Бай Ганьо — BG

Дружество „Въздържание“

(Разказче)

Таки Бираджията още спеше, макар че слънчевите лъчи отдавна бяха пронизали замъглените от нечистота прозорци на неговата душна стаица; лъчите осветиха постепенно нозете му, пропълзяха към благоутробието му, лъснаха засъхналата и напукана от вътрешния огън долна устна, устремиха се в отворените му уста и проникнаха до гърлото, от което се къртеха вълните на едно смущающе ухото хъркане. Тъкмо в туй време пощенският раздавач почука трикратно на вратата. Но Такевото ухо разбира ли ти от такива нежни сигнали. Да беше делник – иди-доди, ами то се случило празник. Насрещу празник, вие знаете, човек се поотпуща повечко: с тогоз се чукне, с оногоз се чукне, па току виж, че се поначукал. И с бай Таки се случи същото: той от желание да препоръча бирата си беше се коджа понаквасил. Думата ми е санким, да не ви е чудно, че пощенският раздавач повтори почукването на вратата, па като не се обади никой, той нанесе такива бездушни удари върху нищо невиновната врата, щото, ако би цял казан бира да бе посетила стомаха на бай Такя, той пак щеше да се събуди. И се събуди. Отвори си очите, замижа срещу слънцето и с един глас, достоен за гърлото, от което излезе, той попита:

— Кой там?

— Поща – отговори раздавачът, влезе в стаята, прекрачи до леглото, подаде едно писмо и побърза да се избави от задушената атмосфера на непроветрената спалня. Бай Таки се поизкашля, както си му е реда, поотри си очите и разгърна писмото. Покана!

Почитаемий Господине, умолявате се да заповядате утре, неделя, в 5 часа след пладне, в склада „Сухиндолски вина“, дето ще се обсъжда въпроса за основаването на едно въздържателно дружество.

С почитание:

За инициаторите

Танас Дочоолу,

кръчмар

Боже мой! Колко навреме се получи тази покана. Засъхналото гърло и попуканите устни на бай Такя бяха в този момент такива агитатори в полза на въздържанието, щото той с възторг усвои благородната идея и оставаше само да настъпи петият час след пладне, за да се обяви най-горещ защитник на въздържанието.

През деня бай Таки пи вода. (Криво да стоим, право да говорим – изпи си той две чашки винце, ама то тъй се казва.)

Пет часа ударил-неударил, бай Таки прекрачи прага на обширния склад Сухиндолски вина.

— Тук ли е бай Танас? – попита той момчето, което стърчеше зад тезгяха.

— Заповядайте, тука са, в стаичката – отговори почтително момчето и пристъпи, та му отвори вратицата.

Стопанинът, Танас Дочоолу, посрещна любезно своя събрат и го покани да заеме място. Солидно и мълчаливо седяха покрай стените няколко граждани, които ги въодушевяваше и привличаше тук благородната идея на бъдещото дружество. Бай Таки поздрави всичките и пак се възстанови тишина, нарушавана само от скромни покашляния. Виждаше се явно, че събравшите се очакват някое лице, без което не се решаваха да отворят заседанието. Не се мина много време, външните врата се отвориха. Дочоолу се спусна да види дали не ще иде желаният гост, но веднага се върна с недоволен вид. В стаята се изтърси съвсем неочаквано Данко Харсъзина. „Ударихме кьоравото!“ – пошепна бай Танас на бай Такя. То се види, че не това бе очакваното лице. Данко отвори уста да каже нещо – Данковият разговор какъв ще бъде: да напсува някого; но никой не изяви охота да го слуша и той млъкна. Минаха още няколко минути и (слава богу!) момчето се втурна стремглаво в стаята и извика като уплашено: „Иде! Иде!“

Всички наставаха. Външните врата се отвориха и на прага се показа във всичкото си величие, в оригинал, общият наш приятел бай Ганьо Балкански.

— О‑о! Да живей! – извика въодушевено многоочакваният гост, без да определи кое „да живей“, но и без пояснение всички разбраха, че това се отнася до бъдещото дружество.

— Да живей! – отзова се събраната група и почнаха да се изреждат да стискат ръка на бай Ганя. Данко Харсъзина, винаги по-малко деликатен, позволи си (представете си!) да потупа бай Ганя по врата, но господин Балкански го стрелна така с очите си, щото Данко си сви опашката и се сгуши в едно кьоше. „Не му вържи кусур, бай Ганьо – пошепна стопанинът, – нали го знаеш. Данко си е все Данко – сарахошин.“

Отвори се заседанието. Ех, господа, де да сте имали щастието да попаднете в това събрание! Като зинаха ония ми ти бай Ганьови уста, че то човек ли говори, славей ли пей… Той ли няма да те убеди, бай Ганьо ли? А бе не за дружество, ами може да те убеди да повярваш, че твой баща е Мусала и Витоша е твоя майка… Остави се. Убедиха се всички, че тамам сега му е времето да се основе въздържателно дружество; само Данко Харсъзина – да се чудиш и маеш – цял Тома Неверний. Бре и тъй говориха, и инак говориха – йок, той си седи в кьошето и току се подсмива под мустак и пуща по някоя скептическа думица. „Време е вече да… таквозинака – ораторствува Дочоолу, – да основем… туйканака… разбираш ли, едно дружество…“ А Данко пуща едно „нейсе“. „Пиянството, почитаеми господа – нанизва бай Таки, – се отразява зле на работата ни, на здравето ни, на поколението…“ „Бошлаф!“ – шепне Данко и се подсмива под мустак. Но и без петел съмва! Няма сега за един Данко да напуснем възвишената идея. Оставиха Данка да си суче мустака и се заеха с конституиране на дружеството. Решиха да кръстят дружеството Въздържание, да помолят даскала да им напише един устав. Даскалът, ще не ще, трябва да напише устава, защото, ако питате, той пръв пусна фитиля за това дружество. Засега инициаторите се ограничиха да изберат, както се практикува от памтивека, едно настоятелство. Избраха: бай Ганьо, разбира се, председател, Танас Дочоолу, като хазяин, подпредседател, а бай Таки – касиер. Готово! Де се е чуло-видяло избор да стане, че да няма черпня. Не може. Така си е било, така си е и тъй ще отиде. Подпредседателят, като стопанин, пръв се отсрами – повика момчето и му пошепна: „От старото две кила скоро!“ Донесоха виното. Че вино, вино ли е туй, сухиндолското – кристал, да го вземе дявола!…

— Е, ха наздраве, да е хайрлия! Да живей председателя, ура!

— Благодаря, да живей Негово Царско Височество и почитаемото правителство!

— Ураа!

— Долу пиянството!…

Отсрами се и бай Ганьо. Отсрами се и бай Таки.

И повториха… и потретиха… и тъй нататък до настъпването на нощта…

Беше вече тъмно, когато аз вървях с другаря си по улица „Чиста работа“. Като минувахме покрай склада Сухиндолски вина, един необикновен шум, изходящ отвътре, обърна нашето внимание и възбуди любопитството ни. Влязохме в склада и през прозорчето на вътрешната стая ето каква картина лъсна пред нас: повечето от събраните хъркаха, натъркаляни без ред по столовете, бай Таки, кръстосал ръце върху благоутробието си, сумтеше тежко с увиснала глава и полуотворени очи; един тънък, дълъг господин, с изтъркан сюртук и със сини очила, обръщаше се към всичките посоки и викаше в пространството: „Аз съм против машините, кой каквото ще да казва, но аз съм против машините.“ Дочоолу седеше при масата, момчето му държеше свещ и той записваше с трепетна ръка сметката в тефтера. Бай Ганьо удряше с всичката си сила по масата и с озверен поглед крещеше: „Аз ли? Аз ще им докажа, аз ще им дам да разберат кой е бай ти Ганьо…“ А Данко Харсъзина, въодушевен от този енергичен тон, беше се оцъклил срещу бай Ганя и като че го питаше с очи: „Я кажи бе, бай Ганьо, кажи бе, брате, кого да хвана за гушата, кого да изритам из вратата навън?…“

Момчето излезе със свещта.

— Момче бе, каква е тази компания? – попита другарят ми.

— Дружество против пиянството – отговори момчето.

Ако съществуваха премии за най-безгрижен смях до захласване, то аз и моят другар щяхме да получим в този момент първа премия.

София, 12 май 1895 год.

нозе – Крака.

лъсвам – (тук) Показвам се, появявам се. 

смущающе – (русизъм) Смущаващо.

тогоз – Този.

коджа – (турски) Доста, твърде, много.

наквасил – (тук) Напил.

санким – (турски san­ki) Като че ли, сякаш, все едно че.

събравши се – Събрали се.

кьораво – Нещо спечелено нечестно; кьорав – (от турски kör) Сляп;

кьоше – (турски köşe) – Ъгъл; усамотено място.

кусур – (турски kusur) Недостатък.

сарахошин – (от турски sarhoş пиян) Пияница.

тамам – (турски tamam от арабски) 1. Точно колкото трябва; 2. Току-що, преди много малко; точно.

йок – (турски yok) Не.

таквозинака – Такова.

пуща – Пуска.

нейсе – Както и да е; така да бъде (за изразяване на съгласие или примиряване с някакъв факт).

бошлаф – (от турски boş и периски lâf) Празни приказки.

пускам фитил – (разговорно) Подстрекавам, подбуждам.

де – Къде. 

хайрлия – (турски hayır­lı) Който носи щастие.

лъсвам – (тук) Показвам се, появявам се. 

сюртук – (френски sur ‘върху’ и tout всичко) Горна офицерска дълга до коленете дреха, пристегната в кръста, приличаща на редингот

Константина Величкова – (1855–1907) Писател, поет и обществен деятел-русофил. През юли 1886 г. заминава за Унгария. През това време в България се извършва детронацията на Батемберг и Величков изчаква развитието на събитията. Режимът на Стамболов все повече се затвърдява и за русофилите настават тежки дни. Към края на 1886 г. той заминава за Италия. Сега започва неговото „самоволно изгнание“, което продължава 8 години и заради което бил обвиняван в бягство. (Такъв е и смисълът и на ироничните подмятания във фейлетона на Алеко Константинов).