Учебник по стенография

ЧАСТ ПЪРВА: СТЕНОГРАФСКО ИЗПИСВАНЕ НА ДУМИТЕ. СТЕНОГРАФСКИ ЗНАЦИ И НАЧИНИ ЗА ТЯХНОТО СВЪРЗВАНЕ.<br />1.1. Стенографски знаци

Българската стенография е изградена върху основата на обикновеното ръкописно писмо.

Много от буквите на нашата азбука съдържат едни и същи елементи.

По-голяма част от тези елементи се използват като стенографски знаци. Някои знаци отговарят на буквите от които са взети, а други не. Само буквите Г и Е се използват изцяло, но им е дадено друго значение. За по-често срещаните звукове се използват по-кратки и по-лесни за писане и свързване знаци. За всеки звук има стенографски знак, а за някои — по два.

Стенографските знаци се пишат на четирилиние, в което третата линия е основна и очертава писмения ред. Останалите линии са спомагателни и ограничават междините, определящи големината и положението на знаците.

Горната и долната междини са еднакви и са с около 1/3 по-широки от средната.

Всеки стенографски знак има точно определена форма, големина, наклон и място (основно положение) в четирилинието. Знаците на Т и Ф имат основно положение както в горните, така и в долните две междини и се наричат съответно горно Т и Ф и долно Т и Ф. Общият наклон на стенографските знаци е около 65–70 градуса надясно.

След овладяване на материала четирилинието се изоставя изцяло или се запазва само основната линия.

СТЕНОГРАФСКА АЗБУКА

По два знака имат буквите В, Е, З, С, Т, У, Ф и Ц;

Първият знак на В се нарича обикновено В, а вторият – крайно или обратно В. Следват: наклонено и хоризонтално Е, долно (начално) и горно З, обикновено и обратно (крайно) С, горно и долно Т, начално и обикновено У, горно и долно Ф, обикновено (начално) и съставно Ц.

Знаците на И и Т се пишат отгоре надолу и отдолу нагоре и се наричат съответно И с посока надолу и И с посока нагоре, горно Т с посока надолу, горно Т с посока нагоре, долно Т с посока надолу и долно Т с посока нагоре.

Някои знаци завършват с извивка наляво, други – с извивка надясно, а трети – като права линия.

Знаците на А, Л и С имат съединителни чертици (крилца). В началото на думите те се пишат без началната, в края — без крайната, а когато се използват като самостоятелен знак — и без двете чертици. Крилцата и точката при А се пишат по посоката на движение на часовниковите стрелки, така че точката остава под крилцата, докато тези на Л се пишат в обратна посока и точката е над крилцата. По посоката на движение на часовниковите стрелки се пишат съединителните чертици и знакът на обикновено С, а в обратна посока тези на обратно (крайно) С.

В зависимост от големината си стенографските знаци се делят на малки, средни и големи. Малките стенографски знаци заемат не повече от половин средна междина, средните – една средна, а големите – една средна и една голяма междина. Само знакът на Щ заема и трите междини.

МАЛКИ СТЕНОГРАФСКИ ЗНАЦИ

СРЕДНИ СТЕНОГРАФСКИ ЗНАЦИ

ГОЛЕМИ СТЕНОГРАФСКИ ЗНАЦИ

Thanks! You've already liked this