Учебник по стенография

1.2. Свързване на стенографските знаци

Стенографските знаци се свързват помежду си подобно на буквите в обикновеното писмо. Началото на следващия знак се съединява с края на предходния. За да стане това, някои от знаците променят мястото си в четирилинието. Свързването може да бъде непосредствено, с помощта на съединителна чертица или чрез застъпване.

Стенографските знаци се свързват непосредствено тогава, когато следващият знак започва там, където завършва предходният.

Когато следващият знак не започва оттам, където завършва предходният, стенографските знаци се свързват с помощта на съединителна чертица. Последната може да мени наклона и дължината си в зависимост от знаците, които свързва.

Чрез застъпване, което често се нарича сливане или преливане, се свързват знаците тогава, когато краят на предходния и началото на следващия знак са с еднаква посока и част от тях се застъпват (припокриват).

Знаците на обратно В, на Г и Х, които завършват с извивка наляво, се свързват със следващите знаци чрез премятка.

Знакът на Ф, който също завършва с извивка наляво, се свързва без премятка, за да не се сбърка със знака на обикновено Ц.

Свързването на стенографските знаци се извършва винаги по начин, който е най-подходящ за тях. За по-голямо удобство и бързина на писане, както и за по-голяма сигурност при разчитане на написаното, трябва да се спазват някои правила за употреба на стенографските знаци.

Обратно В се пише само в края на думите, и то ако не се предхожда от горно Т с посока нагоре и съставно Ц. Когато се използва в средата на думите, след него се пишат само знаците на К, Н, С и окончанията -НИЕ / / и -СКИ / /. Във всички останали случаи се употребява обикновено В.

Долно З, горно Ф и обикновено Ц се пишат в началото на думите и след знаци, които завършват към първата линия, а горно З, долно Ф и съставно Ц – във всички останали случаи.

Крайно С се пише в края на думите. Ако знакът на предпоследната буква завършва с извивка, крайното С се пише в тази извивка.

При стенографиране се употребява онзи знак на Т, който е най-удобен. В началото на думите обикновено се пише горно Т с посока надолу. Когато два знака на Т следват един след друг, те не се пишат в една и съща посока.

Т с посока нагоре и съставно Ц, писани в долната и средната междина, завършват в долната половина на средната междина, а когато се пишат в средната и горната междина, те и знаците след тях опират с горния си край в първата линия.

Допуска се писане на някои знаци извън четирилинието, т.е. над първата линия (съставно Ц, Т с посока нагоре и др.) или под четвъртата линия (обратно В, Ж, Ш и др.).

Стенографията е писмо и се изучава преди всичко с писане. За овладяване на сигурен, бърз и четлив почерк най-напред трябва да се пише бавно и внимателно на тетрадки с тесни и широки редове. Стенографските знаци трябва да се пишат точно, красиво и четливо. Погрешно написаното се зачерква с черта, обратна на общия стенографски наклон. Обясненията трябва да се четат внимателно, а примерите да се пишат многократно, да се заучават веднъж завинаги и да се прилагат незабавно в писмената работа. Сигурният почерк се постига чрез внимание, а бързината на записване – само чрез упражнения. Голямата бързина не трябва да се очаква още в началото. Тя настъпва в процеса на обучението и се постига чрез:

Използване на по-кратки и лесни за писане азбучни знаци;
Символизиране на гласните, сливането им със съседните съгласни в думата или изразяването им със специални знаци;
Групиране на съгласните и създаване на по-кратки знаци за тях;
Опростяване на правописа. Няма главни букви. Собствените имена и абревиатурите (съкращения с инициали) се подчертават. От препинателните знаци задължително се пише само точката, която се отбелязва с къса хоризонтална чертица на основната линия. Останалите препинателни знаци се пишат по същия начин както в обикновеното писмо, но се използват само ако улесняват правилното прочитане на текста.
Създаване на съкращения за най-често срещаните части от думи, думи и изрази.