Техники и методи, използвани за контролиране на хората и подчиняване на тяхната воля

Ноам Чом­с­ки е про­фе­сор по ези­коз­на­ния в Маса­чу­зет­с­кия тех­но­ло­ги­чен инс­ти­тут (MIT), лин­г­вист, фило­соф, общес­т­ве­ник и автор на кни­ги и поли­ти­чес­ки анализатор.

Него­ви­те кни­ги се четат по цял свят. Осо­бе­но попу­ля­рен е със­та­ве­ни­ят от него спи­сък за начи­ни­те за мани­пу­ли­ра­не на човеш­ко­то съз­на­ние, изпол­з­ван от меди­и­те и правителствата.

1. Отвли­ча­не на вниманието

Основ­ни­ят еле­мент на соци­ал­ния менидж­мънт е да се откло­ни вни­ма­ни­е­то на хора­та от важ­ни проб­ле­ми и реше­ния, взе­ти от поли­ти­чес­ки­те и ико­но­ми­чес­ки­те управ­ля­ва­щи кръ­го­ве чрез посто­ян­но наси­ща­не на инфор­ма­ци­он­но­то прост­ран­с­т­во с нез­на­чи­тел­ни послания.

Тех­ни­ка­та на раз­сей­ва­не е от същес­т­ве­но зна­че­ние, за да се предот­вра­ти полу­ча­ва­не­то на важ­ни зна­ния в област­та на съв­ре­мен­ни­те фило­соф­с­ки дви­же­ния, напред­на­ла­та наука, ико­но­ми­ка­та, пси­хо­ло­ги­я­та, нев­ро­би­о­ло­ги­я­та и кибернетиката.

Вмес­то това инфор­ма­ци­он­но­то прост­ран­с­т­во е изпъл­не­но с нови­ни за спорт, шоу­биз­нес, мис­ти­ка и дру­ги инфор­ма­ци­он­ни ком­по­нен­ти, бази­ра­ни на релик­тив­ни човеш­ки инс­тин­к­ти от еро­ти­ка до твър­да пор­ног­ра­фия и от ежед­нев­ни сапу­не­ни исто­рии до съм­ни­тел­ни начи­ни за лес­на и бър­за печалба

2. Проб­лем — Реак­ция — Решение

Съз­да­ва се проб­лем, сво­е­об­раз­на „ситу­а­ция“, с цел тя да предиз­ви­ка опре­де­ле­на реак­ция сред насе­ле­ни­е­то, така че то само по себе си изис­к­ва при­ема­не­то на мер­ки, необ­хо­ди­ми за управ­ля­ва­щи­те кръгове.

Напри­мер, да се позво­ли наси­ли­е­то в гра­до­ве­те да се заси­ли, или да се орга­ни­зи­рат кър­ва­ви теро­рис­тич­ни акто­ве, с цел да се нака­рат граж­да­ни­те сами да поис­к­ват по-стро­ги зако­ни и поли­ти­ки за сигур­ност, кои­то нару­ша­ват граж­дан­с­ки­те свободи.

Или да се предиз­ви­ка някак­ва ико­но­ми­чес­ка, теро­рис­тич­на или тех­но­ген­на кри­за, за да се при­ну­дят хора­та да при­емат в съз­на­ни­е­то си мер­ки­те за отстра­ня­ва­не на послед­с­тви­я­та от тази кри­за, макар и в нару­ше­ние на соци­ал­ни­те им пра­ва, като „необ­хо­ди­мо зло“. Но тряб­ва да раз­бе­ре­те, че кри­зи­те не се пораж­дат сами.

3. Постепенност

За да се постиг­не при­ема­не­то на вся­ка непо­пу­ляр­на мяр­ка, доста­тъч­но е да се въве­де посте­пен­но, ден след ден, годи­на след годи­на. Ето как фун­да­мен­тал­но нови­те соци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки усло­вия (нео­ли­бе­ра­ли­зъм) се нала­гат в све­то­вен мащаб през 80-те и 90-те години.

Мини­ми­зи­ра­не на фун­к­ци­и­те на дър­жа­ва­та, при­ва­ти­за­ция, неси­гур­ност, нес­та­бил­ност, масив­на без­ра­бо­ти­ца, запла­ти, кои­то вече не оси­гу­ря­ват дос­то­ен живот. Ако всич­ко това се слу­чи еднов­ре­мен­но, това със сигур­ност би дове­ло до революция.

4. Отла­га­не на изпълнението

Друг начин да про­ка­ра­те непо­пу­ляр­но реше­ние е да го пред­ста­ви­те като „болез­не­но и необ­хо­ди­мо“ и да полу­чи­те съг­ла­си­е­то на граж­да­ни­те в момен­та да го при­ло­жи в бъде­ще. Мно­го по-лес­но е да се пра­вят жер­т­ви в бъде­ще, откол­ко­то в настоящето.

Пър­во, защо­то това няма да се слу­чи вед­на­га. Вто­ро, защо­то пове­че­то хора вина­ги са склон­ни към наив­ни надеж­ди, че „утре всич­ко ще се про­ме­ни към по-добро“ и че жер­т­ви­те, изис­к­ва­ни от тях, ще бъдат избег­на­ти. Това дава на граж­да­ни­те пове­че вре­ме да свик­нат с иде­я­та за про­мя­на и сми­ре­но да я при­емат, кога­то му дой­де времето.

5. Инфан­ти­ли­за­ция на хората

Пове­че­то про­па­ган­д­ни изказ­ва­ния, насо­че­ни към широ­ка­та пуб­ли­ка, изпол­з­ват раз­съж­де­ния, герои, думи и инто­на­ция, сякаш ста­ва дума за деца в учи­лищ­на въз­раст, със заба­ве­но раз­ви­ти­е­то или хора с умс­т­ве­но увреждане.

Кол­ко­то пове­че някой се опит­ва да заблу­ди слу­ша­те­ля, тол­ко­ва пове­че се ста­рае да изпол­з­ва инфан­тил­ни рече­ви моде­ли. Защо?

Ако някой се обър­не към човек, сякаш е на 12 годи­ни, тога­ва пора­ди вну­ше­ни­е­то, отго­во­рът или реак­ци­я­та на този човек също ще лип­с­ва кри­тич­на оцен­ка, коя­то е харак­тер­на за децата.

6. Акцент вър­ху емоциите

Вли­я­ни­е­то вър­ху емо­ци­и­те е кла­си­чес­ка тех­ни­ка на нев­ро­лин­г­вис­тич­но­то програ­ми­ра­не, насо­че­на към бло­ки­ра­не на спо­соб­ност­та на хора­та за раци­о­на­лен ана­лиз, и като резул­тат — като цяло към спо­соб­ност­та да раз­би­рат кри­тич­но случ­ва­що­то се.

От дру­га стра­на, изпол­з­ва­не­то на емо­ци­о­нал­ния фак­тор ви позво­ля­ва да отво­ри­те вра­та­та към под­съз­на­ни­е­то, за да въве­де­те мис­ли, жела­ния, стра­хо­ве, стра­хо­ве, при­ну­ди­тел­ни или ста­бил­ни моде­ли на пове­де­ние там. Раз­ка­зи­те за това кол­ко жес­ток е теро­риз­мът, кол­ко нес­п­ра­вед­ли­во е пра­ви­тел­с­т­во­то, как стра­дат глад­ни­те и уни­зе­ни­те, оста­вят зад кули­си­те истин­с­ки­те при­чи­ни за случ­ва­що­то се. Емо­ци­и­те са враг на логиката.

7. Деби­ли­за­ция на населението

Важ­на стра­те­гия е да се гаран­ти­ра, че хора­та не могат да раз­бе­рат тех­ни­ки­те и мето­ди­те, изпол­з­ва­ни за кон­т­ро­ла над тях, и да ги офор­мят по своя воля.

Качес­т­во­то на обра­зо­ва­ни­е­то, пре­дос­та­вя­но на по-нис­ки­те соци­ал­ни кла­со­ве, тряб­ва да бъде въз­мож­но най-посред­с­тве­но, така че нез­на­ни­е­то, кое­то отде­ля по-нис­ки­те соци­ал­ни кла­со­ве от гор­ни­те кла­со­ве, да оста­не на ниво, кое­то по-нис­ки­те кла­со­ве не могат да преодолеят.

8. Попу­ля­ри­зи­ра­не на мода­та за посредственост

Влас­ти­те се стре­мят да въве­дат иде­я­та, че е модер­но да бъдеш глу­пав, вул­га­рен и зъл. Този метод е неот­де­лим от пре­диш­ния, тъй като всич­ко посред­с­тве­но в съв­ре­мен­ния свят се появя­ва в огром­ни коли­чес­т­ва във всич­ки соци­ал­ни сфе­ри — от рели­гия и наука до изкус­т­во и политика.

Скан­да­ли, таб­ло­и­ди, магьос­ни­чес­т­во и магия, съм­ни­тел­ни хумор и попу­лист­ки дейс­т­вия са полез­ни за пости­га­не на една цел — да се предот­вра­ти въз­мож­ност­та хора­та да раз­ши­рят съз­на­ни­е­то си до нео­бят­ни­те прост­ран­с­т­ва на реал­ния свят.

9. Кул­ти­ви­ра­не на чув­с­т­ва­та за вина

Дру­га зада­ча, коя­то си поста­вят, е да нака­рат човек да повяр­ва, че един­с­т­ве­но той е вино­вен за соб­с­тве­ни­те си нещас­тия, кои­то въз­ник­ват пора­ди лип­са­та му на умс­т­ве­ни спо­соб­нос­ти, уме­ния или пола­га­не на усилия.

В резул­тат на това, вмес­то да се бун­ту­ва сре­щу ико­но­ми­чес­ка­та сис­те­ма, човек започ­ва да се само­у­ни­жа­ва, обви­ня­вай­ки себе си за всич­ко, кое­то предиз­вик­ва деп­ре­сия, кое­то води, наред с дру­ги неща, и до бездействие.

10. Отлич­но позна­ва­не на човеш­ка­та природа

През послед­ни­те 50 годи­ни напре­дъ­кът в раз­ви­ти­е­то на наука­та дове­де до фор­ми­ра­не­то на нарас­т­ва­ща про­паст меж­ду зна­ни­я­та на обик­но­ве­ни­те хора и инфор­ма­ци­я­та, коя­то управ­ля­ва­щи­те кла­си при­те­жа­ват и използват.

Бла­го­да­ре­ние на био­ло­ги­я­та, нев­ро­би­о­ло­ги­я­та и при­лож­на­та пси­хо­ло­гия сис­те­ма­та раз­по­ла­га с модер­ни зна­ния за човек в област­та как­то на физи­о­ло­ги­я­та, така и на пси­хи­ка­та. Сис­те­ма­та е успя­ла да научи пове­че за някой обик­но­вен човек, откол­ко­то сам той знае за себе си.

Това озна­ча­ва, че в пове­че­то слу­чаи сис­те­ма­та има пове­че власт и пове­че кон­т­рол вър­ху хора­та от тях самите.