Норвежки приказки

Тролът от Асхауг

В градчето Вине, което се намира в провинция Телемар, има едно езеро на име Тотак. През зимата то не замръзва чак до Коледа.

Едно време на брега на това езеро имало малка ферма и там живеел селянин на име Дире Во. За него имало слух, че не се страхувал от нищо на света.

Веднъж на Бъдни вечер Дире Во седял във фермата си. Часът наближавал полунощ, когато изведнъж иззад езерото се чул ужасен тътен. Всички във фермата се изплашили, а на Дире Во не му пукало. Той спокойно излязъл от къщата, спуснал лодката във водата и заплувал от другата страна на езерото, за да види какво се случва там.

Било много тъмно, толкова тъмно, че дори да ти бръкнат в очите, няма да видиш, и Дире Во едва различил в тъмнината някаква сянка

Дире Во предположил, че това е трол. А той стоял до водата и не знаел как да премине през езерото. Тролът видял Дире Во и му извикал:

— Кой си ти?

— Наричат ме Дир от фермата Во, а ти кой си и защо дойде тук?

— Аз съм трол от Асхауг – отговорил гигантът.

— А къде отиваш? – питал го Дире.

— Ами, трябва да отида до Гломсхауг, там ме чака булка. Може би ти можеш да ме прекараш през езерото? – попитал тролът.

— Как няма да те прекарам, сядай!

Но щом тролът стъпил в лодката с единия крак, лодката веднага потънала под водата.

— Е, хайде, по-полека! – рекъл Дире.

— Добре, нека бъде както казваш. Щом искаш, ще се смаля и ще стана по-лек – отвърнал гигантът.

Дире прекарал трола през езерото и се сбогувал с него:

— И все пак искам да видя какъв си всъщност. Покажи се в истинския си облик, тъй като се чудя колко висок си всъщност.

— Сега нямам време, а и не искам да те плаша. Ела на това място сутринта и ще видиш какъв съм аз: ще ти оставя нещо за спомен.

Сутринта на Коледа Дире Во излязъл на брега и видял, че на дъното на лодката лежало нещо като чувал. Погледнал по-внимателно и разбрал, че това е палецът от ръкавицата на трола. „Защо да похабя това нещо – помислил си Дире, – във фермата ще ми бъде от полза.“ И оттогава държал зърното си в тази „ръкавица“. А това не била никак малка ръкавица, тъй като само един от пръстите ѝ събирал два пълни бушела зърно.

————————–

Бушел – мярка за обем, равна на 8 галона или 36 литра.