Какво биха казали Сократ, Платон и Аристотел за Илияна Йотова

Нека напра­вим мис­ло­вен екс­пе­ри­мент: ако Сок­рат, Пла­тон и Арис­то­тел може­ха днес да раз­го­ва­рят с пре­зи­ден­та Йото­ва, как­во биха виде­ли в нея?

Сократ: „Йотова, какво означава да представляваш народа?“

Сок­рат веро­ят­но би започ­нал не с кри­ти­ка, а с въпрос:

„Или­я­на, ти си пре­зи­дент и спо­ред Кон­с­ти­ту­ци­я­та оли­цет­во­ря­ваш един­с­т­во­то на наци­я­та. Но как­во е това единство?“

Това е мно­го неу­до­бен въпрос.

Защо­то „един­с­т­во на наци­я­та“ зву­чи прекрас­но, но Сок­рат вед­на­га би започ­нал да го разглобява:

„Един­с­т­во озна­ча­ва ли всич­ки да мис­лят еднакво?“

„Ако поло­ви­на­та народ мра­зи дру­га­та поло­ви­на, пре­зи­ден­тът кого представлява?“

„Ако общес­т­во­то е раз­де­ле­но поли­ти­чес­ки, може ли пре­зи­ден­тът да бъде над разделението?“

„И ако сами­ят пре­зи­дент има поли­ти­чес­ко мина­ло, как доказ­ва, че вече гово­ри от име­то на всички?“

Кон­с­ти­ту­ци­он­но пре­зи­ден­тът е имен­но сим­вол на наци­о­нал­но­то един­с­т­во и пред­став­ля­ва дър­жа­ва­та в меж­ду­на­род­ни­те отношения.

Сократ би забелязал нещо интересно при Йотова

Тя има мно­го по-дълъг поли­ти­чес­ки опит от типич­ния „нов човек“ в поли­ти­ка­та — била е жур­на­лист, пар­ла­мен­та­рист, евро­де­пу­тат и вицепрезидент.

Сок­рат оба­че би попитал:

„Опи­тът озна­ча­ва ли мъдрост?“

И веро­ят­но би продължил:

„Можеш да позна­ваш меха­низ­ми­те на власт­та и пак да не позна­ваш справедливостта.“

Това би било него­во­то основ­но изпи­та­ние към Йотова.

Не дали е опи­тен политик.

А дали раз­би­ра как­во е спра­вед­ли­во.

Платон: „Може ли президентът да бъде пазител на държавата?“

Пла­тон веро­ят­но би бил по-заин­те­ре­со­ван от инс­ти­ту­ци­о­нал­на­та роля на Йотова.

Пре­зи­ден­тът в Бъл­га­рия не е вър­хо­вен управ­ник. Той не ръко­во­ди ежед­нев­но пра­ви­тел­с­т­во­то. Това е пар­ла­мен­тар­на репуб­ли­ка, в коя­то основ­на­та изпъл­ни­тел­на власт е при Минис­тер­с­кия съвет.

Но пре­зи­ден­тът има важ­ни фун­к­ции: пред­став­ля­ва дър­жа­ва­та, има отно­ше­ние към отбра­на­та и наци­о­нал­на­та сигур­ност, може да упраж­ня­ва вето вър­ху зако­ни и има опре­де­ле­ни пра­во­мо­щия при поли­ти­чес­ки кризи.

Пла­тон би попитал:

„Кога­то имаш огра­ни­че­на власт, можеш ли да бъдеш по-мъдър от този, кой­то има голя­ма власт?“

И веро­ят­но би отговорил:

Да.

Защо­то в пла­то­но­ва­та фило­со­фия важ­ни­ят въп­рос не е кол­ко власт при­те­жа­ваш, а за как­во я изпол­з­ваш.

И тук би се появил Радев

Пла­тон веро­ят­но би видял мно­го инте­ре­сен поли­ти­чес­ки парадокс.

Йото­ва беше вицеп­ре­зи­дент на Радев в про­дъл­же­ние на девет годи­ни. След като Радев напус­на пре­зи­дент­с­кия пост, за да вле­зе в пар­тий­на поли­ти­ка и да ста­не минис­тър-пред­се­да­тел, имен­но Йото­ва зае мяс­то­то му като дър­жа­вен глава. 

Пла­тон би попитал:

„Йото­ва, можеш ли да бъдеш пази­тел на дър­жа­ва­та, ако поли­ти­чес­ки­ят ти про­из­ход е тол­ко­ва тяс­но свър­зан с чове­ка, кой­то сега управ­ля­ва правителството?“

Това е може би най-сил­ни­ят пла­то­нов въпрос.

Защо­то пре­зи­ден­тът тряб­ва да бъде инс­ти­ту­ция, а не просто про­дъл­же­ние на поли­ти­чес­ка група.

И тук Йото­ва би тряб­ва­ло да дока­же не с думи, а с дейс­т­вия, че пре­зи­дент­с­ка­та инс­ти­ту­ция има соб­с­тве­на автономия.

Аристотел: „Покажи ми характера си.“

Арис­то­тел би бил различен.

Той би поглед­нал биог­ра­фи­я­та на Йото­ва и би казал:

„Този човек е минал през мно­го раз­лич­ни общес­т­ве­ни роли.“

Жур­на­лис­ти­ка > пар­тий­на поли­ти­ка > пар­ла­мент > Евро­пейс­ки пар­ла­мент > вицеп­ре­зи­дент > президент.

Това за Арис­то­тел е важ­но, защо­то поли­ти­чес­ка­та добро­де­тел се изграж­да чрез прак­ти­ка и навик.

Арис­то­тел не вяр­ва осо­бе­но в иде­я­та, че човек просто реша­ва да бъде добродетелен.

Той тряб­ва да се е упраж­ня­вал в:

• уме­ре­ност;
• спра­вед­ли­вост;
• разум;
• само­кон­т­рол;
• сме­лост;
• спо­соб­ност да пре­це­ня­ва кон­к­рет­на­та ситуация.

И тук Йото­ва би има­ла сери­о­зен аргу­мент в своя пол­за: тя има мно­го дълъг опит в инс­ти­ту­ци­и­те и евро­пейс­ка­та поли­ти­ка. Като евро­де­пу­тат е рабо­ти­ла по теми като коруп­ция, орга­ни­зи­ра­на престъп­ност, миг­ра­ция, лич­ни дан­ни, Шен­ген и евро­пейс­ко законодателство.

Арис­то­тел веро­ят­но би казал:

„Доб­ре. Ти позна­ваш дър­жа­ва­та отвът­ре. Сега пока­жи, че можеш да изпол­з­ваш това зна­ние за общо­то благо.“

Но Аристотел би имал и едно сериозно предупреждение

За Арис­то­тел поли­ти­ка­та не е лич­но морал­но съвър­шен­с­т­во.

Тя е изкус­т­во­то да наме­риш разум­ния баланс меж­ду про­ти­во­по­лож­ни интереси.

Той би казал на Йотова:

„Не се опит­вай да напра­виш всич­ки бъл­га­ри еднакви.“

И:

„Не се опит­вай да спе­че­лиш всички.“

Защо­то доб­ри­ят дър­жав­ник тряб­ва да съз­да­ва усло­вия, при кои­то раз­лич­ни­те гру­пи могат да живе­ят заедно.

Това е осо­бе­но важ­но за пре­зи­дент­с­ка­та институция.

Пре­зи­ден­тът може да бъде:

• арби­тър,
• посред­ник,
• пред­ста­ви­тел,
• гарант на инс­ти­ту­ци­о­нал­ния баланс, но не тряб­ва да се превръ­ща в пар­ти­ен начал­ник.

А какво би казал Сократ за политическото минало на Йотова?

Тук раз­го­во­рът би ста­нал доста по-остър.

Йото­ва има дъл­го­го­диш­на връз­ка с БСП — била е ръко­во­ди­тел на прес­цен­тъ­ра на пар­ти­я­та, член на ръко­вод­ни орга­ни и евро­де­пу­тат от соци­а­лис­ти­чес­ко­то семейство.

Сок­рат веро­ят­но би попитал:

• „Кога­то си била пар­тий­на фигу­ра, си защи­та­ва­ла партията.“
• „Сега си президент.“

„Как­во защитаваш?“

Йото­ва веро­ят­но би отговорила:

„Бъл­га­рия.“

Сок­рат:

„А ако инте­ре­сът на пар­ти­я­та ти се сблъс­ка с инте­ре­са на държавата?“

Тиши­на.

И тога­ва Сок­рат би задал най-труд­ния въпрос:

„Как ще дока­жеш пред хора­та, че в този момент изби­раш държавата?“

Това е същес­т­ве­но­то изпи­та­ние пред все­ки пре­зи­дент с ясно поли­ти­чес­ко минало.

Платон би поставил още по-труден въпрос

Пла­тон би попитал:

„Как­во ста­ва, ако пре­зи­ден­тът и пра­ви­тел­с­т­во­то са поли­ти­чес­ки близки?“

Това е осо­бе­но акту­ал­но в слу­чая Йото­ва – Радев.

Днес Радев е минис­тър-пред­се­да­тел, а Йото­ва е пре­зи­дент. Спо­ред Кон­с­ти­ту­ци­я­та две­те инс­ти­ту­ции имат раз­лич­ни функции.

Пла­тон би настоявал:

• „Не ми каз­вай, че два­ма­та сте близки.“
• „Не ми каз­вай, че сте рабо­ти­ли заедно.“

„Пока­жи ми къде е гра­ни­ца­та меж­ду при­ятел­с­т­во­то, поли­ти­чес­ка­та лоял­ност и дър­жав­ния интерес.“

Това би било него­во­то основ­но изпи­та­ние към Йотова.

И тримата биха оценили нещо много различно

Има един факт, кой­то веро­ят­но би впе­чат­лил и тримата:

Йото­ва не е полу­чи­ла пре­зи­дент­с­ка­та власт чрез нова пре­зи­дент­с­ка избор­на кам­па­ния през 2026 г. Тя е поела пре­зи­дент­с­кия пост по кон­с­ти­ту­ци­о­нен ред след пред­сроч­но­то прекра­тя­ва­не на ман­да­та на Радев.

Това озна­ча­ва, че ней­но­то пре­зи­дент­с­тво започ­ва при доста нео­би­чай­ни условия.

Сок­рат би казал:

„Не е важ­но как си полу­чил власт­та. Важ­но е как­во пра­виш с нея.“

Пла­тон:

„Пока­жи, че инс­ти­ту­ци­я­та е по-голя­ма от човека.“

Арис­то­тел:

„Пока­жи харак­те­ра си в труд­на ситуация.“

Тримата философи пред президента Йотова

Пред­ста­вям си сце­на­та така.

Сократ:

— „Или­я­на Йото­ва, кажи ми: как­во е справедливост?“

Йото­ва отговаря.

Сок­рат:

— „Доб­ре. А как раз­би­раш, че това е справедливо?“

След­ва вто­ри въпрос.

После тре­ти.

И посте­пен­но раз­го­во­рът преста­ва да бъде поли­ти­чес­ки и ста­ва философски.

Платон:

— „Или­я­на, дър­жа­ва­та има нуж­да от пази­те­ли. Ще бъдеш ли пази­тел на дър­жа­ва­та или пази­тел на поли­ти­чес­ко наследство?“

Това вече е въп­ро­сът за инс­ти­ту­ци­о­нал­на­та неза­ви­си­мост.

Аристотел:

Арис­то­тел веро­ят­но би се усмих­нал и би казал:

— „Доб­ре. Сти­га с думите.“

И би попитал: 

• „Как­во напра­ви вчера?“
• „Как­во напра­ви днес?“
• „Как­во ще напра­виш утре?“

Защо­то за него харак­те­рът на дър­жав­ни­ка се виж­да не в кра­си­ви­те речи, а в повта­ря­щи­те се реше­ния.

Обща оценка

Ако събе­рем три­ма­та, веро­ят­на­та им оцен­ка би изглеж­да­ла така:

И може би най-инте­рес­но­то е, че те не биха я пита­ли дали е „лява“ или „дяс­на“.

Биха пита­ли:

• Сок­рат:

„Зна­еш ли как­во е добро?“

• Пла­тон:

„Спо­соб­на ли си да поста­виш дър­жа­ва­та над поли­ти­чес­ка­та си принадлежност?“

• Арис­то­тел:

„Имаш ли прак­ти­чес­ка­та мъд­рост да го направиш?“

А най-теж­ки­ят общ въп­рос към нея би бил:

„Или­я­на Йото­ва, след девет годи­ни като вицеп­ре­зи­дент на Румен Радев, можеш ли да бъдеш пре­зи­дент на всич­ки бъл­га­ри — вклю­чи­тел­но на оне­зи, кои­то нико­га не са гла­су­ва­ли за вас?“

Това веро­ят­но би било истин­с­ко­то фило­соф­с­ко изпи­та­ние на ней­но­то пре­зи­дент­с­тво.

И ако тя успее да отго­во­ри не с думи, а с дейс­т­вия, тога­ва и три­ма­та фило­со­фи веро­ят­но биха призна­ли едно: че поли­ти­чес­ка­та власт може да се пре­вър­не в дър­жав­ни­чес­ка добродетел.

Фило­соф	Как­во би тър­сил у Йотова
Сок­рат	Исти­на, самок­ри­тич­ност и морал­на последователност
Пла­тон	Неза­ви­си­мост на инс­ти­ту­ци­я­та и защи­та на дър­жав­ния ред
Арис­то­тел	Прак­ти­чес­ка мъд­рост, уме­ре­ност и резултати