Пантеон — речник на всички богове, богини и божества

К

Кагуцучи и Хомусуби (японски カグツチ, англ. Kagut­suchi) Японска митология. Бог на огъня, покровител на ковачите и керамичните работници.

Кадлу (англ. Kad­lu) Инуитска митология. Една от троицата сестри, 3‑те богини, създаващи гръмотевично време. Тя създава гръмотевици, като скача върху кух лед, пее или търка изсушени тюленови кожи. Сестра ѝ Куийту създава светкавици, като търка камъни един в друг, а другата ѝ сестра, Игнирток, прави светкавица, като удря два камъка един в друг и уринира обилно, което предизвиква дъжд.

Кадъм (старогр. Κάδμος, англ. Cad­mus) Древногръцка митология. Финикийски принц, който убва дракон и посял зъбите му, от което произлязла армия от мъже, които се бият помежду си, докато само петима оцелели. С тези петима мъже Кадъм основава град Тива.

Кайлертетанг (англ. Qail­erte­tang) Инуитска митология. Дух на метеорологично време, пазител на животните и матрона на рибарите и ловците. Той е спътникът на Седна.

Кайрбре (англ. Cair­bre и Caber) Келтска митология. Синът на Огма, защитникът на Туата де Данаан. Той е келтският бог на скоростта и бардовете и неговата сатира е отговорна за това, че Туата прогонва форморианците от техните земи. В съвременните времена Caber изглежда не прави нищо повече от това да помага на братята си в битка с голямата си скорост.

Кайшън (китайски 財神, англ. Caishen) Китайска митология. Китайски бог на богатството и парите, чиято тояга превръща желязото в злато.

Кала виж Яма.

Калевияс (литовски Kale­vias) Балтийска митология. Бог на ковачите. Името му произлиза от литовската дума kalvis, означаваща „ковач.“

Кали (англ. Kâli) Индуизъм. Тази богиня е върховният израз на природата, едновременно разрушителна и добронамерена. Тя защитава своя народ от злото, като прави това, което другите не могат, за да защити тези, които обича. Индийската богиня Кали олицетворява силата на съзиданието и унищожаването в едно цяло. Тя надхвърля доброто и злото.

Калиопа (старогр. Καλλιόπη, лат. Cal­liope, англ. Cal­liope) Древногръцка и римска митология. Музата на епоса, красноречието и науката. Дъщеря на Зевс и Мнемозина.

Калипилуит (англ. Qallupil­luit) Инуитска митология. човекоподобни чудовища, които живеят в морето и отвличат непокорни деца.

Калипсо (старогр. Καλυψώ, лат. Călyp­so, англ. Calyp­so) Древногръцка и римска митология. Морска нимфа, която задържа за седем години Одисей на нейния остров Огигия по пътя му на връщане от Троянската война към родния му остров Итака.

Калисто (старогр. Καλλιστώ, лат. Cal­listō, англ. Cal­lis­to) Древногръцка и римска митология. Нимфа, обичана от Зевс, но мразена от Хера, която я превръща в мечка, след което Зевс я поставя на небето като съзвездието Голяма мечка.

Калма (финландски Kalma, англ. Kalma) Финска митология. Богинята на смъртта и тлението. Тя обича да се задържа в гробища и гробища и се казва, че мирише на трупове. Някои източници твърдят, че тя се движи много като облаче дим.

калумет (англ. calumet) Индианска митология. Името на ритуала, практикуван и използван от индианците Делауеър за запечатване на знаци за мир с техните съюзници. Лулата на мира в тази церемония се нарича хобоуакан.

Кама (санскрит काम, англ. Kama) Индуизъм. Името на бога на любовта и син на Лакшми, което означава „желание, любов“.

Камазоц (англ. Cama­zotz, Cama-Zotz, Sotz, Zotz) Митология на маите. Дух на прилеп в служба на господарите на подземния свят. Камазоц означава „прилеп на смъртта“ на езика киче.

Каминари (японски *, англ. Kam­i­nari) Японска митология. Богинята на гръмотевицата и светкавицата на Амацу-Ками, шинтоистките богове на Япония. Тя и нейният събрат Амацу-Ками са играли важна роля в борбата с Микабоши, шинтоисткия бог на злото, по различни поводи.

Каналоа (англ. Kanaloa) Хавайска митология. Богът на океана, океанските животни и прясната вода, намираща се под земята.

Кане (англ. Kāne) Хавайска митология. Смята се за най-висшето от трите основни хавайски божества, заедно с Ку и Лоно. Той е богът на размножаването и бил почитан като прародител на вождовете и обикновените хора. Кане е създателят и дава живот, свързан със зората, слънцето и небето.

Караконджул Българска митология. Създание наподобяващо космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак, понякога с тяло на кон. Той може да се превръща на куче, овца, теле или на някакво друго животно. Използван е като чудовище, за да се плашат децата. Караконджулът се плаши от слънцето, от кръст и молитва, от икона и тамян, а също и различни магически ритуали.

Карекакпа (англ. Kere­cac­pa) Зороастризъм. Авестийско име, което означава „този на мършавия кон“. В митологията това е името на бог герой от втори ранг в небето, който отмъщава за брат си Урвакша.

Карна (санскрит कर्ण, англ. Kar­na) Индуизъм. Името на хинди означава „ухо“. В митологията това е името на сина на Сурия и Кунти.

Касандра (старогр. Κασσάνδρα, англ. Cas­san­dra) Древногръцка и римска митология. Дъщеря на Приам, царя на Троя, надарена с дарбата на пророчеството, но обречена от Аполон никога да не повярва.

Катекил (англ. Cate­quil и Apoc­ate­quil, Apu Cate­quil) Митология на инките. Богът-покровител на деня и доброто. Той също така е богът на гръмотевиците и светкавиците в северните перуански планини.

Кастор (старогр. Κάστωρ, англ. Cas­tor) Древногръцка и римска митология. Единият от двамата братя близнаци наричани наричани диоскури. Другият е Полидевк, Полидевк, известни в римската митология като Полукс.

Кахл (арабски كاهل, англ. Kahl) Древноарабска митология.Богът на Царство Кинда, чиято столица е Карият ал-Фау преди е била наричана на него „Дат Кахл“.

Кашатра Вайря (англ. Kshathra Vairya) Зороастризъм. Един от седемте велики Амеша Спента „щедри безсмъртни“ на Ахура Мазда.

Кентавър (старогр. Κένταυροι, лат. Cen­taūrūs, англ. cen­taur) Древногръцка и римска митология. Представител на раса от чудовища с глава, ръце и тяло на мъж и крака на кон.

Керидуен (келтски Cer­rid­wen, Cerid­wen, Carid­wen, Ker­ritwen, Kerid­wen, Kyrrid­wen, англ. Cerid­wen) Келтска митология.Могъща келтска магьосница, богиня на луната, магията, плодородието, природата, поезията, езика, музиката, изкуството, науката и астрологията. чиито отвари от тайни билки ѝ носели красота и мъдрост и с тяхна помощ постигала целите си.

Кернун и Цернун (англ. Cer­nun­nos) Келтска митология. Мистериозен келтски рогат бог, господар на зверове и диви места, келтски бог на дивата природа.

Кеик (старогр. Κήϋξ, лат., англ. Ceyx) Древногръцка митология. Съпругът на Алкиона, с която били погубени заради своето високомерие, защото той я наричал Хера, а тя него – Зевс. Тогава Зевс ги превърнал в птици, нея – в морската птица рибарка, а него – в гмурец. 

Кефей виж Цефей.

Кецалкоатъл (науатъл Quet­zal­cōātl, англ. Quet­zal­coatl) Ацтекска митология. Бог на живота, светлината и мъдростта, господар на ветровете, носител на царевица, владетел на Запада. Изобразяван като пернато змийско божество. Принадлежи към небесните и дневните богове. 

Кибела (старогр. Κυβέλη, Κυβήβη и Κύβελις, англ. Cybele) Фригийска митология. Богиня на природата от древна Мала Азия.

Кивутар (финландски Kivu­tar, англ. Kivu­tar) Финска митология. Богиня на болката и страданието. Тя вари болката на хората в големия си черен съд.

Кикимора Славянска митология. Домашен женски дух, която едновременно помага и вреди на хората – всичко зависи от тях самите.

Кимерийци (старогр. Κιμμέριοι, англ. Cim­mer­ian) Древногръцка митология. Митичен народ, описан от Омир като обитаващи земя на постоянен мрак.

Кѝрка (старогр. Κίρκη, англ. Circe) Древногръцка и римска митология. Богиня, която превръща мъжете на Одисей временно в свине, но по-късно му даде указания за пътуването им до дома.

Кисейда (старогр. , англ. Cis­seis и Kis­seis) Древногръцка митология. Додонова нимфа, хиада, кърмачка на Дионис (спомената в два списъка с хиади). Една от вакханките, измъчвали Ликург.

Клио (старогр. Κλειώ, лат. Clīō, англ. Clio) Древногръцка и римска митология. Муза на историята. От цар Пир има син Хиацинт. Изобразявана е с руло пергамент и дъскички.

Клитемнестра (старогр. Κλυταιμνήστρα, англ. Clytemnes­tra и Clytaemnes­tra) Древногръцка и римска митология. Съпругата на Агамемнон, която със съдействието на любовника си Егист го убива при завръщането му от Троянската война и по-късно е убита от сина си Орест.

Клота (келт. Clota) Келтска митология. Закрилник на река Клайд. По всяка вероятност почитан от местното говорещо уелски език племе Дамнони, владяло територията, която по-късно става Кралство Стретклайд. Дамонийте се съюзили с Рим, които по-късно около 142 г. от Хр. построяват защитна стена от Форт до Клайд.

Клото (старогр. Κλωθώ, англ. Clotho) Древногръцка митология. Най-младата мойрамойра, богините на съдбата, които предат нишките на съдбата на всеки смъртен. Тя преде нишката на човешкия живот. Изобразяват я с вретено в ръка.

Коатликуе (англ. Coatlicue) Богиня на плодовитостта, живота, смъртта и прераждането, нносеща змийска пола. Майка на Уицилпочтли. Принадлежи към боговете покровители.

Кокит (старогр. Κωκυτός, англ. Cocy­tus) Древногръцка и римска митология. река на плача, риданието, една от петте реки на Хадес.

Койолшауки (науатъл Coy­olxāuhqui, англ. Coy­olx­auhqui) Ацтекска митология. Лунна богиня. Принадлежи към небесните богове.

Кон (англ. Kon) Митология на инките. Богът на дъжда и вятъра, които идват от юг. Той е син на Инти и Мама Кила. Кон е известен като „Богът без кости“, защото е лек, тъй като му липсват кости и плът, въпреки това той има човешка форма. 

Конхобар (англ. Con­cho­bar, Conchubar, Con­chob­har, Conachar, Conchúr, Conor и Con­nor) Келтска митология. Кралят на Ълстър.

Кояш (англ. Koy­ash) Тангризъм. Богът на слънцето. Кьок Тенгри създава земята от лъчи слънчева светлина, така че Кояш взима участие в създаването на Земята. Слънчевите лъчи също се считат за „струни“ между Слънцето и духовете на растенията, животните и хората.

Креон (старогр. Κρέων, лат., англ. Cre­on) Древногръцка митология. Братът на Йокаста и чичо на Антигона, който станал цар на Тива след падането на Едип.

Креуса (старогр. Κρέουσα, англ. Creusa и Creüsa) Древногръцка митология. Съпругата на Еней, която се изгубва, докато бяга от Троя, но се върща като призрак, за да предупреди Еней за бъдещето му.

Крий (старогр. Κρεῖος или Κριός, англ. Krios и Crius или Kreios): В митологията това е името на един от титаните. Вариантът на изписване на гръцки Kreios означава „господар, владетел“.

Кришна (санскрит कृष्ण, англ. Krish­na) Индуизъм. Име на въплъщение на Вишну, което означава „черният“ и „синият“.

Кронос (старогр. Κρόνος, англ. Cronus, Cronos или Kro­nos) Древногръцка и римска митология. Титан, управлявал вселената, докато не бил детрониран от сина си Зевс. На гръцки името означава „време“.

Ксут (старогр. Ξοῦθος, лат. Xūthus англ. Xuthus) Древногръцка и римска митология. Съпруг на дъщерята на Атинският цар Ерехтей Креуза с която стават родители на на Диомеда, Йон и Ахей, които дават началото на ахейците и йонийците.

Ку (англ. Kū) Хавайска митология. Бог на войната, политиката, земеделието и риболова . В хавайската религия Ку е един от четирите велики богове. Другите трима са Каналоа, Кане и Лоно. Смята се, че някои изображения на божества представляват Ку. 

Куара (англ. Kuara) Тангризъм. Бог на гръмотевицата и син на Тенгри.

Куейшин (китайски 魁星, англ. Kui Xing) Китайска митология. Богът на изпитите и сътрудник или слуга на бога на литературата Уън Чан. Застанал върху главата на рибен дракон, той държи четка за писане в дясната си ръка.

Куийту (англ. Kwee­t­oo) Инуитска митология. Една от троицата сестри, 3‑те богини, създаващи гръмотевично време. Тя създава светкавици, като търка камъни един в друг. Сестра ѝ Кадлу, създава гръмотевици, като скача върху кух лед, пее или търка изсушени тюленови кожи, а другата ѝ сестра, Игнирток, прави светкавица, като удря два камъка един в друг и уринира обилно, което предизвиква дъжд.

Кукулкан (англ. K‘uk‘ulkan, Kul­ulkan) Митология на маите. Змийското божество от митологията на маите. То е тясно свързано с божеството Кукумац от народа Кличе и с Кетцалкоатъл от ацтекската митология.

Купидон (лат. Cŭpī­do, англ. Cupid) Римска митология. Бога на любовта, син на Венера. Известен е още като Амор, „любов.” Гръцкото му име е Ерос, което означава „сексуална любов”. Името му означава „желание“.

Кухулин (ирландски Cú Chu­lainn, англ. Cuchu­lain) Ирландска митология. Герой на древен Ълстър, който сам го защити срещу останалата част от Ирландия.