Невероятната съдба на Амели Пулен

Амели е невинно и наивно момиче, живе­ещо в Париж, с нейно соб­с­т­вено чув­с­тво за спра­вед­ли­вост. Тя решава да помогне на окол­ните и меж­дув­ре­менно отк­рива любовта.

Режи­сьор: Жан-​Пиер Жьоне

Сце­на­рий: Гийом Лоран и Жан-​Пиер Жьоне

В ролите: Одре Тоту — Амели Пулен, Матийо Касо­виц (Нино Кен­кам­поа), Доми­ник Пинон (Жозеф), Руфъс (Рафаел Пулен, бащата на Амели), Жамел Дебуз (Люсиен)

Музика: Ян Тиерсен

Вре­мет­ра­ене: 122 мин.

Страна: Фран­ция /​Гер­ма­ния

Език: френски

„Неве­ро­ят­ната съдба на Амели Невероятната съдба на Амели ПуленПулен“ е исто­рия за момиче израс­нало изо­ли­рано от оста­на­лите деца. Ней­ната майка умира, когато тя е била малка. Баща й, необ­щи­тел­ният пси­хо­лог, никога не я е прег­ръ­щал. Само вед­нъж месечно я прег­леж­дали и затова сър­цето на Амели точно тогава поч­вало силно да бие. Поради това, баща й е смя­тал, че дъщеря му страда от проб­леми със сър­цето, затова я отда­ле­чава от дру­гите деца. След като, за да стане неза­ви­сима, напуска роди­тел­с­кия дом и ще раз­вие нео­би­чайно акти­вен живот.

Когато порас­тва, става сер­ви­тьорка в мал­кото кафене в Мон­мартр, чиято соб­с­т­ве­ничка е бивша цир­кова артис­тка. На 22 години, Аме­лия води обик­но­вен живот. Радва на малки удо­вол­с­т­вия като съби­ране на камъ­чета, които са под­хо­дящи за хвър­ляне над водата, раз­хожда се из Париж, наб­лю­дава хората или опитва да изчисли колко хора в този опре­де­лен момент изпит­ват орга­зъм Един ден, зад плоч­ките на сте­ната в ней­ното баня Аме­лия раз­к­рива стара метална кутия, която при­над­лежи на едно дете, живяло когато порас­тва, става сер­ви­тьорка в мал­кото кафене „Двете вятърни мел­ници“ в Мон­мартр, чиято соб­с­т­ве­ничка е бивша цир­кова артис­тка в ней­ния апар­та­мент. Решава да намери сега въз­рас­т­ния човек, който е оста­вил кути­ята и да му я върне.

Когато намира човека, следва и оставя кути­ята в теле­фонна кабина. Когато чове­кът влиза, вижда кути­ята и я отваря. С това се връ­щат спо­ме­ните му от дет­с­т­вото и пот­ре­сен отива в най-​близкото кафене. Аме­лия наб­лю­дава и вижда поло­жи­телни ефект, който пре­диз­виква върху него. Пред нея и дру­гите сер­ви­тьо­рите, той раз­казва раз­въл­ну­вано какво му се е слу­чило. От този момент, Аме­лия решава, че в бъдеще ще прави добри дела на хората, за да ги нап­рави щас­т­ливи, както и на баща си, коле­гите и съседите.

Но макар тя да обръща вни­ма­ние на дру­гите, те не й обръ­щат на нея. Стра­хува се да не умре от отчаяние…

Thanks! You've already liked this