Пантеон — речник на всички богове, богини и божества

А

Абелио (лат. Abel­lio) Келтска митология. Древнокелтски бог на ябълковите дървета, специално почитан в долината на Гарона, югозападна Франция. Означава „зеленото растящо нещо“.

Авелекете (англ. Avlekete) Африкански митологии. Богиня на морето, дъщеря на Луса и Маху. Тя също е съпруга на морския бог Олокун. Тя подкрепя Легба да даде силата на лоа на смъртен като сила на доброто срещу злото, отприщено от брат им Сагбата.

Аврора (лат. Aurōra, англ. Auro­ra) Римска митология. Богиня на зората, съответстваща на богинята Еос в древногръцката митология. Тя е дъщеря на Хиперион и Тея, сестра на Хелиос и Селена и жена на Астрей.

Агамемнон (старогр. Ἀγαμέμνων, лат. Agamem­nōn, англ. Agamem­non) Древногръцка и римска митология. Цар на Микена и предводител на гърците в Троянската война, син на Атрей и баща на Орест, Електра и Ифигения, убит от своята съпруга Клитменестра при връщането си от Троя.

Аглая (старогр. Ἀγλαΐα , англ. Agla­ia) Древногръцка и римска митология. Най-младата от трите грации, дъщеря на Зевс и Евринома, сестра на Евфросина и Талия.

Адмет (старогр. Ἄδμητος , лат. Admē­tus, англ. Adme­tus) Древногръцка и римска митология. Цар на Тесалия и съпруг Алкестида.

Адонай (иврит אֲדׄנָי, англ. Adon­ai) Юдаизъм. Тъй като името на еврейския бог, Йехова, се смята за твърде свято, за да бъде произнасяно, евреите го заместват с Адонай, което означава „моят Господ“. 

Адонис (старогр. Ἄδωνις, лат. Adō­nis, англ. Ado­nis) Древногръцка и римска митология. Много красив младеж в когото се влюбва Афродита. Той е убит по време на лов на мечка и Името произлиза от иврит, на който означава „господарю“. Кръвта му Венера превърнала в цветето съсънка (анемона).

Ай и Ай Ата (англ. Ay и Ay Ata) Тангризъм. Бог на луната който живее на шестия етаж на небето с Гюн Ана, богинята на слънцето, с която е съчетан. Докато Гюн Ана е символ на топлина и горещина, той е символ на студ. 

Акна (англ. Akna) Инуитска митология. Богиня майка на плодородието.

Акрисий (старогр. Ακρίσιος, лат. Ācrisio ser­van­dae, англ. Acri­sius) Древногръцка и римска митология. Цар на Аргос, син на Абант и Аглая и баща на Даная, убит от нейния син и свой внук Персей.

Актеон (старогр. Ἀκταίων, лат. Actaeōn, англ. Actaeon) Древногръцка и римска митология. Млад ловец, който случайно видял Артемида когато се къпела заедно с други нимфи в реката и бил превърнат от разгневената богиня в елен и убит от собствените си кучета.

Аку (англ. Aku) Месопотамска религия. Вадилонски бог на Луната( Името му означава „Луна“.

Акхат (англ. Aqhat) Месопотамска митология. Акхат е месопотамски полубог. Той се съюзява със своя колега месопотамски бог Мардук и океанския бог на злото Уиро (представящ се за богинята на Земята Акуа Папаханау-Моку). Този съюз зели да предизвика жестока война, която да позволи на Мардук да вземе достатъчно души, за да възвърне напълно своята божественост.

Алатор (англ. Ala­tor) Келтска митология. Келтският бог Алатор се свързва с Марс, римският бог на войната. Смята се, че името му означава „този, който храни хората“, не само в хранителен смисъл.

Алаунус (галски Alaunos, англ. Alaunus или Alau­nius ) Келтска митология. Името на бог на слънцето, изцелението и пророчеството, което означава „блестящ“.

Алгулик (англ. Agloo­lik) Инуитска митология. Зъл бог на морето, който може да преобърне лодки; дух, който живее под леда и помага на скитниците при лов и риболов.

Алкестида1 (старогр. Ἄλκηστις, англ. Alces­tis) Древногръцка и римска митология. Съпругата на крал Адмет от Тесалия, която се съгласява да умре вместо съпруга си, но по-късно е спасена от Хадес от Херкулес.

Алкестида2 (старогр. Ἄλκηστις, англ. Alces­tis) Древногръцка и римска митология. Дъщеря на цар Йолк Пелиас и Анаксибия.

Алкиона1 (старогр. Ἀλκυόνη, англ. Alcy­one) Древногръцка митология. Дъщеря на Еол и на Енарета, дъщеря на Деймах. Съпруга на Кеик, с когото били погубени заради своето високомерие, защото той я наричал Хера, а тя него – Зевс. Тогава Зевс ги превърнал в птици, нея – в морската птица рибарка, а него – в гмурец.

Алкиона2 Древногръцка митология. (старогр. Ἀλκυόνη, англ. Alcy­one) Нимфа, една от Плеядите.

Алкмена (старогр. Ἀλκμήνη, англ. Alcmene) Древногръцка и римска митология. Жена на Амфитрион, родила Херкулес, след като била прелъстена от Зевс.

Аллах (арабски الله, англ. Allah): Ислям. Това е дума за Бог в исляма. На арабски език означава „божеството“.

Алмака (арабски المقه, англ. Almaqah) Древноарабска митология. Богът на луната, за когото е известно, че е почитан в регионите под влиянието на Сабейско царство, управлявало в днешен Йемен. Той също е бил почитан в царството Дамот, което по-късно става кралство Аксум в Етиопия и Еритрея. Известен като господар на земята и има формата на човек с глава на бик в ръката си голяма пръчка или бик (или теле) с човешко лице и често е крилат, или просто крилат бик и понякога не.

Алтджира (англ. Altji­ra) Аборигенска митология. Признат от племената аранда в Централна Австралия като небесния баща, отговорен за сънищата.

Ам (арабски عمْ, англ. ‘Amm) Древноарабска митология. Лунен бог, почитан в древен Катабан, който е бил кралство в древен Йемен. Името на Амм произлиза от арабската дума за чичо. Жителите на кралството наричат себе си Бану Амм или „Децата на Амм“. Той също така е почитан като бог на времето, тъй като атрибутите му включват мълнии Негова съпруга е богинята Ашера и той е обслужван от съдията-оракул Анбай.

Амагук и Амарок (англ. Amaguq, Amarok) Инуитска митология. Бог вълк, който взема онези, които са достатъчно глупави, за да ловуват сами през нощта.

Амазонка (старогр. Ἀμαζών, лат. Amazōn, англ. Ama­zon) Древногръцка и римска митология. Жена-войн от войнствен народ, състоящ се само от жени, които живеели в Скития – Северното причерноморие и Азовско море и на брега на Мала Азия, деца на Арес и дъщеря му Хармония.

Аман Синая (англ. Aman Sinaya) Филипинска митология. Бог на морето в тагалогската митология.

Аматерасу (японски 天照, англ. Amat­era­su) Японска митология. Богинята на Слънцето, известна като Кралицата на Небето и Сътворението. Тя е толкова почитана, че се смята, че японското императорско семейство произлиза от нея, а Императорът е смятан за божествен прародител. Най-важният шинтоистки храм в Япония, Голямото светилище на Исе, е посветено на нея.

Амацу-Микабоши (японски 天津甕星, англ. Amat­su-Mik­a­boshi) Японска митология. Амацу-Микабоши, известен също като Първичния хаос. Зло същество, което се е родило от цялата омраза, омраза и желание за отмъщение на богинята Изанами. Той е въплъщение на хаоса и злото, аватар на първичния бог Хаос и сянката на богинята Изанами.

Амброзия (старогр. Ἀμβροσία, англ. Ambrosia) Древногръцка митология. Хиада, кърмачката на Дионис, която се възнася на небето. Вакханка, превърнала се в растение и объркала Ликург. Ликург е освободен от Хера, Амброзия се изкачва на Олимп.

Аме-Но-Ми-Кумари (японски 天之水分神, англ. Ame-No-Mi-Kumari) Японска митология. Дъщерята на Минато-но-ками, бог на реките и естуарите, член на извънизмерна раса от същества, известни като Ками, които са били почитани като богове от древните хора на съвременна Япония.

Амеретат (англ. Amere­tat) Зороастризъм. Амеша Спента на дълъгия живот на земята и вечност в отвъдното.

Амихан (англ. Ami­han) Филипинска митология. Птица, която спасява първия човек същества, Малакас и Маганда, от бамбуково растение. Според тагалогския фолклор Амихан е първото същество, което обитава вселената, заедно с боговете, наречени Батала и Аман Синая. 

Амор (англ. Amor) Римска митология. На латински означава „любов“ Това е епитет, използван за Купидон.

Амфион (старогр. Ἀμφίων, англ. Amphion) Древногръцка и римска митология. Син на Зевс и Антиопа и брат близнак на Зет, с когото той построява стена около Тива, като с музиката на магическата си лира омагьосва камъните да се подреждат на на необходимите места. Цар на Тива.

Ан и Ану (шумерски Ан, акадски Ану, англ. Anu, An, Anum) Месопотамска митология. Шумерски небесен бог, бог на рая, господар на съзвездията, крал на боговете, духовете и демоните в шумерската и акадската митология и по-късно в Асирийската и Вавилонската. Вярва се, че той имал силата да съди тези които извършвали престъпления, и че създал звездите като войници да унищожат порочните. На акадски се нарича Ану. Той е баща на Енлил и съпруг на Ки. Името му означава „небе“.

Ана́нта (санскр. अनन्‍त) Санскритско име, означаващо буквално „безкраен“. Това е името на друга инкарнация на Вишну.

Ананси (англ. Anan­si) Африкански митологии. Ананси, Паякът, е известен фолклорен персонаж в историята на устното разказване на много африкански и световни региони. Ананси е син на Няме, божеството-създател в митологията на Акан, и Асасе Я — богинята на Земята в митологията на Акан.

Анат (финик. 𐤏𐤍𐤕, англ. Anat) Западносемитска митология. Богиня, свързана с лова и войната, заема мястото на дъщерята в типичния за семитите 4‑членен пантеон „Баща-Майка-Дъщеря-Син“. На финикийски името означЯава „източник“, богиня на източниците

Ангута (англ. Anguta) Инуитска митология. Събирач на мъртвите; той ги отнася в подземния свят, където трябва да спят една година.

Андромаха (старогр. Ἀνδρομάχη, лат., англ. Andro­mache) Древногръцка и римска митология. Вярната съпруга на Хектор, пленена от гърците при падането на Троя.

Андромеда (старогр. Ἀνδρομέδα, лат., англ. Androm­e­da) Древногръцка и римска митология. Дъщерята на Цефей и Касиопея и съпруга на Персей, който я спасява от морско чудовище.

Анигаат (англ. Aningaat) Инуитска митология. Момче, което стана луната; брат на Сикиник, слънцето; понякога се приравнява към лунното божествоТаркуип Инуа.

Аники (финландски Annik­ki, англ. Annik­ki) Финска митология.

Анил (хинди अनिल, англ. Anil) Индуизъм. Името на бога на вятъра.

Анитун (англ. Ani­tun) Филипинска митология. богиня на вятъра и дъжда и дъщеря на Идианале и Думанган

Антигона (старогр. Αντιγόνη, лат., англ. Antigone) Древногръцка и римска митология. Дъщеря от кръвосмесителната връзка на Едип със собствената му майка, Йокаста, сестра на Етеокъл, Полиник и Исмена. Изпълнява погребални обреди над тялото на брат си и го погребва, въпреки забраната за това, наложена от нейния чичо Креон, новия владетел на Тива, за което е осъдена да бъде погребана жива.

Анхис (старогр. Ἀγχίσης, англ. Anchis­es) Древногръцка и римска митология. Бащата на Еней, който е спасен от сина си по време на разграбването на Троя.

Атрей (старогр. Ἀτρεύς, англ. Atreus) Древногръцка и римска митология. Цар на Микена, брат на Тиест и баща на Агамемнон и Менелай.

Атропос (старогр. Ἄτροπος, англ. Atro­pos) Древногръцка митология. Най-старата мойра, богините на съдбата, които предат нишките на съдбата на всеки смъртен. Тя отрязва нишката на живота, когато дойде време човекът да умре. Изобразявана е с везни в ръка.

Ану (англ. Anu) Месопотамска митология. Шумерското наименование на бог Ан.

Анубис (старогр. Ἄνουβις, англ. Anu­bis) Египетска митология. Гръцка форма на името на египетския бог на подземния свят с глава на чакал – Анупу, означаващо „царствено дете“.

Анупу вж. Инпу.

Анхара вж. Онурис.

Анхра Майню и Ариман или Ахриман (англ. Angra Mainyu, Ahri­man) Зороастризъм. Свръхестествено същество, персонификация на злото, тъмнината, смъртта и разрушението. Концепцията за Анхра Майню, най-големият враг на бог Ахура Мазда. („разрушителен дух, дявол“) 

Анхур вж. Онурис.

Анхурет вж. Онурис.

Аполаки (англ. Apo Laki) Филипинска митология. Богът на войната и слънцето, той е син на Батала (върховното божество на тагалите, коренното население на Филипините) и покровител на всички воини.

Аполон (старогр. Ἀπόλλων, англ. Apol­lo) Древногръцка и римска митология. Богът на пророчеството, музиката, медицината и поезията, слънцето и стрелбата с лък. Син на Зевс и Лето и брат близнак на Артемида, богинята на лова и луната. Според Есхил името идва от apol­lu­mi, което означава „унищожавам“, следователно „разрушителят“.

Аранход виж Аррианрод.

Араун (англ. Arawn) Келтска митология. Уелско митическо име на лорд на Annwn („не-свят; подземен свят“), което вероятно означава „необуздана дивота“. Изкусен магьосник, управлявал царството на Араун, келтския отвъден свят.

Арахна (старогр. Ἀράχνη, англ. Arachne) Древногръцка и римска митология. Девойка, която е превърната в паяк от Атина, защото я предизвикала на състезание по тъкане.

Арго (старогр. Ἀργώ, лат. Argō, англ. Argo) Древногръцка и римска митология. Корабът с който Ясон отплава в търсене на Златното руно.

аргонавти (старогр. Ἀργοναῦται, лат. Arg­onau­tae, англ. Arg­onauts) Древногръцка и римска митология. Предвожданите от Язон 50 спътници, които с кораба „Арго“ предприемат поход по Черно море до Колхида, днешна Западна Грузия, в търсене на „Златното руно“.

Аргус (старогр. Ἄργος, лат., англ. Argus) Древногръцка и римска митология. Гигант със 100 очи който става пазител на Йо, а по-късно е убит от Хермес.

Арес (старогр. Ἄρης, англ. Ares) Древногръцка митология. Бог на войната, еквивалент на бог Марс в римската митология. Син на Зевс и Хера. Произлиза от гръцката дума are, което означава „битка; унищожаване.

Арианрод (уелски Arri­an­rhod, Aran­hod and Ari­an­rod) Келтска митология. Богиня на плодовитостта, прережданетор, на тъканта на космическото време и съдбата. Последното се съдържа в нейното име, което означава „сребърно колело“ или „къргло колело“, сочейки за нейното значение в циклите на живота. Тя е дъщеря на Дон и сестра на Гвидион и Гилфайтви.

Аристей (старогр. Αρισταίος, лат. Aris­taeus, англ. Aris­taios и Aris­taeus) Древногръцка и римска митология. Името на сина на Аполон и смъртна жена. Той е отгледан с амброзия и е направен безсмъртен от Гея. На гръцки името означава „превъзходство, най-доброто“.

Арйонг (англ. Alyeong) Корейска митология. Жена на основателя на Сила и негов първи крал Пак Хьоккосе. Когато Хьоккосе е роден, старейшините решават, че трябва да му намерят подходяща жена. Един ден, в село Сариянг се появява странно създание, кръстоска между пиле и дракон (на корейски kyery­ong). Според някои източници, Арйонг Пак Хьоккосе и били брат и сестра, а тяхна майка е Сасо, произлизаща от кралското китайско семейство, преминало по-късно в Чинханската конфедерация. Тя се появила от лявата страна на дракона (според други източници, от дясната). Смята се, че драконът олицетворява Сасо.

Армаити (англ. Armaiti) Зороастризъм. Една от великите Амеша Спентас. Тя е дъщеря на създателя и представлява праведно подчинение. Тя е свързана със земята и в това си качество е богинята на плодородието и мъртвите, които са погребани в земята. На нея са посветени петият ден от всеки месец и дванадесетият месец от всяка година. Нейният вечен опонент е Архидемонът на недоволството, Нанкаитя.

Арсиноя (старогр. Ἀρσινόη, англ. Arsi­noe) Древногръцка митология. Хиада, кърмачка на Дионис.

Артемида (старогр. Ἄρτεμις, лат., англ. Artemis) Древногръцка и римска митология. Девица богиня на лова и Луната, символ на независимия дух. Сестра-близнак на Аполон.

Арун (санскр. अरुण) Санскритско име, означаващо „червенина на изгряващото слънце.“ В митологията това е името на колесничаря на изгряващото слънце. Говори се, че е инвалид без бедра.

Аруна (санскр. अरुणा) Алтернативно има на санскритското име Арун, колесничарят на слънцето, което означава „червенина на изгряващото слънце“.

Асар (англ. Asar) Египетска митология. Египетско име, вероятно означаващо „нещо, което е направено; продукт“, В митологията това е името на бог от подземното цартво.

Асга̀рд (старонорвежки Ásgarðr, англ. Asgard) Скандинавска митология. Небесното обиталище на боговете и на героите, убити по време на война.

Асена (англ. Ase­na) Тангризъм. Името на вълчица, свързана с мита за основаването на Гьоктюрк. Прародителката на Гьоктюрките е вълчица, спомената, но неназована в две различни „Вълчи разкази“. Легендата за Асена разказва за младо момче, оцеляло след битка; женска вълчица намира раненото дете и го кърми докато оздравяло.

Асклепий (старогр. Ἀσκληπιός, лат. Askle­pios, англ. Ascle­pius) Древногръцка и римска митология. Син на Аполон и нимфата Коронида. В митологията това е името на полубог, на медицината, научил тайната на живота и смъртта от змия. Гръцко име, което означава „хирург“.

Астарта (старогр. Αστάρτη, англ. Astarte и Ash­toreth) Финикийска митология. Древна финикийска богиня на плодородието, войната и чувствената любов. В гръцката форма нейното име произлиза от семитското Ищар.

Астрея (старогр. Ἀστραίᾱ, лат., англ. Astraea) Древногръцка и римска митология. Богиня на справедливостта, защитница на правдата, дъщеря на Зевс и Темида.

Асуанг (англ. Aswang) Филипинска митология. Общ термин за различни променящи формата си зли същества във филипинския фолклор, като вампири, духове, вещици, изсмукващи вътрешности и трансформиращи се хибриди човек-звяр. Асуангът е обект на голямо разнообразие от митове, истории, изкуства и филми, тъй като е добре известен във Филипините. 

Ата (старогр. Ἄτη, англ. Ate) Древногръцка митология. Богинята на на заслепяването, заблуждението, помрачението на ума. престъпната необмисленост и последващото наказание.

Аталанта (старогр. Ἀταλάντη, Ἀταλάντα, лат., англ. Ata­lan­ta) Древногръцка и римска митология. Девица ловджийка, дъщеря на Климена, която се обещава да се омъжи за онзи мъж, който я победи в надбягване. С хитрост е надбягана е от Меланион, който по време на бягането подхвърлял златни ябълки, дар от Афродита, и Аталанта се спирала да ги вземе и изостанала. Така той се оженил за нея.

Атар (англ . Atar) Зороастризъм. Богът на огъня и самата стихия, син на Ахура Мазда. Той е изобразен като пламък и следва зад колесницата на Митра в битка. Огънят се смята за присъствието на самия Атар в ритуалите и, след възхода на зороастризма, за присъствието на Ахура Мазда.

Атарсамайн (арабски عثتر سمين, англ. Atarsamain) Древноарабска митология. Астрално божество с неясен пол, почитано в предислямския северен и централен Арабски полуострови главното божество в триединството на боговете. Почитан широко от арабските племена, Атарсамаин е известен от около 800 г. пр.н.е. и е идентифициран в писмата на асирийските царе Асархадон и Ашурбанипал.Атарсамайн може да е идентичен с Алат, чийто култ е съсредоточен върху Палмира, а също и с Атар.

Атина (старогр. Ἀθήνη, англ. Athena и Athene) Древногръцка митология. Богинята на мъдростта, занаятите и военните стратегии.

Атина Палада (старогр. Ἀθήνη Πάλλας, англ. Pal­las Athena и Pal­las Athene) Древногръцка и римска митология. Едно от най-известните прозвища на богинята Атина.

Атлантида (старогр. Ἀτλαντὶς, англ. Atlantis) Древногръцка митология. Легендарен остров в Атлантическия океан западно от Гибралтар, за който Платон твърди, че е потънал в морето по време на земетресение.

Атлас (старогр. Ἄτλας, лат. Atlās, англ. Atlas) Древногръцка и римска митология. Титан, осъден от Зевс, защото е застанал на страната на други титани във война срещу олимпийците, да поддържа небесата на раменете си.

Атон (англ. Aton и Aten) Древногипетска митология. Бог на слънцето, считан по времето на Ехнатон за единствен бог. Счита се за създател на Вселената.

Ауманил (англ. Aumanil) Инуитска митология. Дух, който живее на земята и ръководи сезонното движение на китовете.

Ахатес (старогр. Ἀχάτης, лат. Achātēs, англ. Achates) мит. Верният приятел на Еней от „Енеида“ на Вергилий.

Ахерон (старогр. Ἀχέρων, Ἀχερούσιος, лат. Acherōn, англ. Acheron) Древногръцка и римска митология. Реката на болката, една от реките на Хадес.

Ахил(ес) (старогр. Ἀχιλλεύς, лат. Achillēs, англ. Achilles) Древногръцка и римска митология. Син на Пелей и морската нимфа Тетида, най-храбрия герой от Троянската война, герой на Омир в „Илиада”.

Ахкийини (англ. Ahkiyyi­ni) Инуитска митология. Дух на скелет.

Ахпунч (англ. Ahpuch, Ah Punch) Митология на маите. Богът на смъртта, бедствието и мрака. Някои версии на Ахпунч също са богът на регенерацията, новото начало и раждането.

Ахти и Ахто (фински Ahti и Ahto, англ. Ahti) Финска митология. Бог пазител на водата, на морето и риболова, познат като „стопанина на вълните“. Описва се с брада от мъх. Живее в подводния дворец Ахтола заедно със своята жена с ледено сърце Веламо. Отъждествява се също и с Леминкяйнен, бога на магията, вълшебник, който „с песен превръща пясъка в перли“.

Ахто виж Ахти.

Ахура Мазда (اهورا مزدا, англ. Ahu­ra maz­da) Месопотамска и семитска митологии. Името на персийския мит на несътворения създател на всичко във Вселената, чийто върл враг е Ариман. На авестийски език ахура е терминът за добро божество. Мазда означава мъдрост. Следователно името означава „божественост на мъдростта“.

аша и арта (англ. asha и arta) Зороастризъм. Зороастрийска концепция със сложен и много нюансиран диапазон от значения. Обикновено се обобщава в съответствие с неговите контекстуални импликации на „истина“ и „правилно“ (или „праведност“), „ред“ и „правилна работа“.

Аше́ра (древноеврейски: אשרה) или Асират (още Асирту, Асирату, хетска Ашерту, аморейска Ашрату, преминала на иврит в Аше́ра) Западносемитска митология. Ханаанска върховна богиня, почитана като Богиня-майка, съпруга на върховния бог Ел. Изобразявана е като стъбло на дърво (т.е. като дърво на живота), което е неин символ. Името ѝ се среща в Стария завет, където почти винаги редом с Баал (Ваал).

Аякс (старогр. Αἴας, лат. Aiax, англ. Ajax) Древногръцка и римска митология. Син на Теламон от Саламина, войн с висок ръст и голямо мъжество, който се бие срещу Троя.