Учебник по стенография

Михо Пенков

СТЕНОГРАФИЯ

София, 2018 г.


ЧАСТ ПЪРВА

СТЕНОГРАФСКО ИЗПИСВАНЕ НА ДУМИТЕ

  1. СТЕНОГРАФСКИ ЗНАЦИ И НАЧИНИ ЗА ТЯХНОТО СВЪРЗВАНЕ

1.1. СТЕНОГРАФСКИ ЗНАЦИ

Българската стенография е изградена върху основата на обикновеното ръкописно писмо.

Много от буквите на нашата азбука съдържат едни и същи елементи.

По-голяма част от тези елементи се използват като стенографски знаци. Някои знаци отговарят на буквите от които са взети, а други не. Само буквите Г и Е се използват изцяло, но им е дадено друго значение. За по-често срещаните звукове се използват по-кратки и по-лесни за писане и свързване знаци. За всеки звук има стенографски знак, а за някои – по два.

Стенографските знаци се пишат на четирилиние, в което третата линия е основна и очертава писмения ред. Останалите линии са спомагателни и ограничават междините, определящи големината и положението на знаците.

Горната и долната междини са еднакви и са с около 1/3 по-широки от средната.

Всеки стенографски знак има точно определена форма, големина, наклон и място (основно положение) в четирилинието. Знаците на Т и Ф имат основно положение както в горните, така и в долните две междини и се наричат съответно горно Т и Ф и долно Т и Ф. Общият наклон на стенографските знаци е около 65 – 70 градуса надясно.

След овладяване на материала четирилинието се изоставя изцяло или се запазва само основната линия.

СТЕНОГРАФСКА АЗБУКА

По два знака имат буквите В, Е, З, С, Т, У, Ф и Ц;

Първият знак на В се нарича обикновено В, а вторият – крайно или обратно В. Следват: наклонено и хоризонтално Е, долно (начално) и горно З, обикновено и обратно (крайно) С, горно и долно Т, начално и обикновено У, горно и долно Ф, обикновено (начално) и съставно Ц.

Знаците на И и Т се пишат отгоре надолу и отдолу нагоре и се наричат съответно И с посока надолу и И с посока нагоре, горно Т с посока надолу, горно Т с посока нагоре, долно Т с посока надолу и долно Т с посока нагоре.

Някои знаци завършват с извивка наляво, други – с извивка надясно, а трети – като права линия.

Знаците на А, Л и С имат съединителни чертици (крилца). В началото на думите те се пишат без началната, в края – без крайната, а когато се използват като самостоятелен знак – и без двете чертици. Крилцата и точката при А се пишат по посоката на движение на часовниковите стрелки, така че точката остава под крилцата, докато тези на Л се пишат в обратна посока и точката е над крилцата. По посоката на движение на часовниковите стрелки се пишат съединителните чертици и знакът на обикновено С, а в обратна посока тези на обратно (крайно) С.

В зависимост от големината си стенографските знаци се делят на малки, средни и големи. Малките стенографски знаци заемат не повече от половин средна междина, средните – една средна, а големите – една средна и една голяма междина. Само знакът на Щ заема и трите междини.

МАЛКИ СТЕНОГРАФСКИ ЗНАЦИ

СРЕДНИ СТЕНОГРАФСКИ ЗНАЦИ

ГОЛЕМИ СТЕНОГРАФСКИ ЗНАЦИ

Thanks! You've already liked this
No comments