Норвежки приказки

Трол на праздника

В Телемарк, община Рауланд, между фермите Юребьо и Ойгард, на брега на езерото Тотак, има една долина, осеяна с огромни камъни. Сякаш някой, покачил се на върха на планината, беше разхвърлял камъните по цялата долина. За тези камъни хората разказват следната легенда.

В древни времена в този край живеели много хора. Един ден в една от фермите вдигнали сватба и всички околни жители дошли на нея. Те яли, пили и се веселили. Видял това от планината един трол. Той се казвал Тор Тролебане. И на него му се допило бира. Слязъл в долината, отишъл на пиршеството и седнал на масата. Тролът бил огромен на ръст и имал бездънен корем. Ял и пил, но все не му стигало. Стопаните се уплашили, че великанът ще изяде всичко и решили да го изгонят от масата. Тор се ядосал и се намръщил. Съседът му на масата забелязал това и разбрал, че скоро ще се случи беда. Той бил добросърдечен човек и казал на Тор:

— Ела в моята ферма, ще ти налея бира и ще ти дам нещо за ядене.

Те отишли във фермата и стопанинът наточил на трола цяло буре бира. Тор го изпил, изял юницата на стопанина и гневът му лека-полека намалял, но не преминал напълно. Тогава Тор казал на селянина:

— Тези хора ме обидиха и няма да им го простя. Но ти не си толкова алчен като тях и затова ще те пощадя.

Той взел селянина и семейството му, пъхнал ги в джоба си и ги занесъл горе в планината.

— А сега – казал той, – гледай какво ще стане.

Тор вдигнал чука си и ударил с него върха на планината. Камъните полетели по долината и никой не могъл да се спаси от тях.

След като си отмъстил на обидилите го, Тор казал на селянина:

— Направих ти разходи: изпих всичката ти бира и изядох единствената ти юница. Но не съжалявай за всичко това – за тях ще получиш от мен във владение цялата долина Юребьо. Ще я изчистя от камъните и ти ще живееш там.

Великанът спазил думите си. Той разчистил фермата на Юребьо, както и пътя към нея и в тази ферма се засели добрият селянин със семейството си.