Какво биха казали Сократ, Платон и Аристотел за Андрей Гюров

Ако поглед­нем Анд­рей Гюров не през съв­ре­мен­на­та поли­ти­чес­ка пуб­ли­цис­ти­ка, а през кате­го­ри­и­те на Сок­рат, Пла­тон и Арис­то­тел, можем да напра­вим доста инте­ре­сен фило­соф­с­ки портрет.

Това оба­че би било интер­п­ре­та­ция, а не твър­де­ние, че три­ма­та фило­со­фи дейс­т­ви­тел­но биха оце­ни­ли Гюров по този начин.

Като отправ­на точ­ка могат да се взе­мат пуб­лич­но уста­но­ви­ми фак­ти: Гюров е бил наро­ден пред­ста­ви­тел от „Про­дъл­жа­ва­ме Про­мя­на­та“, а впос­лед­с­твие подуп­ра­ви­тел на БНБ. През 2024 г. КПК уста­но­вя­ва несъв­мес­ти­мост във връз­ка с него­во учас­тие в тър­гов­с­ко дру­жес­т­во и дей­нос­ти в сдру­же­ния; Гюров обжал­ва реше­ни­е­то, а БНБ започ­ва пред­ви­де­на­та по закон процедура. 

Сократ: „Познава ли човекът собственото си незнание?“

Сок­рат веро­ят­но би започ­нал не с въп­ро­са „Добър или лош поли­тик е Гюров?“, а:

„Как­во раз­би­ра Гюров под спра­вед­ли­вост, общес­т­вен инте­рес и лич­на отговорност?“

Сок­ра­то­ви­ят под­ход е да се изпит­ва човек чрез въп­ро­си. При Гюров това би озна­ча­ва­ло да се раз­гле­да напре­же­ни­е­то меж­ду лич­на­та му пози­ция, общес­т­ве­на­та му роля и пра­ви­ла­та, кои­то тази роля изис­к­ва.

Осо­бе­но инте­ре­сен за Сок­рат би бил казу­сът с несъв­мес­ти­мост­та. Не тол­ко­ва сами­ят юри­ди­чес­ки спор, а въпросът:

„Кога­то човек заема пуб­лич­на длъж­ност, доста­тъч­но ли е да смя­та себе си за прав, или тряб­ва и пове­де­ни­е­то му да бъде извън вся­ко разум­но съмнение?“

Тук Сок­рат би насто­я­вал да се отде­лят две неща: наме­ре­ни­е­то и дейс­т­ви­е­то. Човек може да няма наме­ре­ние да нару­ша­ва общес­т­ве­ния инте­рес, но въп­ре­ки това да попад­не в ситу­а­ция, коя­то пораж­да кон­ф­ликт меж­ду лич­ни анга­жи­мен­ти и пуб­лич­на функция.

И точ­но зато­ва Сок­ра­то­ви­ят пор­т­рет на Гюров би бил не при­съ­да, а раз­пит.

Платон: „Кой трябва да управлява?“

Пла­тон би гле­дал на Гюров през проб­ле­ма за фило­со­фа-дър­жав­ник.

За Пла­тон най-важ­но­то качес­т­во на управ­ля­ва­щия не е попу­ляр­ност­та, нито дори тех­ни­чес­ка­та ком­пе­тен­т­ност. То е спо­соб­ност­та да раз­би­ра общо­то бла­го и да поста­вя него над лич­ния интерес.

Тук про­фе­си­о­нал­ни­ят про­фил на Гюров е осо­бе­но инте­ре­сен: ико­но­мист, уни­вер­си­тет­с­ки пре­по­да­ва­тел, поли­тик и по-къс­но висш слу­жи­тел в цен­т­рал­на­та бан­ка. Пуб­лич­на­та му биог­ра­фия показ­ва дви­же­ние меж­ду зна­ни­е­то и власт­та. Парламент+1

Пла­тон оба­че би задал неу­доб­ния въпрос:

„Кога­то човек при­те­жа­ва зна­ния, превръ­щат ли тези зна­ния авто­ма­тич­но чове­ка в добър управник?“

Отго­во­рът на Пла­тон е не.

За него зна­ни­е­то тряб­ва да бъде съче­та­но с добро­де­тел. Осо­бе­но с спра­вед­ли­вост и спо­соб­ност да се поста­ви редът на цяло­то над инте­ре­си­те на отдел­на­та част.

Сле­до­ва­тел­но през Пла­тон Гюров може да бъде раз­глеж­дан като при­мер за модер­ния тех­нок­рат, кой­то се дви­жи в прост­ран­с­т­во­то меж­ду екс­пер­т­ност­та и поли­ти­чес­ка­та власт.

И тога­ва въз­ник­ва фун­да­мен­тал­ни­ят пла­то­нов въпрос:

Доста­тъч­но ли е да зна­еш как рабо­ти дър­жа­ва­та, за да зна­еш как тряб­ва да бъде управлявана?

Аристотел: „Какъв човек се показва в действията си?“

Арис­то­тел веро­ят­но би бил най-прак­тич­ни­ят от тримата.

Той би се инте­ре­су­вал по-мал­ко от това как Гюров опис­ва себе си, и пове­че от моде­ла на него­ви­те дейс­т­вия.

За Арис­то­тел поли­ти­ка­та е част от ети­ка­та. Доб­ри­ят поли­ти­чес­ки човек тряб­ва да при­те­жа­ва не просто инте­лект, а прак­ти­чес­ка мъд­рост — phronesis: спо­соб­ност­та да взе­ма пра­вил­но­то реше­ние в кон­к­рет­на ситуация.

Тук казу­сът с БНБ е осо­бе­но под­хо­дящ за арис­то­те­лов ана­лиз. Упра­ви­тел­ни­ят съвет на БНБ посоч­ва, че прав­ни­ят казус съз­да­ва неси­гур­ност и потен­ци­ал­ни рис­ко­ве за неза­ви­си­мост­та и репу­та­ци­я­та на цен­т­рал­на­та бан­ка, като същев­ре­мен­но под­чер­та­ва необ­хо­ди­мост­та въп­ро­сът да пре­ми­не през съде­бен кон­т­рол и пар­ла­мен­та­рен преглед.

Арис­то­тел би попитал:

„Кое е пра­вил­но­то дейс­т­вие за чове­ка, кой­то заема тази длъж­ност, кога­то зако­нът, лич­но­то му убеж­де­ние и общес­т­ве­ни­ят инте­рес се ока­жат в напрежение?“

Тук се появя­ва него­ва­та идея за mesotes — сре­да­та, или избяг­ва­не­то на крайностите.

Не безус­лов­но:

• „Аз съм неви­нен, сле­до­ва­тел­но всич­ко е наред.“ 

и не автоматично:

• „Има обви­не­ние, сле­до­ва­тел­но чове­кът е виновен.“ 

А по-ско­ро:

„Как­во дейс­т­вие съот­вет­с­тва на добро­де­тел­ния пуб­ли­чен човек при нали­чие на спор?“

Това е мно­го арис­то­те­лов въпрос.

Ако тримата го поставят на една маса

Пред­ста­ве­те си Анд­рей Гюров пред три­ма­та философи.

Сок­рат: „Г‑н Гюров, как­во е справедливостта?“

Гюров: „Да се спаз­ват пра­ви­ла­та и да се защи­та­ва общес­т­ве­ни­ят интерес.“

Сок­рат: „А ако смя­таш, че пра­ви­ло­то е при­ло­же­но неп­ра­вил­но към теб?“

Пла­тон: „И по-важ­но­то — ако тво­е­то лич­но пра­во вле­зе в кон­ф­ликт с дове­ри­е­то към инс­ти­ту­ци­я­та, кое тряб­ва да поста­виш първо?“

Арис­то­тел: „А как­во кон­к­рет­но дейс­т­вие би пока­за­ло, че си поста­вил общо­то бла­го над лич­ния интерес?“

И тук се полу­ча­ва инте­рес­ни­ят фило­соф­с­ки портрет:

Най-дълбокият общ въпрос

И три­ма­та веро­ят­но биха стиг­на­ли до една обща тема, макар и по раз­лич­ни пътища:

Как човек, кой­то при­те­жа­ва зна­ния, амби­ция и пуб­лич­на власт, доказ­ва, че изпол­з­ва тези неща за общо­то бла­го, а не просто за соб­с­тве­на­та си поли­ти­чес­ка или про­фе­си­о­нал­на траектория?

При Гюров този въп­рос е осо­бе­но инте­ре­сен имен­но защо­то биог­ра­фи­я­та му съче­та­ва ака­де­мич­но зна­ние, поли­ти­ка и неза­ви­си­ма пуб­лич­на инс­ти­ту­ция като БНБ.