Пантеон — речник на всички богове, богини и божества

С

Саджа (англ. Saja) Месопотамска митология. Саджа е анунаки, богът-пратеник и богът на пратениците, и пратеникът и слугата на пустинните богове (привидно други анунаки) и се противопостави на „Демона на дюните“, Марту.

Салмакида (старогр. Σαλμακίς, англ. Salmacis) Древногръцка и римска митология. Нимфа, която се влюбва в Хермафродит и се обединява с него в едно тяло.

Сангуан Дади (китайски 三官大帝, англ. San­guan Dadi) Китайска митология. Императорски служители на небето, земята и морето в китайската митология, които съдят човечеството.

Сарасвати (санскрит सरस्वती, англ. Saraswati) Индуизъм и будизъм. Богинята на знанието, езика и изкуствата. Тя е тази, която чрез мъдростта изважда ред от хаоса.

Сарпедон (старогр. Σαρπηδών, англ. Sarpe­don) Древногръцка и римска митология. Син на Зевс и Европа, който става цар на Ликия и е убит от Патрокъл в Троянската война.

Сатир (старогр. Σάτυρος мн.ч. Σάτυροι, англ. satyr и Satyr) Древногръцка и римска митология. Горско създание, изобразено със заострени уши, крака и къси рога на коза и склонно към необуздано веселие.

Сатурн (лат. Sātur­nus, англ. Sat­urn) Римска митология. Бог на земеделието.

Сайин (англ. Sayin) Древноарабска митология. Той е бил национален бог и защитник на кралство Хадрамаут в Южна Арабия преди исляма и традиционно се смята за луната.

Сауле (латвийски Saule, литовски Saulė, англ. Stri­bog) Балтийска митология. Богиня на слънцето.

Саумен Кар и Торнит, Туниит (англ. Saumen Kar и Tor­nit, Tuni­it) Инуитска митология. Инуитската версия на мита за Саскуач или Йети. Те може да са хората от културата Дорсет, за които се казва, че са гиганти.

Сварог (англ. Svarog) Славянска митология. Бог на небесния огън, ковачите и сътворението. Баща на Дажбог и Сварожиц.

Сварогич виж Сварожич.

Сварожиц виж Сварожич.

Сварожич още Сварожиц, Сварогич, Радегаст (англ. Svarozhits) Славянска митология. Богиня на съдбата, свързана с раждането, брака и смъртта; тя е и покровителка на бременните жени.

Свентовит още Световит, Святовид (англ. Sve­tovit, Sven­tovit, Svan­tovit) Славянска митология. Богът на изобилието и войната и главен бог на славянското племе рани, а по-късно и на всички полабски славяни. Неговият организиран култ се намира на остров Рюген, на нос Аркона, където е и главният му храм.

Световит виж Свентовит.

Святовид виж Свентовит.

Седна (инуктитут ᓴᓐᓇ, англ. Sed­na) Инуитска митология. Богинята на морето и морските животни, известна още като Майката на морето или Господарката на морето. Историята за Седна, която е мит за сътворението, описва как тя управлява Адливун, подземния свят на инуитите.

Селена (старогр. Σελήνη, англ. Selene) Древногръцка и римска митология. Богинята на луната, сестра на Еос (зората) и Хелиос (слънцето). Селена е покровител (защитник) на жената. Смята се, че тя има силата да улеснява раждането и да вдъхновява любовта. Вярвало се е, че може да скрива действителността и да разгадава илюзията. Тя е титанът, олицетворение на луната, името ѝ означава луна на гръцки.

Сентеотъл (науатъл Cen­teōtl, англ. Cen­teotl) Ацтекска митология. Традиционно се изобразява като млад мъж с царевични кочани в чанта през рамо и в ръце. Бог на царевицата. Принадлежи към земните, дневните и нощните богове. 

Сенцонмимишкоа (науатъл, англ. Cen­zomim­ix­coa) Ацтекска митология. Четиристотинте богове на северните звезди. Принадлежи към небесните богове. 

Сенцонуицнауа (науатъл Cent­zon­huitz­nahu, англ. Cent­zon­huītznāhu) Ацтекска митология. Четиристотинте богове на южните звезди. Принадлежи към небесните богове. 

Сепента Армаити (англ. Spen­ta Armaiti) Зороастризъм. Един от седемте божествени проявления на Мъдростта и Ахура Мазда. Докато по-старите източници представят Амеша Спентас повече като абстрактни същности, в по-късните източници Спента Армаити е персонифицирана като женско божество с конотации на хармония и преданост.

Сет (англ. Seth и Set) Египетска митология. Бог на небето, господар на пустинята и господар на бурите, безредиците и войните. Той е брат на Озирис, когото той убива, и е антагонист на Хор, детето на сестрата на Озирис, Изида.

Сехмет (англ. Sekhmet) Египетска митология. Името ѝ означава: „Тази, която е могъща“ или „Тази, която обича Маат“, е богинята на горещото пустинно слънце, чумата, хаоса, войната и изцелението. Тя е създадена от огъня на окото на бога на слънцето Ра, когато той погледна Земята.

Серапис (англ. Ser­apis) Древноегипетска митология. Елино-египетски бог, чийто култ е създаден от елинистическата династия на Птолемеите в Египет. Почитан е също в древна Гърция и Рим.

Сешат (англ. Seshat също и Safkhet, Sashet, Sesha­ta, Sesat, Sesheta and She­shat) Египетска митология. Великата богиня-писар и библиотекар, която отговаря за счетоводството, архитектурата, астрономията, историческите записи и математиката. Името ѝ означава „стрелящата“.

Сигурд (старонорвежки Sig­urðr, англ. Sig­urd) Скандинавска митология. Герой-войн в скандинавски мит, който печели прокълнато златно съкровище, събужда Брюнхилда от нейния омагьосан сън, жени се за принцеса и е убит чрез интрига от ревнивата Брюнхилда.

Сизиф (старогр. Σίσυφος, англ. Sisy­phus и Sisyphos) Древногръцка и римска митология. Жесток цар на Коринт, осъден завинаги да търкаля огромен камък нагоре по хълм в Хадес, само за да го накара да се търколи отново надолу, когато наближи върха.

Сикиник (англ. Siqiniq) Инуитска митология. Момиче, което става слънце; сестра на Ани, Луната.

Сила виж Силап Инуа.

Силап Инуа и Сила (англ. Silap Inua и Sila) Инуитска митология. олицетворение на въздуха.

Силван (лат. Sil­vanus и Syl­vanus) Римска митология. Бог на горите, нивите и пастирството.

Силен (старогр. Σειληνός, англ. Silenus) Древногръцка и римска митология. Сатир, обикновено изобразяван като пиян и весел, в антуража на Дионис.

Син (англ. Sin) Месопотамска митология. Лунният бог и син на божествата Енлил и Нинлил. Неговият свещен град е Ур. На шумерски се нарича Нанна.

Синовете на Мил (англ. Mile­sian) Ирландска митология. Член на племе, нахлуло в Ирландия и станали предци на ирландците.

сируш (англ. sir­rush) Месопотамска митология. Митично хибридно същество; грифон, дракон, символ на бог Мардук, едно от чудовищата, родени от Тиамат. Съчетава характеристиките на различни същества: има глава с гребен и раздвоен език като на змия върху тънък врат, люспесто тяло, предни лапи на лъв и задни крака на хищна птица, както и опашка на скорпион. Изобразен е на портата на Ищар във Вавилон.

Ситлалатонак (науатъл Citlāla­tonac, англ. Cit­lala­tonac) Ацтекска митология. Бог създател, който със съпругата си Ситлаликуе създал звездите; заедно те се идентифицират с Млечния път.

Силван (лат. Sil­vānus и Sylvānus, англ. Sil­vanus и Syl­vanus) Римска митология. Бог на горите, пасищата и посевите.

Ситлаликуе (науатъл Citlālicue, англ. Cit­lalicue) Ацтекска митология.богиня-създател, създала звездите заедно със съпруга си Ситлалатонак, Млечния път, Земята, а също смъртта и тъмнината. Принадлежи към дневните богове. 

Снежната птица виж Наря.

Собек (англ. Sobek) Египетска митология. Божество което се свързва с нилския крокодил и е представян или в неговата форма, или като човек с крокодилска глава. Собек също се свързва с фараонска сила, плодородие и военна мощ, но освен това служи като защитно божество с апотропейни качества, призовавано специално за защита срещу опасностите, представени от Нил.

Стено (старогр. Σθενώ, англ. Stheno) Древногръцка митология. Най-възрастната от Горгоните, крилати жестоки женски чудовища с месингови ръце, остри зъби и „коси“, направени от живи отровни змии.

Стеропа, Астеропа и Астерия1 (старогр. Στερόπη и Αστεροπή, англ. Sterope и Aster­ope) Древногръцка митология. Една от плеядите.

Стеропа2 (старогр. Στερόπη и Αστεροπή, англ. Sterope и Aster­ope) Древногръцка митология. Дъщеря на аркадския цар Цефей.

Стеропа3 (старогр. Στερόπη и Αστεροπή, англ. Sterope и Aster­ope) Древногръцка митология. Дъщеря на Порфаон и Еврита или Лаотой, съпруга на Ахелой, майка на Сирените.

Стеропа4 (старогр. Στερόπη и Αστεροπή, англ. Sterope и Aster­ope) Древногръцка митология. Дъщеря на Акаст и Астидамия или Хиполита.

Стеропа5 (старогр. Στερόπη и Αστεροπή, англ. Sterope и Aster­ope) Древногръцка митология. Една от Менадите.

Стеропа6 (старогр. Στερόπη и Αστεροπή, англ. Sterope и Aster­ope) Древногръцка митология. Една от кобилите на Хелиос.

Стикс (старогр. Στύξ, лат. Styx, англ. Styx) Древногръцка митология. Реката, през която се пренасят душите на мъртвите, една от петте реки в Хадес.

Стрибог още Стриба бога, Стрибо (англ. Stri­bog) Славянска митология. Бог на въздуха, времето, климата; господар на ветровете на леда и зимата, чието име означава „течащият бог”. Той е и пазител на клетвата, носител на възмездието, което достига всекиго, така както ветровете достигат навсякъде.

Сумман (лат. Sum­mānus, англ. Sum­manus) Римска митология. Бог на нощните бури, противовес на Ююпитер, който е бог на бурите брез деня.

Сун Укун (китайски 孫悟空, англ. Уънчан Уан) Китайска митология. „Кралят на маймуните“, китайски бог измамник, известен със своята наглост.

Супай (англ. Supay) Митология на инките. Супай е едновременно бог на смъртта и владетел на Уку Пача, както и на раса от демони. Супай също е олицетворение на цялото зло. Въпреки това той е смятан за амбивалентен бог, който може да се счита както за зъл, така и за добър.

Сурман (финландски Sur­man, англ. Sur­man) Финска митология. Олицетворение на насилствена смърт.

Сусаноо (японски 素戔嗚尊, 須佐之男命, англ. Susanoo) Японска митология. Сусаноо е братът на Аматерасу и Цукийоми, създадени от Изанаги. В Шинто той е богът на моретата и бурите.

Сцила (старогр. Σκύλλα, англ. Scyl­la) Древногръцка митология. Женско морско чудовище, което поглъщаше моряци.