Палитрата с емоции на Леонардо ди Каприо

Роден е в Лос Андже­лис в семейс­т­во­то на аме­ри­ка­не­ца с ита­ли­ан­с­ко-гер­ман­с­ки про­из­ход Джордж ДиКап­рио и сек­ре­тар­ка­та в адво­кат­с­ка фир­ма с гер­ман­с­ко-рус­ки про­из­ход Ирма­лин Иден­бир­кин. Май­ка му била. Рабо­тел като ули­чен актьор и про­да­вал комик­си. Роди­те­ли­те му се раз­веж­дат, кога­то той е на една годин­ка и май­ка му поема изця­ло гри­жа­та за израс­т­ва­не­то му.

Талан­тът му е забе­ля­зан мно­го пре­ди Лео­нар­до ДиКап­рио да навър­ши пъл­но­ле­тие. Започ­ва кари­е­ра­та си на актьор още като дете, сни­май­ки се в над 30 теле­ви­зи­он­ни рек­ла­ми и сери­а­ли, сред кои­то сапу­не­ния сери­ал Сан­та Бар­ба­ра и сит­ко­ма Рас­тя­ща бол­ка . Пър­ва­та му голя­ма изява е във фил­ма Защо тъгу­ва Гил­бърт Грейп (1993), къде­то си пар­т­ни­ра с Джо­ни Деп, в роля­та на умс­т­ве­но изос­та­на­лия му брат. За изпъл­не­ни­е­то си е номи­ни­ран за Оскар и привли­ча вни­ма­ни­е­то на фил­мо­ва­та индус­т­рия. Но фил­мът, кой­то го пра­ви супер­з­вез­да, е Тита­ник през 1997 годи­на, за кой­то полу­ча­ва номи­на­ция за Зла­тен Глобус.