Бай Ганьо — BG

Бай Ганьо и опозиция – ама де-де

Господине редакторе,

Един господин, като ме знае, че съм приятел с оногова, дето събира материали за бай Ганя, предаде ми приложеното тук писмо, да му го връча. Това писмо е толкова оригинално и характеристично, щото не ще бъде зле да го напечатате във в. Знаме като подлистник Как е попаднало писмото в ръцете на господина – не ми е известно.

София, 30 октомври 1895 год.

Щастливец

До господина редактора на в. Не му е времето.

А бе, кьорпè, защо си ме набедил във вестник „Не му е времето“, че съм бил опозиция, а? Толкова ли ти стига ума? Хич бай ти Ганьо опозиция става ли бе, момче? Или ти какво си рекъл: чакай да сме по-малко, че да делим по по-множко. Не си прост ти, знам те аз тебе. Ама пак си прост, да ти кажа правичката. Сиреч, не си прост, ами малко аджамия падаш. За тия работи ти бачка си питай. Ти вчера, казва се, докопа кокала, а бачо ти от девет години насам го е заглозгал и няма ниет да го изпуща докрай време. Па знайш ли, момче, да ти кажа чистичката: има и за тебе, има и за мене. Народната да е жива. Аз като идех още за София, като депутация да молим онзи обесник да не си дава оставката, още тогава – помниш ли, на Враждебските ханчета? – още тогава разбрах, че не си е келепир да бъдеш опозиция. Ама, ще речеш, защо? Защо ли? Твърде просто: защото ще стоиш зад метлата, а хората ще си плетат кошничката. И какви хора! Все отбор-отбор юнаци, все учени, изпраксани. Напрежните наши бяха хептен дива работа. Крадяха гьоз-гьоре, насила, аджамийски, па си позволяваха и чапкънлъци, докундисваха на честта кое жени, кое моми, кое… А, момче, тъй ли е? И най-сетне влетяха с двата крака в капана. Виж, днешните наши не са тъй. За чапкънлък няма ги. Тоест – как да ти кажа – не че ги няма, ами кой ще се качи по Джендемтепе, по Небеттепе, кой ще ръшне по хамамите да разпитва какво е ставало. Па и кому влиза в работа. А колкото за алъш-вериш, бива си ги. Правото – право! Хем тъй си подкараха работата, щото, срам не срам, ще ти се призная, брате, и аз се слисах. Ашколсун, кьопоолар! Гледай какво нещо било туй науката. С таквиз хора да имаш работа – разбирам. Напрежните наши бяха я подкарали на акънтия, бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка. И защо? – За вятъра. А днес видиш ли? Само по изборите не ти дават да шавнеш, а за друго – свобода! Викай, попържай, давай си зор, колкото щеш – никой нищо не ти казва. И защо ще бутат опозицията – тя нека си дига гюрултия, кой я слуша. Нашите си сучат мустака, па им се подсмиват. Властта в ръцете им – не искат да знаят. И сега, когато толкова железници ще се правят, толкова дружества ще се калъпят, толкова пристанища ще се строят, ти тамам сега си му намерил времето да ме набедяваш, че съм бил уж опозиция. Недей прави тъй бе, братко. Дотам ли ти беше достлука? Завиждаш ли ми, или какво? Че санким ти по-малко ли кьораво си ударил от мене. Я си направи сметката, ти от колко места получаваш. А пък аз – какво? Гледам си търговийката, и туйто. Па най-сетне нали знаеш, че тия работи със съгласие стават. Ако ми помогнеш да вляза и аз в някое предприятие по-тлъстичко, мигар мислиш, че няма да ти се отсрамя? Зная си аз как му е реда. Па не стига другото, ами си взел, дяволе, че си извъртял писмото тъй, щото, като го чете челяк, ще помисли даже, че съм против Особата. Аз ли? За толкова ли верен човек ме имаш ти мене? Нали си дадохме уж дума, че не му е времето. Разбирам да не беше властта в ръцете ни, да подсмърчахме отстрана – тогава хелбетя ще ти причерней и ще караш наред, с Особата барабар. Ама сега, когато сме допипали кокала с две ръце и когато тамам му е времето да се осигурим за стари години, да взема аз да кажа някоя права дума за Особата? Не е ахмак бай ти Ганьо, той знае кога му е времето да се вика „да живей“! Едно да живей – хоп едно предприятие. Па когато му дойде времето – знаем и башка тюрлия да викаме. Тъй върви света. Ако не друго, барем тая философия сме я проумяли до дъно, пущината.

Момче бе, нашите дали не са я попрекалили с ломчаните? Чувам: ранени, убити! Брей, да си опичаме ума, зере… на оногова ръцете отрязаха, да не би да му дойде времето наопаки…

Хайде стига засега. Да живей Негово Царско Височество!

Виждаш ли как викам да живей, пък ти си взел да казваш, че съм бил против. Завиждаш ми, да те вземе дявола. Знайш си ти, че ако вземем да се надвикваме, не се знай кой кого ще надвика. Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз – краката; ти ще цалунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?

Ганю Балкански

оногова – Онзи.

характеристично – Характерно.

кьорпè – (турски körpe) Младо, зелено; млад човек, младеж.

„Не му е времето“ – Така Алеко Константинов нарича подигравателно в. „Прогрес“, списван от Велчо Велчев, К. Величков, Г. Баламезов и др. Първият брой излиза през 1892 г. в Пловдив по времето на Стамболов. „Прогрес“ бил един от органите на обединената опозиция срещу диктатора Стамболов. По-късно, когато прогресистите подкрепят К. Стоилов, Алеко Константинов често напада техния вестник. От октомври 1894 г. „Прогрес“ се редактирал в София.
Константин Величков бил виден деец на консервативната (народната) партия в Румелия. По-късно народната партия си присвоила името „съединистка“. Според нейните водачи само тя работела последователно за съединението на Източна Румелия с княжеството. Противниците ѝ обаче с основание я наричали „лъжесъединистка“, защото използвала идеята за съединението като средство да се добере до властта. Когато спечелила изборите под лозунга: „Сединение!“, съединистите обявили, че още не било дошло време за съединение.

хич – (турски hiç) Никак, изобщо.

сиреч – Тоест.

аджамия – (турски aca­mi) Неопитен, новак.

бачко = бачо – Бате.

докопвам се до кокала – Получавам добре заплатена работа или висок обществен пост.

ниет – (турски niyet) Намерение, цел.

знайш – Знаеш.

народната – Народняшката партия, която била на власт по това време.

келепир – (турски kelepir) Купен на изгодна цена, на безценица (за предмет, стока и др.).

хептен (турски hep­ten) Съвсем, изцяло, напълно.

гьоз-гьоре – (турски göz göre) Очевидно, съвсем явно.

аджамийски – (от турски aca­mi неопитен, новак) Без опит, като новак.

чапкънлък – (турски çap­kın­lık) Разпуснатост, разврат.

докундисвам – (турски dokun­dur­mak) Засягам, докачам.

най-сетне – Най-после, най-накрая.

Джендемтепе = Младежкият хълм – Най-високото от днешните шест тепета на българския град Пловдив. Надморската му височина е 307 м. Височина спрямо средната надморска височина на града е 143 м. Хълмът се намира в западната част на града.

Небеттепе = Небет тепе – Едно от днешните шест тепета, запазили се до наши дни, около които е построен град Пловдив.

алъш-вериш – (турски alışver­iş) 1. Вземане-даване; купуване-продаване; търговия. 2. (преносно) Работа, общуване.

хем – (турски hem) При това.

Ашколсун кьопоолар! – (турски) Браво, кучи синове.

на акънтия – (от турски akın­tı) На разсипия, на провал.

орталък – (турски ortalık) Множество хора, тълпа, околност; махала.

попържам – Псувам, ругая.

зор – (турски zor) Трудност, мъчнотия, затруднение.

дига – Вдига, повдига.

гюрултия – (турски gürültü) Шум, грохот; чукане; врява; свада, спор, спречкване

железница – Влак; железопътен транспорт.

тамам – (турски tamam от арабски) 1. Точно колкото трябва; 2. Току-що, преди много малко; точно.

достлук – (турски dostluk) Дружба, приятелство

санким – (турски san­ki) Като че ли, сякаш, все едно че.

кьораво – Нещо спечелено нечестно; кьорав – (от турски kör) Сляп;

мигар – Нима, като че ли, сякаш.

хелбетя – (турски elbette) Разбира се, естествено; така е, то се знае, непременно; наистина; сигурно; навярно.

барабар – (от турски beraber) Заедно, наравно, наред с.

тамам – (турски tamam от арабски) 1. Точно колкото трябва; 2. Току-що, преди много малко; точно.

ахмак – (турски ahmak) Наивен човек, който се оставя да го мамят; глупак.

башка тюрлия – (от турски baş­ka tür­lü) По-иначе, по-различно.

барем – (турски bari) Поне.

Чувам: ранени, убити! – На 22 януари 1895 г. в Лом провели допълнителни избори за народни представители при нечувани насилия.
На 29 октомври 195 г. в Лом се свикал митинг с искане да се касира незаконно проведеният избор. Когато гражданите подписвали протеста до Народното събрание, конен ескадрон се нахвърлил срещу гражданите с голи саби и камшици, а приставът стрелял и повалил двама души. Пешите стражари се втурнали да разкъсат събраните подписи под протеста.
Тъкмо събитията от 29.Х са дали повод на Алеко Константинов да вмъкне пасажа за ломчаните във фейлетона си.

зер – Разбира се, я.

оногова ръцете отрязаха – На 3.VІ.1895 г. в София бил нападнат Стефан Стамболов. От нанесените удари с ятагани по главата и ръцете Стамболов след два дни починал. Лекарите се опитали да го спасят, като му отрязали ръцете; оногова – Онзи.

знайш – Знаеш.

кьорпе – (турски körpe) Млад.

Thanks! You've already liked this