“ width=„218“ height=„291“ class=„size-thumbnail wp-image-18388“ /​> [/​caption]

В осно­ва­та си дес­ни­ят екс­тре­ми­зъм до голя­ма сте­пен се опре­де­ля като анти­де­мок­ра­ти­чен. Въп­ре­ки че мно­го райх­с­бюр­ге­ри отказ­ват да одоб­рят леги­тим­ност­та на сегаш­на­та демок­ра­тич­на дър­жа­ва в Гер­ма­ния, лип­са­та на един­на визия в дви­же­ни­е­то пра­ви неяс­но коя сис­те­ма би била за пред­по­чи­та­не, кон­с­ти­ту­ци­он­на­та монар­хия на Кай­зер Вил­хелм II, демок­ра­тич­ни­ят екс­пе­ри­мент на Вай­мар­с­ка Гер­ма­ния или дик­та­ту­ра­та на нацис­ти­те Гер­ма­ния. В слу­чая с най-новия заго­вор оба­че клю­чо­ва­та роля на Хайн­рих XIII пред­по­ла­га, че цел­та е била въз­ста­но­вя­ва­не­то на кон­с­ти­ту­ци­он­на монар­хия в сти­ла на режи­ма на Кай­зер Вил­хелм II.

Нарастваща заплаха?

Някои после­до­ва­те­ли на Райх­с­бюр­гер оче­вид­но започ­ват да се зани­ма­ват с поли­ти­чес­ко наси­лие. Послед­ни­те арес­ти след­ват мно­жес­т­во дру­ги инци­ден­ти. През 2016 г. поли­цай беше убит по вре­ме на акция сре­щу член на дви­же­ни­е­то за неза­кон­но съби­ра­не на оръ­жия. През август 2020 г. чле­но­ве на Reichsbürger се опи­та­ха да вля­зат в гер­ман­с­кия пар­ла­мент като част от про­тест сре­щу огра­ни­че­ни­я­та сре­щу COVID-19.

При­със­т­ви­е­то на бив­ши воен­ни и бивш пар­ла­мен­та­рист сред най-ско­ро арес­ту­ва­на­та гру­па пред­по­ла­га, че Reichsbürger не са без потен­ци­ал­но вли­я­ние. Алтер­на­ти­ва за Гер­ма­ния отдав­на отри­ча вся­как­ви връз­ки с дви­же­ни­е­то, но през послед­ни­те годи­ни се измес­т­ва все по-надяс­но. През 2019 г. гер­ман­с­ко­то вът­реш­но минис­тер­с­т­во съоб­щи, че е иден­ти­фи­ци­ра­ло някои изо­ли­ра­ни връз­ки меж­ду Reichsbürger и АзГ.

Райх­с­бюр­ге­ри­те могат да се раз­глеж­дат като мар­ги­нал­на гру­па, но тех­ни­те идеи оче­вид­но се харес­ват на някои доста­тъч­но, за да ги убе­дят, че превра­тът е полез­но начи­на­ние. А връз­ки­те с по-вли­я­тел­ни орга­ни­за­ции биха ги напра­ви­ли по-опас­ни – ето защо този въп­рос е взет тол­ко­ва сери­оз­но от властите.

“ width=„360“ height=„480“ class=„size-full wp-image-18388“ /​> [/​caption]

Бир­гит Мал­сак-Вин­к­ман седи на маса в съда.

Бир­гит Мал­сак-Вин­к­ман, на сним­ка­та в съда след пред­ва­ри­те­лен арест през октом­в­ри 2022 г. Али­анс за сним­ки на Alamy/​dpa.

В осно­ва­та си дес­ни­ят екс­тре­ми­зъм до голя­ма сте­пен се опре­де­ля като анти­де­мок­ра­ти­чен. Въп­ре­ки че мно­го райх­с­бюр­ге­ри отказ­ват да одоб­рят леги­тим­ност­та на сегаш­на­та демок­ра­тич­на дър­жа­ва в Гер­ма­ния, лип­са­та на един­на визия в дви­же­ни­е­то пра­ви неяс­но коя сис­те­ма би била за пред­по­чи­та­не, кон­с­ти­ту­ци­он­на­та монар­хия на Кай­зер Вил­хелм II, демок­ра­тич­ни­ят екс­пе­ри­мент на Вай­мар­с­ка Гер­ма­ния или дик­та­ту­ра­та на нацис­ти­те Гер­ма­ния. В слу­чая с най-новия заго­вор оба­че клю­чо­ва­та роля на Хайн­рих XIII пред­по­ла­га, че цел­та е била въз­ста­но­вя­ва­не­то на кон­с­ти­ту­ци­он­на монар­хия в сти­ла на режи­ма на Кай­зер Вил­хелм II.

Нарастваща заплаха?

Някои после­до­ва­те­ли на Райх­с­бюр­гер оче­вид­но започ­ват да се зани­ма­ват с поли­ти­чес­ко наси­лие. Послед­ни­те арес­ти след­ват мно­жес­т­во дру­ги инци­ден­ти. През 2016 г. поли­цай беше убит по вре­ме на акция сре­щу член на дви­же­ни­е­то за неза­кон­но съби­ра­не на оръ­жия. През август 2020 г. чле­но­ве на Reichsbürger се опи­та­ха да вля­зат в гер­ман­с­кия пар­ла­мент като част от про­тест сре­щу огра­ни­че­ни­я­та сре­щу COVID-19.

При­със­т­ви­е­то на бив­ши воен­ни и бивш пар­ла­мен­та­рист сред най-ско­ро арес­ту­ва­на­та гру­па пред­по­ла­га, че Reichsbürger не са без потен­ци­ал­но вли­я­ние. Алтер­на­ти­ва за Гер­ма­ния отдав­на отри­ча вся­как­ви връз­ки с дви­же­ни­е­то, но през послед­ни­те годи­ни се измес­т­ва все по-надяс­но. През 2019 г. гер­ман­с­ко­то вът­реш­но минис­тер­с­т­во съоб­щи, че е иден­ти­фи­ци­ра­ло някои изо­ли­ра­ни връз­ки меж­ду Reichsbürger и АзГ.

Райх­с­бюр­ге­ри­те могат да се раз­глеж­дат като мар­ги­нал­на гру­па, но тех­ни­те идеи оче­вид­но се харес­ват на някои доста­тъч­но, за да ги убе­дят, че превра­тът е полез­но начи­на­ние. А връз­ки­те с по-вли­я­тел­ни орга­ни­за­ции биха ги напра­ви­ли по-опас­ни – ето защо този въп­рос е взет тол­ко­ва сери­оз­но от властите.

[/​caption]

Обе­ди­ня­ва­що­то убеж­де­ние сред райх­с­бюр­ге­ри­те е, че на насто­я­ща­та гер­ман­с­ка дър­жа­ва й лип­с­ва суве­ре­ни­тет. Те смя­тат, че запад­ни­те съюз­ни­ци (Фран­ция, Обе­ди­не­но­то крал­с­т­во и САЩ) уж са запа­зи­ли кон­т­ро­ла след края на оку­па­ци­я­та им на Запад­на Гер­ма­ния през 1955 г. Сле­до­ва­тел­но някои смя­тат, че насто­я­ща­та гер­ман­с­ка дър­жа­ва е мари­о­не­тен режим, кой­то не под­кре­пя инте­ре­си­те на гер­ман­с­кия народ.

Те поня­ко­га го нари­чат Deutschland GmbH (Гер­ма­ния ООД), кое­то озна­ча­ва, че няма власт над себе си и същес­т­ву­ва само за да обо­га­тя­ва сво­и­те кон­т­ро­ле­ри. Изпол­з­ва се и име­то BRD GmbH (ФРГ ООД), отна­ся­що се до сък­ра­те­но­то наиме­но­ва­ние на след­во­ен­на Запад­на Германия.

Ревизионистка история и антисемитизъм

Фоку­сът вър­ху исто­ри­чес­кия реви­зи­о­ни­зъм и зали­ча­ва­не­то на гер­ман­с­кия суве­ре­ни­тет може да насър­чи кон­цеп­ци­я­та за Гер­ма­ния като безу­кор­на стра­на с неус­лож­не­на гор­дост. Като се със­ре­до­то­ча­ва вър­ху пред­во­ен­ни­те гра­ни­ци и пре­неб­рег­ва след­во­ен­на­та исто­рия, Райх­с­бюр­гер може да игно­ри­ра пора­же­ни­е­то на Гер­ма­ния във Вто­ра­та све­тов­на вой­на, как­то и ней­ния про­цес на при­ми­ря­ва­не с ней­но­то нацист­ко и коло­ни­ал­но мина­ло, по-спе­ци­ал­но Холо­кос­та и Хере­ро от 1904 г. Нама гено­цид в Нами­бия. Пре­мах­ва­не­то на тези мрач­ни момен­ти в гер­ман­с­ка­та исто­рия дава въз­мож­ност на при­вър­же­ни­ци­те на дви­же­ни­е­то да се със­ре­до­то­чат вър­ху соб­с­тве­на­та си въз­при­е­ма­на вик­ти­ми­за­ция като пода­ни­ци на гер­ман­с­ка дър­жа­ва, коя­то не признават.

Подо­бен реви­зи­о­ни­зъм е чес­то сре­щан в широ­ка­та гер­ман­с­ка край­на дес­ни­ца, осо­бе­но някои чле­но­ве на попу­лист­ка­та пар­тия АзГ. Отри­ча­не­то на зна­че­ни­е­то на Холо­кос­та и акцен­тът вър­ху „пози­тив­ни­те“ момен­ти в гер­ман­с­ка­та исто­рия насър­ча­ва рела­ти­ви­зи­ра­не­то на Холо­кос­та и антисемитизма.

Въп­ре­ки това, за раз­ли­ка от АзГ, коя­то адап­ти­ра сво­я­та рето­ри­ка, за да се впи­ше в поли­ти­чес­кия мейн­с­т­рийм, някои после­до­ва­те­ли на Райх­с­бюр­гер напъл­но пре­неб­рег­ват насто­я­щи­те гер­ман­с­ки зако­ни, забра­ня­ва­щи отри­ча­не­то на Холо­кос­та и раз­прос­т­ра­не­ни­е­то на нацист­ка про­па­ган­да. Гру­па­та е свър­за­на с явния анти­се­ми­ти­зъм и раз­прос­т­ра­не­ни­е­то на анти­се­мит­с­ки тео­рии на кон­с­пи­ра­ци­я­та за сила­та на „висо­ки­те финан­си“, как­то и с пъл­но­то отри­ча­не на Холо­кос­та. През март 2020 г. гер­ман­с­ка­та поли­ция иззе нео­на­цист­ка про­па­ган­да по вре­ме на напа­де­ния в домо­ве­те на някои чле­но­ве на Reichsbürger.

Исто­ри­чес­ки­ят реви­зи­о­ни­зъм оба­че може да обър­ка кар­ти­на­та. Въп­ре­ки че мно­го от него­ви­те при­вър­же­ни­ци са анти­се­ми­ти и просла­вят коло­ни­ал­но­то мина­ло, Reichsbürger не се опре­де­ля кон­к­рет­но като гру­па от дес­ни екс­тре­мис­ти. Всъщ­ност само мал­ка част от дви­же­ни­е­то може да се опре­де­ли като такова.

Бир­гит Мал­сак-Вин­к­ман седи на маса в съда.

Бир­гит Мал­сак-Вин­к­ман, на сним­ка­та в съда след пред­ва­ри­те­лен арест през октом­в­ри 2022 г. Али­анс за сним­ки на Alamy/​dpa.

В осно­ва­та си дес­ни­ят екс­тре­ми­зъм до голя­ма сте­пен се опре­де­ля като анти­де­мок­ра­ти­чен. Въп­ре­ки че мно­го райх­с­бюр­ге­ри отказ­ват да одоб­рят леги­тим­ност­та на сегаш­на­та демок­ра­тич­на дър­жа­ва в Гер­ма­ния, лип­са­та на един­на визия в дви­же­ни­е­то пра­ви неяс­но коя сис­те­ма би била за пред­по­чи­та­не, кон­с­ти­ту­ци­он­на­та монар­хия на Кай­зер Вил­хелм II, демок­ра­тич­ни­ят екс­пе­ри­мент на Вай­мар­с­ка Гер­ма­ния или дик­та­ту­ра­та на нацис­ти­те Гер­ма­ния. В слу­чая с най-новия заго­вор оба­че клю­чо­ва­та роля на Хайн­рих XIII пред­по­ла­га, че цел­та е била въз­ста­но­вя­ва­не­то на кон­с­ти­ту­ци­он­на монар­хия в сти­ла на режи­ма на Кай­зер Вил­хелм II.

Нарастваща заплаха?

Някои после­до­ва­те­ли на Райх­с­бюр­гер оче­вид­но започ­ват да се зани­ма­ват с поли­ти­чес­ко наси­лие. Послед­ни­те арес­ти след­ват мно­жес­т­во дру­ги инци­ден­ти. През 2016 г. поли­цай беше убит по вре­ме на акция сре­щу член на дви­же­ни­е­то за неза­кон­но съби­ра­не на оръ­жия. През август 2020 г. чле­но­ве на Reichsbürger се опи­та­ха да вля­зат в гер­ман­с­кия пар­ла­мент като част от про­тест сре­щу огра­ни­че­ни­я­та сре­щу COVID-19.

При­със­т­ви­е­то на бив­ши воен­ни и бивш пар­ла­мен­та­рист сред най-ско­ро арес­ту­ва­на­та гру­па пред­по­ла­га, че Reichsbürger не са без потен­ци­ал­но вли­я­ние. Алтер­на­ти­ва за Гер­ма­ния отдав­на отри­ча вся­как­ви връз­ки с дви­же­ни­е­то, но през послед­ни­те годи­ни се измес­т­ва все по-надяс­но. През 2019 г. гер­ман­с­ко­то вът­реш­но минис­тер­с­т­во съоб­щи, че е иден­ти­фи­ци­ра­ло някои изо­ли­ра­ни връз­ки меж­ду Reichsbürger и АзГ.

Райх­с­бюр­ге­ри­те могат да се раз­глеж­дат като мар­ги­нал­на гру­па, но тех­ни­те идеи оче­вид­но се харес­ват на някои доста­тъч­но, за да ги убе­дят, че превра­тът е полез­но начи­на­ние. А връз­ки­те с по-вли­я­тел­ни орга­ни­за­ции биха ги напра­ви­ли по-опас­ни – ето защо този въп­рос е взет тол­ко­ва сери­оз­но от властите.