Бай Ганьо — BG

Бай Ганьо в двореца

Язък! Ти трябваше да бъдеш в двореца на разговявката, да видиш материал…

— О‑о! Бай Ганьо, Христос воскресе! Беше ли в двореца на разговявката?

— Кой, аз ли? Ами че аз ако не бъда, кой ще бъде – отговаря ми бай Ганьо и като си засуква левия мустак, удря ми едно лукаво око, тоест: „Доде има ахмак свят, бай ти Ганьо изпуска ли келепиря.“

— Е, как минахте? Беше ли весело?

— А бе кой ти гледа весело, келепир имаше богат! Нарязах се като… таквозинакаЗнайш, страстна неделя, постих, постих, издувах се с този пусти фасул, па и армея отгоре, изгладнял бях като тахтаба. В събота троха не турих в уста. Па взели, че турили разговявката в два часа през нощта… Доде стоях на черква, като че триста пиявици ми смучеха в корема. Плюйш, плюйш и плюнка не остана. Речеш да запушиш – не върви, горчи ти в устата… Казаха „Христос воскресе“ – часът дванайсет, как се чака до два часа! Казах на домашните си да идат да си отговяват самички, па влязох в „Червен рак“. Там, брате мой, пълно с хора като мене – цилиндри, еполети, ордени. И те чакат да удари два часа. Седнах до една дълга маса, гледам, няколко бекяри отговяват. Наредили оная ми ти маса със закуски, прасета, па и варненско вино отгоре – да ти прикапе на стомаха. Като погледнах само кожицата на прасенцето, щеше да ми изхвръкне акъла. Е, какво, биваше да попитам тези бекяри: „Какво ядете там бе! Прасе ли? Браво! Я… таквозинака… малко с кожичка…“ – и щяха да ми дадат хората. Ама на. Срамежлив съм си от малък… (Я си дай табакерата, ти пушиш хубав тютюн, Ивановият хич не го бива, на махорка мирише…) Замляскали ония ми ти бекяри, доядя ме да ги гледам, па си обърнах очите на друга страна. Рекох да плюя, че де слюнка! Слепили ми се червата. Помислих да си заръчам едно пиво, па възгечтисах. Затуй ли гладувах, то се казва, два дена… Уж се обърнах да не гледам онези, па те, като че нарочно, да ги вземе дявола, все дъвчат и все прасето хвалят. Идеше ми, знаеш, да стана, че да им грабна от устата туй пусто прасе… Да мога да се наведа, да си понатисна така стомаха – не се сеща толкова глада, ама не мога да се наведа. Фракът ми тесен, ще се разцъфти на гърба. Хай, да го вземе мътната! Па и яката колосана твърдо, че като ми застъргала шията като трион… Притъмня ми на очите. Излязох от Рака, запътих се къде двореца. Не иде да влезеш рано. Аз имам един гавазин приятел, хем добър приятел, даже ако питаш, малко и роднина ми се пада, ама все не уйдисва. Па и да влезеш рано, все едно, няма да ти подложат веднага трапеза. Обикалях, обикалях около портите, заболяха ме краката. Еле по едно време дррр… един пайтон, подир малко дррр… друг пайтон. Влязоха в двореца, слава богу! Позасуках си мустаките, изкашлях се и хайде подир тях. Влязох вътре, гледам, гавазите, конвоят, наредени вече. Едно бръснато момче се спусна да ми съблича палтото, аз му измъмрах едно: „Извинете, господине, гледай си там работата“, и не му дадох да ме съблича. То се засрами и отиде да съблича други. Как ще му дам да ме съблича бе, брате? Ръкавите на палтото ми, сиреч не ръкавите, ами астарът отвътре изпокъсал се като… таквоз. Нейсе. Качих се аз горе, ама преди да се кача, хвърлих едно око в долните стаи – трапезите наредени чиста работа. Събра се свят. Почакахме и тука малко и излезе княза с княгинята. Този път те по християнски бяха хасъл стопанин и стопанка. Раздадоха ни по едно яйце…

Ръка целувахте ли пак?

— Е, хелбетя… А бе аз за такваз трапеза и сто ръце би целунал. Нейсе. Мина се и туй митарство, че като се урнахме, брате мой, из стълбите надолу… Ако щеш, вярвай, ако щеш, не, аз през три стъпала се мятах, щях да се блъсна в огледалото, ама не оставих да ме превари никой. Докопах хайвера, че като задълбах лъжицата, ако е било по-малко от половин кило – грях да ми е на душата. Оная ти риба майонез, ония ми ти закуски, имената им не зная, че като зинаха ония ми ти уста… Остави се!… Ядох, ядох, тъпках… и досега се чудя как не ми се пръсна стомаха. Ами пиене… Кога съм си отишъл, как съм си отишъл – заколи ме, не помня… Уфф!… Още ме боли главата от туй пусто шампанско… Че остави това, ами като взех, че си наблъсках джебовете с пасти, па те меки, да ги вземе дявола, че като се размазаха из джеба ми… Е, хайде сбогом.

— Сбогом, бай Ганьо.

София, 5 април 1892 г.

Алеко Константинов

язък – (труски yazık) Жалко.

разговявка – Прекратяване на великденския пост.

ахмак – (турски ahmak) Наивен човек, който се оставя да го мамят; глупак.

келепир – (турски kelepir) Купен на изгодна цена, на безценица (за предмет, стока и др.).

таквозинака – Такова.

знайш – Знаеш.

армея – 1. Кисело зеле. 2. Саламура на кисело зеле, зелев сок.

тахтаба – (турски tahtabiti) Дървеница.

отговявам – Прекратявам пост на Великден.

бекяр – (турски bekâr) Ерген, неженен.

акъл – (турски akıl) Ум, разум, разсъдък.

хич – (турски hiç) Никак, изобщо.

махорка – (руски) Нискокачествен тютюн.

де – Откъде.

пиво – Бира.

възгечтисвам – (от турски vazgeçmek) Отказвам се.

фрак – (френски frac) Официална черна мъжка дреха с изрязани отпред поли и дълги краища отзад.

гавазин – (турски havas от арабски) Въоръжен пазач или телохранител в легация, консулство, облечен в национална носия; телохранител; пазач на сграда.

хем – (турски hem) При това.

уйдисвам – (от турски uydun) Допадам, прилягам, съгласявам се.

пайтон = файтон – Вид удобна конска кола на пружини за превоз на пътници.

подир – След.

мустаки – Мустаци.

астар = хастар – (турски astar) Подплата на дреха.

таквоз – Такова.

нейсе – Както и да е; така да бъде (за изразяване на съгласие или примиряване с някакъв факт).

хасъл – (турски aslı) Точно, тъкмо, наистина, действително, всъщност

Ръка целувахте ли пак? – Поканените на прием при „господаря“ (Фердинанд) обикновено му целували ръка. Алеко Константинов неведнъж се възмущава от това унижение на хората.

хелбетя – (турски elbette) Разбира се, естествено; така е, то се знае, непременно; наистина; сигурно; навярно.

Докопах хайвера, че като задълбах лъжицата… – На много места се споменава, че Алеко живо се интересувал от случки и приключения по време на дворцовите приеми.

джеб – (диалектно) Джоб.

Thanks! You've already liked this