногръцка и римска митология. Чудовище – получовек-полубик, на когото принасяли в жертва на всеки девет години седем младежи и девойки, изпратени от атиняните като изкупление за убийството на сина на цар Минос в Атика.

Мирмидоните или Мирмидонците (старогр. Μυρμιδόνες, лат. Myr­mi­dones, англ. Myr­mi­dons) Древногръцка и римска митология. Войнолюбив тесалийски народ, войни от който участват в Троянската война предвождани от Ахил.

Мирмир (нордически Mímir, англ. Mimir) Скандинавска митология. Гигант, който живее до корените на гигантския ясен Игдрасил, където пази кладенеца на мъдростта.

Митра (англ. Mithras) Зороастризъм. Бог на светлината и пазител срещу злото, често идентифициран със слънцето.

Мишкоатъл (англ. Mix­coatl) Ацтекска митология. Ацтекският бог на лова, изобретател на огъня и покровител на народа Тлашкалан.

Мнемозина (старогр. Μνημοσύνη, лат., англ. Mnemosyne) Древногръцка и римска митология. Богинята на паметта, майка на музите.

Мора виж Морана.

Морана, още Мора, Морена, Мара, Марава (руски Марена, украински Мара, чешки Morana, Smrt­ka, полски Marzan­na, Śmiert­ka) Славянска митология. Привидение, зъл дух, символ на зимата и смъртта. вещица изпиваща силите на човек насън. Докарва зимата като в края на есента тя преборва отслабващото смаляващо се слънце и установява властта си на над земята до следващата пролет.

Морена виж Морана.

Мориган (англ. Mor­ri­g­an) Келтска митология. Страховитата богиня на войната, смъртта и пророчествата. Кралица на фантомите, демоните, променящите формата си и покровителка на жриците и вещиците. Името ѝ означава „велика кралица“ на староирландски език. Мориган е известна още като Моргана, Моригу, Мориган, Мор-Риохайн и Моригна.Тя прелита над бойните полета, приемайки формата на гарван.

Муза (старогр. Μοῦσα, лат. Mūsa, англ. Muse) Древногръцка и римска митология. Всяка една от деветте дъщери на Мнемозина и Зевс, вдъхновителки и покровителки на различни изкуства и науки.

Мъншън (китайски 門神, англ. Men­shen) Китайска митология. Страховити китайски богове на вратите, които пазят обитателите на сградата от демони.