Пантеон — речник на всички богове, богини и божества

П

Палада (старогр. Πάλλας, англ. Pal­las) Древногръцка и римска митология. Едно от най-известните прозвища на богинята Атина.

Пан (старогр. Πάν, англ. Pan) Древногръцка и римска митология. Богът на горите, нивите и стадата с човешки торс и глава с кози крака, рога и уши.

Пангу (китайски 盤古, англ. Pan­gu) Китайска митология.Първото живо същество, древнокитайско божество, създало света.

Пандора (старогр. Πανδώρα, лат. Pandōra, англ. Pan­do­ra) Древногръцка и римска митология. Първата жена, изпратена на човечеството като наказание за кражбата на огън от Прометей. Поверена ѝ е кутия, съдържаща всички злини, които биха могли да покосят хората, тя я отваря от любопитство, като по този начин освобождава всички злини на човешкия живот.

Папа (англ. Papa) Хавайска митология. Прародителката на хавайския народ. Тя е богинята на земята, кралицата на подземния свят и майка на боговете. Папа означава „плосък“ и може да се отнася за потопените основи, върху които е трябвало да почиват островите. Наричали я Папа-ханау-моку, „тази, от която се раждат земите“.

Парвати (санскрит पार्वती, англ. Par­vati) Индуизъм. Богиня на любовта и предаността. Името ѝ означава „тя от планината“.

Пасифея (старогр. Πασιφάη, англ. Pasiphaë) Древногръцка и римска митология. Съпругата на Минос и майка от бял бик на Минотавъра.

Патрокъл (старогр. Πάτροκλος, англ. Patro­clus) Древногръцка и римска митология. Гръцки митичен герой, воин, спътник и приятел на Ахил, убит от Хектор в Троянската война.

Пегас (англ. Pega­sus) Древногръцка митология. Крилат кон, който с един удар на копитото си кара фонтана Хипокрена да извира от планината Хелико.

Пеле (англ. Pele) Хавайска митология. Божеството на вулкана, елементарна сила и създателят на вулканичниге пейзажи. Според традицията то е олицетворена от лавата и природните сили, свързани с вулканичните изригвания.

Пелей (старогр. Πηλεύς, лат. Pēleus, англ. Peleus) Древногръцка и римска митология. Син на царя на Егина Еак и баща на Ахил.

Пелопс (старогр. Πέλοψ, англ. Pelops) Древногръцка и римска митология. Син на Тантал и баща на Атрей.

Пенати (лат. Pĕnātes, англ. Penates и Di Penates) pl. Римска митология. Римските богове на домакинството, божества-покровители на дома и на държавата, чийто култ е тясно свързан и често идентифициран с този на Ларите.

Пигмеи (старогр. Πυγμαῖοι, англ. Pygmy и Pigmy) Древногръцка митология. Член на раса на джуджета.

Пирифлегетон (старогр. Φλεγέθων и Πυριφλεγέθων, англ. Phlegeth­on и Pyriphlegeth­on) Древногръцка митология. Огнена река, една от петте реки на Хадес.

Пенелопа (старогр. Πηνελόπεια, лат. Pēne­lope, англ. Pene­lope) Древногръцка и римска митология. Съпруга на Одисей и майка на Телемах, направена безсмъртна от Цирцея.

Персей (старогр. Περσεύς, лат. Per­sēus, англ. Perseus) Древногръцка и римска митология. Син на Даная и Зевс и съпруг на Андромеда. Персей извършил много подвизи, но най-известните са, че убива горгоната Медуза и спасява Андромеда от морското чудовище, изпратено от Посейдон, за да накаже царица Касиопея, която твърди, че е по-красива от сестрите си, нереидите.

Персефона още и Коре (старогр. Περσεφόνη и Κόρη, лат. Persephonē, англ. Perse­phone и Kore или Kora) Древногръцка и римска митология. Дъщеря на Деметра и Зевс, отвлечена от Хадес, но спасена от майка си, като след това прекара шест месеца в годината на земята и шест месеца в подземния свят. Други варианти на нейното име включват Персефония (Perse­phoneia), Персефаса (Persephas­sa), Персефата (Persephat­ta) и Ферепафа (Pherepa­pha).

Перун още и Перин, Пьорун, Парун (англ. Perun) Славянска митология. Eдно от най-могъщите божества в славянската митология, сътворител на гръмотевицата и светкавицата, носител на бури и дъжд, закрилник на бойците и предводител на отрядите по време на битка. Почти навсякъде Перун е върховен бог.

Песен за нибелунгите (немски Nibelun­gen­lied) Немска митология. Средногерманска епична поема, написана в началото на 13 век и базирана на легендите за Зигфрид и бургундските крале.

Петасос (старогр. πέτασος, лат. pĕtă­sus, англ. peta­sos or peta­sus) Древногръцка и римска митология. Широкополата шапка на бог Хермес.

Пилцинтекутли (науатъл Piltz­in­te­cuhtli, англ. Piltz­in­te­cuhtli) Ацтекска митология. Бог на виденията, свързани с Меркурий (планетата, видима точно преди изгрев или залез) и изцелението. Принадлежи към нощните богове.

Пинга (англ. Pin­ga) Инуитска митология. Богинята на силата, лова, плодородието и медицината

Пирам (старогр. Πύραμος, лат. Pyra­mus, англ. Pyra­mus) Древногръцка и римска митология. Вавилонски младеж, който се самоубил, когато погрешно помислил любимата си Тисба за мъртва.

Пития (старогр. Πυθία, англ. Pythia и pythoness) Древногръцка и римска митология. Всяка жрица-пророчица на бог Аполон в неговото светилище в Делфи, разположено в подножието на планината Парнас.

Пигмалион (старогр. Πυγμαλίων, англ. Pyg­malion) Древногръцка и римска митология. Цар на Кипър, който издълбал и след това се влюбил в статуя на жена, която Афродита съживила като Галатея. Двамата се женят и имат син Пафос и дъщеря Метарме.

Питон (старогр. Πύθων, лат., англ. Python) Древногръцка митология. Дракон или змия, който бил демон-покровител на оракулския култ в Делфи, докато не бил убит от Аполон.

Плеяди (старогр. Πληιόνης, лат. Plēĭăs, англ. Pleiades) Древногръцка и римска митология. Седемте дъщери на титана Атлант и океанидата Плейона: (Алкиона Майя, Електра, Келено, Тайгета, Меропа, Алкиона и Стеропа), които са превърнати във звезди.

Плутон (лат. Plūtō, англ. Plu­to) Римска митология. Бог на мъртвите и владетел на подземния свят, на мъртвите и земните недра. Плутон е син на Сатурн и Опс (Рея), брат на Юпитер и съпруг на Прозерпина, която похитил от надземния свят. Аналог на Плутон в гръцката митология е Хадес (Аид).

Подземният свят (англ. under­world) Древногръцка митология. Пространството (въображаемо или физическо), в което хората отиват, след като умрат, разположено под света на живите. Бог на подземното царство е Хадес.

Полиаху (англ. Poli­ahu) Хавайска митология. Богинята на снега. Нейното владение е на върха на Маунакеа, прегърнато в облаци и мъгла, облечено в мантия от сняг, захранващо изворите и потоците на плодородния пейзаж отдолу. Крайбрежието на Хамакуа на източния хълм на Маунакеа е нейната детска площадка.

Полидевк (старогр. Πολυδεύκης, лат. Pol­lux, англ. Pol­lux) Римска митология. Единият от двамата братя близнаци наричани наричани диоскури. Другият е Кастор. Полидевк, известни в римската митология като Полукс.

Полифем (старогр. Πολύφημος, англ. Polyphe­mus) Древногръцка митология. Циклопът, който затваря Одисей и неговите спътници в пещера, докато Одисей не го ослепява и те избягват.

Полукс (лат. Pol­lux, англ. Pol­lux) Римска митология. В древногръцката митология е известен като Полидевк.

Помона (англ. Pomona) Римска митология. Защитава плодните дървета и градини. Името ѝ произлиза от латинската дума pomus, което означава „плодно дърво“.

Посейдон (старогр. Ποσειδῶν, лат., англ. Posei­don) Древногръцка митология. Богът на водите, земетресенията и конете и брат на Зевс.В римската митология е известен като Нептун.

Приам (старогр. Πρίαμος, лат., англ. Pri­am) Древногръцка митология. Баща на Парис, Хектор и Касандра и последен цар на Троя, който е убит, когато градът му е превзет от гърците.

Приап (старогр. Πρίαπο, англ. Pri­a­pus) Древногръцка и римска митология. Богът на размножаването, пазител на градините и лозята и олицетворение на еректиралия фалос.

Призрачен танцьор (англ. Ghost Dancer) Индианска митология. духовно движение, възникнало сред западноамериканските индианци. Започва сред паюте през около 1869 г. с поредица от видения на един старейшина, Уодзиуоб. Тези видения предвиждат обновяване на Земята и помощ за народите на паюте, както е било обещано от техните предци.

Прозерпина (старогр. Περσεφόνη, лат. Prō̆serpĭna, англ. Pros­er­pina и Pros­er­pine) Римска митология. Дъщерята на Церера, която станала богиня на подземния свят, когато Плутон я отнесъл и я направил своя съпруга.

Прокна (старогр. Πρόκνη, англ. Proc­ne) Древногръцка митология. Атинска принцеса, която отмъщава за предателството и жестокостта на съпруга си Терей, като ги уби, така че тя и сестра ѝ Филомела били превърнати в лястовици, докато Терей ги преследвал.

Прометей (старогр. Προμηθεύς, лат. Προμηθεύς, англ. Prometheus) Древногръцка и римска митология. Титан, който открадва огъня от Олимп и го дава на човечеството, за което Зевс го прикова на скала и изпраща орел да разкъса черния му дроб, който обаче заздравявал през нощта.

Протей (старогр. Πρωτεύς, лат. Prō­teus, англ. Pro­teus) Древногръцка и римска митология. Морски бог, който може да променя формата си когато пожелае.

Психея (старогр. Ψυχή, англ. Psy­che) Древногръцка митология. Млада жена, която обичала и била обичана от Ерос и била свързана с него, след като ревността на Афродита била преодоляна. Впоследствие тя се превръща в олицетворение на душата.

Пукийнегак (англ. Puk­keene­gak) Инуитска митология. Богиня на домашния живот, включително шиене и готвене.