Учебник по стенография

Михо Пенков

СТЕНОГРАФИЯ

София, 2018 г.



УВОД

Скъпи приятели, вие четете и пишете свободно, но пишете ли бързо и лесно както ви се иска? Сигурно не! Малцина са тези, които с обикновено писмо могат да напишат повече от 25–30 думи в минута.

Стремежът да се улови и запази човешката реч поражда необходимостта от скоростно писмо още в древността. Създава се стенографията, с която може да се запишат 120–140 и повече думи вминута.

Думата „стенография” произлиза от гръцките „стенос” – тесен и „графос” – пиша. В буквален превод тя означава „теснопис”, но под стенография обикновено се разбира бързопис.

Възникнала в древна Елада и Рим няколко века пр.н.е., стенографията е издържала изпитанията на времето повече от две хилядолетия. В света на електрониката и съвременните информационни технологии, когато разговорната реч директно се превръща в писмен текст, тя губи някогашното си значение като единствено средство за бързо и точно записване. Независимо от това обаче си остава незаменим помощник при текстообработката на различни материали, защото звукозаписващата техника възпроизвежда устната реч буквално, а тя винаги се нуждае от стилно и граматично редактиране. Стенографията е изключително полезна за ученици, студенти и всички, които се занимават с умствен труд. Да се водят записки с обикновено писмо, когато може да се използва стенографията е все едно да се пътува с каруца вместо с бърз влак или самолет. Помислете само колко по-лесно е да се напише вместо „конституция”, вместо „икономическа криза”, вместо „българско революционно движение”, или вместо „социално-икономическо положение на страната“. Но как да се научим да използваме тези странни йероглифи и да овладеем крилатото писмо на стенографа? Малко повече желание, труд и постоянство и цял живот ще се наслаждавате на умението си бързо и лесно да записвате лекции, речи и доклади, да правите извадки от книги, интернет и различни средства за масова информация.

Българската стенография е създадена през 1879 г. от словенеца Антон Безеншек по молба на първото българско правителство след освобождението на страната от османско иго. Антон Безеншек приспособява немската курсивна стенография на Франц Гебелсбергер към особеностите на нашия език. През 1903 г. Министерството на народната просвета одобрява „Упътване за общ български стенографски правопис”. През 1949 г. се разработват „Основи на българската стенография – система Гебелсбергер – Безеншек”, които през 1976 г. са подобрени.

Правени са редица опити за създаване на нова система за високоефективен и лесноусвоим бързопис, но те и досега не са получили широка популярност и употреба.;

Thanks! You've already liked this
No comments