Норвежки приказки

Пер Гюнт

Едно време, когато троловете се разхождали по земята, сякаш са господари, в Квама е живеел един ловец на име Пер Гюнт. Пер Гюнт се скитал в планините по цяла година, защото в онези древни времена планините били покрити с гъсти гори, а в тези гори се срещали всякакви животни.

И ето какво се случило с него една есен.

Добитъкът от горските пасища отдавна бил преместен надолу в долината. Заедно със стадата всички хора напуснали планината. Пер Гюнт извървял доста стръмни пътеки, преследвайки мечки и нощта го заварила недалеч от изоставена овчарска колиба в Хевринг.

Било толкова тъмно, че той дори не виждал собствената си ръка.

Когато Пер се приближил до колибата, кучетата му без видима причина започнали да лаят, сякаш били подушили мечка. Пер Гюнт се ослушал. Наоколо било тихо. Ни звук, ни шумолене.

На самия праг на колибата Пер изведнъж се спънал в нещо голямо, хлъзгаво, студено.

— Кой е? – попитал Пер Гюнт.

— Това съм аз, Кривия – отвърнал глас от тъмнината.

Пер Гюнт нищо не разбирал. Но той се почувствал неспокоен. Тъкмо се канел да се приближи до колибата от другата страна, но щом направил крачка, отново се натъкнал на нещо.

Той се навел към земята и започнал да опипва с ръце в тъмнината, за да разбере кой му пречи да влезе в колибата.

Ръката му докоснала нещо студено, хлъзгаво.

— Кой е това? – отново попитал Пер Гюнт.

— Ами, пак съм аз, Кривия – прозвучал глас от тъмнината.

Тогава Пер Гюнт предположил, че това е трол, който се е увил като змия около колибата.

— Кривия ли си или нещо друго – смело казал Пер Гюнт, – но се отдръпни и ме пусни в колибата.

Живият пръстен се размърдал, разделил се и Пер Гюнт, като го прекрачил, отворил вратата.

В колибата не било по-светло от двора. Пер Гюнт напипвал пътя си, държейки се за стената, и изведнъж отново се спънал в нещо студено, хлъзгаво, мокро.

— Кой си ти?! – извикал Пер Гюнт.

— Пак същия, Кривия – чул той в отговор.

Не е добре да оставам тук – помислил си Пер Гинт. – Но сега ще оправя този Кривия. Ще го науча аз него.

Той свалил пушката от рамото си и напуснал колибата.

— Значи казваш, че си Кривия?

— Аз съм най-старият от Кривите от Етне-дал – гордо казал тролът.

По гласа му Пер Гюнт разбрал къде е главата на трола и без колебание го прострелял три пъти в челото.

— Стреляй отново – изхриптял тролът. Но Пер знаеел много добре, че ако стреля отново, куршумът ще се върне при него и ще пробие главата му.

— Три куршума ти стигат – рекъл Пер Гюнт и заедно с кучетата измъкнал мъртвото чудовище от овчарската колиба.

А по планините от всички страни проехтели гръмотевици, вой и писъци.

На следващата сутрин Пер Гюнт отново тръгнал на лов. Изкачвайки се в планината, той видял момиче, което карало стадо крави.

„Странно е, че все още не са отведени всички говеда“, помислил си Пер.

Той отишъл да се срещне с момичето, но тя, точно пред очите му, изведнъж изчезнала, кравите също изчезнали и вместо тях Пер видял цяло стадо мечки.

„Наистина ли съм се заблудил?“ – помислил си Пер Гюнт. „Взех мечки за крави. А и никога не съм чувал за мечки, които се разхождат в стада.“

Той се приближил още по-близо и тогава стадото пропаднало вдън земя и точно пред Пер, поклащайки се от едната на другата си страна, стояла една мечка – космата, грамадна, с ухилена уста.

По това време някъде от дълбините на планината се чул глух глас:

— Виж! Идва Пер Гюнт с огнената си пръчка. Бързо, спасете телето! В противен случай лошо му се пише!

— Няма да е лошо за телето, а за Пер, защото днес той не се е измил – отговорил същият глух глас от друга планина. И от всякъде наоколо се разнесъл смях, сякаш самите планини се смеели на Пер.

Без да губи време, Пер Гюнт отворил манерката си с вода, измил набързо ръцете си и стрелял. Мечката паднала и в планината отново се чуло пъшкане, бръмчене и тътен.

Когато всичко се успокоило, Пер Гюнт свалил кожата на мечката заедно с главата, затрупал трупа ѝ с камъни, метнал кожата на гърба си и потеглил обратно.

Той вървял, като се озъртал. Та нали троловете могат да се превръщат във всичко – и в звяр, и в змия, и човек. Точно затова те са тролове!

Преди да стигне до колибата, Пер Гюнт видял на пътя полярна лисица.

— Вижте моето агне, колко е дебело – казал глас изпод земята.

— Погледни по-добре Пер – отвърнал друг глас. – Виждаш ли, той отново вдигна огнената пръчка?

И наистина, Пер вече бил вдигнал пушката. Стрелял и полярната лисица се проснала мъртва на земята.

В планината отново се чуло шум, грохот и вой.

И Пер Гюнт свалил кожата на лисицата и продължил.

Скоро стигнал до овчарската колиба. Той закачил главите на мечката и арктическата лисица над входа, здраво затворил вратата след себе си, запалил огън в огнището и започнал да готви супа. Но огънят вдигнал такъв дим, че сълзи започнали да се стичат от очите на Пер. Трябвало да отвори таен прозорец – горе, под самия таван на колибата.

И ето какво се случило. Пер едва отворил прозореца и тролът забил нос в него. А носът му бил дълъг като голяма кука.

— Харесва ли ти носа ми? – попитал тролът.

— Харесва ли ти супата ми? – попитал Пер и изхвърлил цялото гърне със вряла супа върху носа му.

Тролът извил, изпъшкал и скочил от прозореца.

А в планините камъните се търкаляли от гръмогласния му смях.

— Трол с попарен нос! Трол с попарен нос!

Накрая всичко утихнало.

Пер Гюнт тъкмо бил започнал отново да си приготвя вечеря, когато изведнъж вода се изляла през комина и огънят угаснал.

— Сега на Пер няма да му бъде по-добре отколкото на трите овчарки, останали във Вале – казал глас зад стената. И отново станало тихо.

„Ето какво било! Значи не всички са напуснали Вале“ – помислил си Пер.

Излязъл от колибата, повикал кучетата и тръгнал към северните склонове на планините, където в малка колиба живеели овчарите от Вале.

Нощта била черна като чувал с въглища.

Пер Гюнт пристигнал точно навреме. Четири трола вече били пред вратата на колибата. Тези юнаци се наричали: Густ-Въздушния вихър, Вал-Планинския владетел, Тиестел-Водения поток и Ролф-Огнения стълб.

Пер вдигнал пушката и стрелял, без да се цели. Този път куршумът му не уцели никого. Но щом изстрелът се чул, Густ-Въздушния вихър се завъртял на място и се втурнал накъдето му видят очите. И останалите тролове отстъпили.

В това време Пер се втурнал в колибата.

Момичетата, макар и живи, треперели от глава до пети от страх. Докато Пер Гюнт ги утешавал и успокоявал, троловете също набрали смелост.

Ролф-Огнения стълб бил обзет от гняв напълно и бил готов да превърне колибата – заедно с всички, които били там – на пепел.

Но кучетата на Пер не спели. Те се хвърлили към Тиестел-Водения поток и го метнали право върху Огнения стълб. И двата трола изсъскали!

Тиестел-Водения поток пропълзял отстрани на планината и накрая паднал в дълбоката пропаст.

А Ролф Огненият стълб, се измъкнал едва жив през комина и щом паднал на двата си крака, дим да го няма.

Останал последният – Вал-Планинския владетел.

— Пази се, Пер! – извикал той толкова силно, че планините се разклатили и каменен дъжд западал по колибата.

— По-добре ти се пази – му отвърнал Пер Гюнт и убил трола с три изстрела на пушката си.

Когато всички тролове били убити, овчарките започнали да молят Пер Гюнт да ги придружи до вкъщи. Те не искали да останат по тези места нито минута повече.

Пер слязъл в долината с тях и ги завел в самото село, където живеели. Там Пер Гюнт се сбогувал с овчарките от Вале. Но трябвало отново да се срещне с троловете.

Преди Нова година Пер Гюнт чул, че в Довре имало имение, където троловете обичали да се събират в навечерието на Нова година. А на хората, разбира се, не им трябвали такива гости.

И така Пер Гюнт решил да отпразнува Нова година в това имение. Много искал да даде още един урок на троловете.

Той намазал лицето си със сажди, облякъл се в някакви скъсани парцали, така че самият него можели да го помислят за трол, взел със себе си питомна бяла мечка, цяла свинска кожа, шило, връвчица и потеглил.

Почукал в къщата, където троловете имали навика да се разхождат, и попитал стопанина на приюта.

— Как да те приютим, когато троловете самите нас прогониха от вкъщи?

— Е, ако ме пуснете да вляза, може аз да изгоня троловете от къщата ви – казал Пер Гюнт.

Така и решили.

Собствениците си тръгнали, но Пер Гюнт останал в къщата им.

Мечката легнала зад печката, а Пер започнал да шие обувка от свинска кожа. Никой не бил виждал някога толкова голяма обувка.

Пер прокарал насмоленото въже през дупките, за да може да завърже плътно обувката, а също така изрязал добър кожен колан от кожата.

Троловете пристигнали в полунощ. Някои били заети с приготвянето на новогодишната вечеря – печени жаби, гущери, паяци и други боклуци. Други пък танцували и се въртели. С една дума всички се чувствали като у дома си.

Троловете дори не обърнали внимание на Пер: той съвсем приличал на тях, бил много страшен.

Изведнъж един от троловете видял обувката. Сега всички искали да я премерят. Всеки мушнал своя крак в нея и когато всички тролове били с единия крак в обувката, Пер бързо дръпнал въжето. И тогава мечката се измъкнал иззад печката.

— Искаш ли да опиташ месце, бяла писанке – казал единият трол и ловко избирайки точния момент, хвърлил жаба от горещия тиган направо в устата на мечката.

— Опитай, опитай месото им! – казал Пер и намигнал на мечката. –Захващай се, викам, за тях!

А мечката и сама знаела какво да прави.

Как само започнала да разкъсва и да драска троловете! А Пер не останал по-назад от нея, с всички сили налагал троловете с кожения колан. Едва живи, троловете се измъкнали от капана и избягали, псувайки и Пер, и обувката му, и бялата котка.

Оттогава троловете дори не са се приближили до тази къща.

Много години по-късно, малко преди Нова година, стопанинът отишъл в гората, за да се запаси с дърва за празника. И изведнъж видял – трол върви към него.

— Какво – пита тролът, – бялата ти котка все още ли е жива? Може би то иска отново да я нагостим?

— Заповядайте – отвърнал стопанинът, – само че донесете повече лакомства. Моята бяла котка има седем малки, я те са дори по-силни от нея бяла котка. А, и със зъл нрав…

Като чул това, Тролът започнал да бяга.

— Не, няма да ни видите повече! – извикал.

И наистина тук никой не видял тролове повече.

Thanks! You've already liked this