Учебник по стенография

ЧАСТ ВТОРА
СТЕНОГРАФСКО СЪКРАЩАВАНЕ

Максимална бързина на записване и точност на разчитане на стенограмата се постига едва след усвояване и широко прилагане на стенографското съкращаване. За най-често срещаните части от думи, думи и изрази се използват най-кратките и лесни за писане съкращения.

Същността на стенографското съкращаване се състои в изпускане на част от графичните елементи на напълно изписания стенографски образ на думата или израза и запазване само на най-характерната им част – начало, край, вътрешна част или съчетание от тях. Така например думата „говор“ се означава, като се изпишат само началните звукове го. Думата „грам” се означава с гласната а, написана на втората линия, а при думата „народ“ се запазва само краят й од. Думата „обаче“ се означава чрез запазване на началния звук и крайния е, докато при думата „революция“ освен изписване на началното р и края ия, се изразява и символично ю между тях.

Специалистите в областта на езикознанието са установили, че в почти всички индоевропейски езици най-активно се използват около 5000 думи. Първите 1000 от тях, които се срещат най-често, заемат близо 80% от съдържанието на всички разговори и писмени текстове. От това следва, че скоростта на записване няма да се измени съществено, ако вместо всичките 5000 се съкратят само най-често употребяващите се 1000 думи.

Стенографското съкращаване бива два вида – постоянно и променливо. Постоянното съкращаване се нарича още задължително съкращаване, а променливото – свободностенографско съкращаване.