Бай Ганьо — BG

Писмо от бай Ганя до Константина Величкова

Бай Величков!

Аферим бе, бай Величков! Виж, тъй те харесвам. Защо да мамим младото поколение, нека си открием картите. Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме. Аз се радвам, че ти постигна вече тази истина. И заслужава ли този подъл народ да се трепим за него! Доде бяхме по-млади, иди-дойди; ами сега – станали сме по на четирийсет лазарника хора, трябва да помислим вече за себе си. Аман от сухоежбина! Хеле пък ти, завалия, хептен се измъчи из тия стамболски сокаци, из тия италиански… това не беше ли цял подвиг? Като видя, че се разбесня Стамболов, ти взе, че си обра крушите от България, заряза тия роби, нека си плуят в робството. Те са научени. Ти не си научен да теглиш и като всеки кавалер постара се да офейкаш. Какво не ти пати главата в това пусто Халки – и за цярове по някой път не ти стигаха пари. Бобчев и Маджаров се умълчаваха. Стига вече подвизи. Па знаеш ли какво – я вземи, че зарежи и твоята пуста поезия. То бива, ама когато в кесията вятър вее, а пък сега, слава богу, понаредихме се. Те ще почнат сега, разни хлапетии, разни социалистчета, идеалистчета, да те джавкат, ама хич окото да ти не мига! Прави си оглушки, па си гледай кефа, па хем си гледай кефа, хем им се подсмивай на акъла. То се знай. Те защо ще те джавкат? Мигар за някоя твоя измяна, за измама, от разочарование? Йоо! От завист? Разбира се! Без съмнение! Без съмнение от завист! И то защо? Просто затуй, че техните кости смазаха, техните гърла се драха, а пък ти (страшен си дявол, да те вземе мътната!) току се изтърси наготово на най-топлото място. Е, видя ли сега! Кандиса ли? Не ти ли казвах аз тебе, че на тоз свят най-хубавото нещо е да ти е топличко? Туй борба обществена, идеали и не знам какви глупости – всичкото е бошлаф! Ето сега, като си подложиш на края на месеца торбичката, че като ти наринат хиляда и петстотин левчаги… Хубаво нещо, дявол да го вземе! Дръж се сега! Докопа ли кокала – дръж! Хич недей му мисли от чия кожа се дерат тия левчаги… Тупай брашнения чувал, майка му стара! Тупай! Той пуща…

Ама ти можеш да се чудиш защо ти пиша това писмо. Пиша ти го, за да те похваля за онзиденшната ти реч в Народното събрание. Браво бе, Кочо! Е, право да ти кажа, просълзих се от радост. Малко остана да дойда при теб и да те целуна пред всичките депутати. Ама ще почнат да ми тропат с крака, да възражават… Сещаш ли се за коя реч? Как да не се сещаш? Цял свят говори за нея. Ама имаш право бе, Кочо! Хич толкова хиляди избиратели да не вземат да разкъсат двайсет души жандарми и петдесет души пияна шайка. Голяма работа! Жандармите щяха да разстрелят най-много стотина избиратели! Е, та голяма работа ли е? Всичко на всичко щяха да се почернят около двеста къщи. Да речем, на другата неделя ще дойде войска и тя да разстреля, да избие най-много, най-много триста души. Колко къщи сирачета – петстотин къщи! Хепидже маслахат!

Ами те, диванетата, взели да укротяват тълпата, косъм да не падне! Как да не се възмущаваш?… Благодарение на такива мекушави диванета ти цели осем години чака в Халки… Да им пишеш толкова стихотворения за звездите и за въздишките, а те да те карат да чакаш осем години. Осем години! Срам за българския народ. Поне сто хиляди души избиратели от цяла България да бяха отишли под куршумите, ти можеше много по-рано да заемеш днешното си топло място. Ама калпав народ! Страхливци! За кой бяс е тази законност и свобода, ако не се изтребят барем хиляда избиратели?… Дръж се, драги Кочо, тъй те харесвам. Дръж по-често такива речи, за да вдъхнеш по-голямо доверие на големите капии… па си гледай кефа! Че щяло младото поколение да негодува, че щял народът да се вълнува – хич окото ти да не мига! Народът! Народът е стадо, като му завъртиш сопата… Па най-сетне аз ли ще те уча на тия работи!…

Аз най-много се радвам, че именно ти прибърза да държиш тази реч, не можа никой да те изпревари. Артък и сега ако не си им вдъхнал доверие, повече къде!… Всичките чорбаджии те хвалят! Аферим, казват, Кочо стана наш човек, дойде му най-сетне ума в главата. Опичай си сега ума, дръж този път, па се не бой!… Ама все гледай брей, Кочо, тури някоя пара настрана, зере не се знай – свят като цвят!

Кочо, като прочетеш това писмо – съдери го, да не падне в ръцете на оногози, дето беше ме описал как пътувам по Европа, че пак ще ме изтипари някъде. Чух го онзи ден, говореше на едного: „Брей, язък, хич не очаквах тия думи от нашя Величков“… – па я го слушам и му се чудя на ума. Вятър го вей… Кочо бе, защо издавате още този пусти „Прогрес“? Зарежи го! Аслъ и името му таквоз хлапашко, не прилича вече като на теб солиден човек. Па ако толкова те сърби за писане – пиши си, ама най на място ще бъде да наречеш вестника Не му е времето и нашите партизани да се наричат тогава немуевремисти.

Донесох в дисагите си няколко мускала. Не можеш ли да изкалъпиш някое законче да се попръскват обществените сгради с гюлово масло?

София, 28 октомври 1894 г.

Твой Ганю Балкански

Константина Величкова – (1855–1907) Писател, поет и обществен деятел-русофил. През юли 1886 г. заминава за Унгария. През това време в България се извършва детронацията на Батемберг и Величков изчаква развитието на събитията. Режимът на Стамболов все повече се затвърдява и за русофилите настават тежки дни. Към края на 1886 г. той заминава за Италия. Сега започва неговото „самоволно изгнание“, което продължава 8 години и заради което бил обвиняван в бягство. (Такъв е и смисълът и на ироничните подмятания във фейлетона на Алеко Константинов).

аферим – (турски afer­im) Браво! Отлично!

бошлаф – (от турски boş и периски lâf) Празни приказки.

лазарник – Година от живота на човек.

хеле – (турски hele) Особено, поне.

хептен (турски hep­ten) Съвсем, изцяло, напълно.

стамболски – Истанбулски.

цяр – Лечебно средство; лек.

хич – (турски hiç) Никак, изобщо.

кеф – (турски keyif от арабски) Удоволствие; Добро настроение; Приятно почиване следобед.

хем… хем – (турски hem) За съединяване на изречения, чиито действия се извършват едновременно; и; заедно, едновременно; в същото време.

акъл – (турски akıl) Ум, разум, разсъдък.

мигар – Нима, като че ли, сякаш.

току се изтърси наготово на най-топлото място – След свалянето на Стамболовия режим Величков се завръща в България. Избран бил за народен представител и почти веднага става министър в кабинета на Константин Стоилов.

кандисвам – (от турски kan­mak, мин. вр. kandı) Скланям, съгласявам се.

хич – (турски hiç) Никак, изобщо.

да те похваля за онзиденшната ти реч в Народното събрание – На 24 октомври 1894 г. при разискванията по отговора на тронното слово народните представители от опозицията критикували правителството заради полицейските насилия и своеволия при провеждане на изборите. Станало дума и за изборите в Свищов, където правителствените шайки и полицията изтласкали от изборното място няколко хиляди избиратели и не им позволили да гласуват. В отговор на критиките Константин Величков, министър на общите сгради и съобщенията, казал: „… Ние всички трябва да скърбим не за това, че са се намерили 20 души полицейски стражари да спрат една маса народ от 5000 души, но зарад това, че 5000 души избиратели са допуснали на 20 души стражари да ги спрат от да упражнят своето избирателно право… По-добре е било доблестно да се разправят със стражарите…“

възражават – Възразяват.

жандарм – Въоръжен полицай.

Хепидже маслахат! – Голяма работа! хепидже – (от турски epeyce) Доста, множко; маслахат – (турски masla­hat) Работа, дело.

диване – (турски divane) Налудничав, смахнат, неразбран; глупав човек; дивак, наивник

барем – (турски bari) Поне.

капия – (турски kapı) Врата; вратник, порта.

кеф – (турски keyif от арабски) Удоволствие; Добро настроение; Приятно почиване следобед.

сопа – Голяма пръчка (за бой); тояга, кривак.

най-сетне – Най-после, най-накрая.

артък – (турски artik) Излишък, остатък, в повече; (тук преносно) Стига, достатъчно.

аферим – (турски afer­im) Браво! Отлично!

зер – Разбира се, я.

оногози – Онзи.

едного – Един.

язък – (труски yazık) Жалко.

аслъ – (турски aslı) 1. Същински, истински. 2. Наистина, действително, точно, всъщност.

таквоз – Такова.

дисаги – (само мн.) Скачени в горния си край две торби, които се премятат през рамо или върху седло на впрегнато животно.

мускал – (турски muskal от арабски) Малко стъкълце за около 5 г розово масло.

гюлово масло – Розово масло; гюл – (турски gül от перскийски) Роза, трендафил.

Thanks! You've already liked this