Невероятната съдба на Амели Пулен

Амели е невинно и наивно момиче, живеещо в Париж, с нейно собствено чувство за справедливост. Тя решава да помогне на околните и междувременно открива любовта.

Режисьор: Жан-Пиер Жьоне

Сценарий: Гийом Лоран и Жан-Пиер Жьоне

В ролите: Одре Тоту – Амели Пулен, Матийо Касовиц (Нино Кенкампоа), Доминик Пинон (Жозеф), Руфъс (Рафаел Пулен, бащата на Амели), Жамел Дебуз (Люсиен)

Музика: Ян Тиерсен

Времетраене: 122 мин.

Страна: Франция / Германия

Език: френски

„Невероятната съдба на Амели Невероятната съдба на Амели ПуленПулен“ е история за момиче израснало изолирано от останалите деца. Нейната майка умира, когато тя е била малка. Баща й, необщителният психолог, никога не я е прегръщал. Само веднъж месечно я преглеждали и затова сърцето на Амели точно тогава почвало силно да бие. Поради това, баща й е смятал, че дъщеря му страда от проблеми със сърцето, затова я отдалечава от другите деца. След като, за да стане независима, напуска родителския дом и ще развие необичайно активен живот.

Когато пораства, става сервитьорка в малкото кафене в Монмартр, чиято собственичка е бивша циркова артистка. На 22 години, Амелия води обикновен живот. Радва на малки удоволствия като събиране на камъчета, които са подходящи за хвърляне над водата, разхожда се из Париж, наблюдава хората или опитва да изчисли колко хора в този определен момент изпитват оргазъм Един ден, зад плочките на стената в нейното баня Амелия разкрива стара метална кутия, която принадлежи на едно дете, живяло когато пораства, става сервитьорка в малкото кафене „Двете вятърни мелници“ в Монмартр, чиято собственичка е бивша циркова артистка в нейния апартамент. Решава да намери сега възрастния човек, който е оставил кутията и да му я върне.

Когато намира човека, следва и оставя кутията в телефонна кабина. Когато човекът влиза, вижда кутията и я отваря. С това се връщат спомените му от детството и потресен отива в най-близкото кафене. Амелия наблюдава и вижда положителни ефект, който предизвиква върху него. Пред нея и другите сервитьорите, той разказва развълнувано какво му се е случило. От този момент, Амелия решава, че в бъдеще ще прави добри дела на хората, за да ги направи щастливи, както и на баща си, колегите и съседите.

Но макар тя да обръща внимание на другите, те не й обръщат на нея. Страхува се да не умре от отчаяние…

Thanks! You've already liked this
No comments