Речник на турските думи в съвременния български печат

В тази книга ще отк­ри­ете кои зана­яти или човешки качес­тва са пред­пос­тавка за въз­ник­ване на раз­п­рос­т­ра­нени имена като Севда, Джам­ба­зов, Дюл­ге­ров, Зам­бова, Кара­гьо­зов, Ток­мак­чиев. По този начин вед­нага ще усе­тите пол­зата от реч­ника.

От друга страна, тур­с­кият лек­си­ка­лен пласт в бъл­гар­с­кия език е много бли­зък до сър­цето ни. Иначе казано, въп­реки бор­бата с тур­циз­мите през Въз­раж­да­нето (а тя не е напълно зам­ряла и днес), тур­с­ките думи са нав­лезли много дъл­боко в кул­ту­рата и — да! в съз­на­ни­ето на народа ни.. И затова, когато зада­дем един въп­рос с тур­ски ези­кови еле­менти в него, той звучи по-​свойски и по-​народностно — съв­сем неп­ри­ну­дено. Вижте нап­ри­мер раз­ли­ката между изра­зите „Зас­та­нал съм на ъгъла“ и „Кур­ди­сал съм се на кьо­шето“. Вто­рият ни звучи по-​естествено. Тази осо­бе­ност на тур­с­ките думи е забе­ля­зана от съв­ре­мен­ните жур­на­листи и те — с инту­и­тив­ния си стре­меж да нап­ра­вят езика по-​изразителен — зна­чи­телно уве­ли­чиха упот­ре­бата им. При­мери с масово упот­ре­бя­вани тур­цизми от съв­ре­мен­ната пуб­ли­цис­тика ще отк­ри­ете в целия кор­пус на речника.

Още за кни­гата може да про­че­тете и да си я поръ­чате тук.

Thanks! You've already liked this