Бай Ганьо — BG

Бай Ганьо в депутацията

Е, не можеше ли сега без него, ама де-де! Не беше ли санким съвсем достатъчно да свършат работата само официалните делегати, ами трябваше и бай Ганьо да си въвира гагата. Мигар, ония, официалните, не бяха в състояние да покажат пред външния свят какво значи българин и български патриотизъм. Ами че такива характери като човека с окладистой русской бородой, или пък оня, който е похож на французика очень бойко и плавно говорит по французски, или най-сетне известный болгарский дипломат малко ли бяха? Даже ако питате, само последният им стигаше на русите. Человекът, когото руската преса нарича болгарский дипломат, е всъщност филибелийски сапунджия. Какво значи прогресивна нация! Когато българските сапунджии минават в Русия за дипломати, представете си пък какво ще стане да се яви пред Матушката един български хасъл дипломат, а? Колкото и да си скромен, не можеш да не се гордееш! Наистина, справедливостта го изисква да признаеш, че и французите малко позаприличват на нас: техният Феликс Фор от кожарин стана президент на Републиката, па и римляните имат подобен случай: Цинцината помните ли? Но ний ще надминем и едните, и другите. Опитайте се например да се изправите насред чаршията със завързани очи: аз ви уверявам, че първият българин, когото вий хванете и попитате: „Желаеш ли да станеш български княз?“ – без да се колебае една минута, ще ти отговори утвърдително; може би само ще ти тури условие подаръците и бакшишите, които раздава, да се изплащат не от платата му, а от хазната…

За бай Ганя е приказката… Та това де, не можеше ли, рекох, да се мине без него? Защо трябваше и той да представлява българският народ? Ама ще речете, че той не е официален делегат. Все едно. Щом ходят да го интервюират кореспонденти от важни вестници и неговите думи като оракулско предсказание се разнасят чрез печата по целия свят – иди сетне доказвай, че чрез бай Ганьовите уста не глаголи народът български… Но аз, непоправим оптимист, мисля си, че съдбата е преплела бай Ганя в тази мисия само и само за да запази депутацията своя настоящи български национален характер, защото, както щете, но окладистая русская борода, французик дипломат – не звучат български. А че бай Ганьо е държал високо и с достолепие знамето на българския патриотизъм, това ще види всякой ясно от следующото интервю. (Няма защо да поменуваме, че първият господин, облечен във фрак, който влезе в стаята на бай Ганя и пред когото бай Ганьо успя да излее своите братски чувства, беше не кореспондент, а келнер от гостинницата. Малко недоразумение, но какво да чиниш? Накипели в гърдите искрени чувства, замъглили се очите от умилителни сълзи – твърде е естествено да стане грешка.)

Влиза кореспондент. Бай Ганьо беше ли си приготвил нарязан лук, не беше ли – не зная, но мога положително да утвърдя, че очите му се просълзиха:

— О‑о, здрасти, братушка, здрасти. Девет години, братушка, девет! Не е ден, не са два, девет години – и заплака бай Ганьо.

Всеки би помислил твърде естествено, че братската среща след дълга печална раздяла препълнува с нежни чувства гърдите на бай Ганя и избитъкът на тия чувства се лее във вид на умилни сълзи; но какво беше учудването на кореспондента, когато видя, че моментално лицето на събеседника му се проясни, и чу от устата му следующите думи, изказани като че крадешком, с едно подмигване:

— Ама да знайш какъв венец сме яптърдисали, здраве му кажи – чиста работа! Не тъй бакър, сребро – ами чисто злато. И знайш ли колко струва? Как ти мислиш, братушка?… На мен да поднесат русите например, санким де, такъв венец, и краката им ще цалувам – какво хортуваш, не е шега, злато! Хем чисто злато, не така…

— Ами у вас там движение някакво македонско се начнало – отклонява разговора кореспондентът. – Намирате ли, че това движение е своевременно?

— Движение ли? Какво движение?! – учудва се бай Ганьо, като че за пръв път чува за таквоз нещо. – Я недей се кахъри! Никакво движение няма… Чапкънска работа! Хайдучаги! Хич за въстание време ли е сега? И какво искат тия хаймани – не мога да разбера. Твоя милост, знайш ли какво? Не зная дали знайшима един ферман от 1870 година за шестима владици в Македония – трима са дали, още трима ще дадат, па ще си седнат всички на задника! Това им е зора!

— Ами Берлинския договор?

— А бе я ги запуши тез… За друго да си приказваме. Я ми кажи ти мене Драгана Цанкова познаваш ли?

— Да, мисля, че доста добре го познавам.

— Е? – и бай Ганьо усили въпроса с едно двусмислено шаване на пръстите си. – Как ти се види тоз чиляк?

— Мисля, че е един добър патриот.

Бай Ганьо се засмя неестествено и си заклати главата:

— Па-три-от ли? Е‑хе‑е, да го зна-еш каква ми е сто-ка! Че той помислил ли е един ден за свойто отечество. Той гледа да настани само себе си и зетя си. Такъв си е от малък, нали го зная. За патриоти ако питаш, ний сме хасъл патриоти. Хубаво ме гледай! На мене не двесте – сто и петдесет рубли ми вържете на месец, че да видиш ти какво прави бай ти Ганьо… Че как ме хесапиш, твоя милост! Туй не е Абисиния

— Обядвали ли сте, господин Балкански?

— Защо питаш? Да не ме поканиш я на обед, я?… Аз приемам. Славяне не сме ли?

Интервюто се прекъсна.

София, 1 юли 1895 год.

Алеко Константинов

санким – (турски san­ki) Като че ли, сякаш, все едно че.

Въвирам си гагата = Пъхам си гагата – Намесвам се, където не ми е работа; проявявам излишно, прекомерно любопитство или искам всичко да знам, да съм в течение.; гага – Клюн, човка на птица.

мигар – Нима, като че ли, сякаш.

с окладистой русской бородой – (руски) С широка руска брада (Става дума за члена на делегацията д‑р Моллов).

похож на французика – Прилича на французойче (по всяка вероятност д‑р П. Милетич).

очень бойко и плавно говорит по французски – (руски) Говори френски език много свободно и леко.

най-сетне – Най-после, най-накрая.

известный болгарский дипломат – Ив. Ст. Гешов. Преди Освобождението и по времето на Стамболов търговец в Пловдив („филибелийски сапунджия“).

человек – (руски) Човек.

филибелийски – Пловдивски.

Матушката – (от руски матушка ‘майка’) (тук) Русия.

хасъл – (турски aslı) Точно, тъкмо, наистина, действително, всъщност

Фели́кс-Франсоаь Фор (на френски Félix François Fau­re) (1841–1899) Френски политически деятел, президент на Френската република (Третата република, от 1895 г. до 1899 г.).

Цинцинат – Римлянин, известен с простотата и строгостта на своите нрави. Когато бил избран за консул, ликторите, които му донесли тая вест, го намерили да оре нивата си.

ний – Ние.

вий – Вие.

бакшиш – (персийски) Пари, дадени за почерпка заради направена услуга; дар, подарък.

сетне – После, отпосле, след това, след, по-късно.

глаголи – (старобългарски) Говори.

окладистая русская борода – (руски) Широка руска брада (Става дума за члена на делегацията д‑р Моллов.

французик дипломат – (руски) Французче дипломат.

следующото – Следното.

фрак – (френски frac) Официална черна мъжка дреха с изрязани отпред поли и дълги краища отзад.

келнер – (немски Kell­ner) Сервитьор.

братушка – (руски) Брат.

девет години – След абдикацията на Александър Батемберг в България пристигнал извънредният пратеник на руския император, военният аташе във Виена ген. Каулбарс. Той поискал да бъде вдигнато военното положение, да бъдат освободени от затворите всички детронатори и да се отложат изборите за Велико народно събрание. Окуражавано от Австрия и Австро-Унгария, правителство на Стамболов, който бил фактически диктатор в страната, отказало да отстъпи пред руския натиск. След неуспеха на своята мисия Каулбарс напуснал България с всички руски консули. Дипломатическите отношения между България и Русия били прекъснати в продължение на девет години.

препълнува – Препълва.

избитъкът – (от руски избыток) Излишък.

яптърдисали – (турски yap­tır­mak) Поръчвам или заставям да направи.

бакър – (турски bakır) Мед (метал).

хортувам – Говоря, приказвам, думам, разправям.

хем – (турски hem) При това.

движение някакво македонско се начнало – През юни 1985 г. в Македония избухнало въстание. Въстанието съвпада със заминаването на българската делегация в Русия… Фердинанд, за да стресне Русия и да я направи по-отстъпчива, си послужил с шантаж. Посредством Върховния македонски комитет било извършено нахлуване на чети в Македония (Мелнишко)… По замисъла си акцията трябвало да покаже на Русия, че Фердинанд е готов да предизвика въоръжено сблъскване с Турция, да добие признаването си от великите държави. Очаквало се , че Русия по свои съображения не ще бъде склонна да допусне предизвикване на война на Балканите и ще бъде готова да даде на Фердинанд исканото признание.

таквоз – Такова.

кахъря̀ се –(турски kahır ‘грижа’ от арабски) – Изпитвам грижи, притеснение, печал, мъка.

чапкънски – (от турски çap­kın ‘разпътник, чапкънин; коцкар; гуляйджия’) Гуляйджийски.

хич – (турски hiç) Никак, изобщо.

хаймана – (турски hay­mana) Безделник.

знайш – Знаеш.

има един ферман от 1870 година – В разговор със сътрудник на „Новое время“ водачът на делегацията митрополит Климент заявява за въстанието в Македония: „Българското правителство не е никак причастно. Спокойствоето ще бъде веднага възстановено, ако Портата изпълни фермана от 1870 г. относително българските владици в Македония, върху което понастоящем става преговори между българското и турското правителство.

зор – (турски zor) Трудност, мъчнотия, затруднение.

Драган Цанков – (1828–1911) Основател и шеф на прогресивно-либералната партия. След детронирането на Батемберг (9 август 1886 г.) влязъл във временното правителство на митрополит Климент, а след това емигрирал в Русия, защото бил преследван от Стамболов заради русофилството си.

чиляк – Човек.

свойто – Своето.

ний – Ние.

хасъл – (турски aslı) Точно, тъкмо, наистина, действително, всъщност

рубла – Парична единица на Русия.

хесапя – (от турски hesapla­mak) Смятам.

Абисиния – Абисиния е старо име на Етиопия, използвано до средата на 20 век в европейските езици.

Thanks! You've already liked this