Учебник по стенография

1.2. Свързване на стенографските знаци

1.2. СВЪРЗВАНЕ НА СТЕНОГРАФСКИТЕ ЗНАЦИ

Сте­ног­раф­с­ки­те зна­ци се свър­з­ват помеж­ду си подоб­но на бук­ви­те в обик­но­ве­но­то пис­мо. Нача­ло­то на след­ва­щия знак се съе­ди­ня­ва с края на пред­ход­ния. За да ста­не това, някои от зна­ци­те про­ме­нят мяс­то­то си в чети­ри­ли­ни­е­то. Свър­з­ва­не­то може да бъде непос­ред­с­тве­но, с помощ­та на съе­ди­ни­тел­на чер­ти­ца или чрез застъп­ва­не.

Сте­ног­раф­с­ки­те зна­ци се свър­з­ват непос­ред­с­тве­но тога­ва, кога­то след­ва­щи­ят знак започ­ва там, къде­то завър­ш­ва пред­ход­ни­ят.

Кога­то след­ва­щи­ят знак не започ­ва оттам, къде­то завър­ш­ва пред­ход­ни­ят, сте­ног­раф­с­ки­те зна­ци се свър­з­ват с помощ­та на съе­ди­ни­тел­на чер­ти­ца. Послед­на­та може да мени накло­на и дъл­жи­на­та си в зави­си­мост от зна­ци­те, кои­то свър­з­ва.

Чрез застъп­ва­не, кое­то чес­то се нари­ча сли­ва­не или пре­ли­ва­не, се свър­з­ват зна­ци­те тога­ва, кога­то кра­ят на пред­ход­ния и нача­ло­то на след­ва­щия знак са с еднак­ва посо­ка и част от тях се застъп­ват (при­пок­ри­ват).

Зна­ци­те на обрат­но В, на Г и Х, кои­то завър­ш­ват с извив­ка наля­во, се свър­з­ват със след­ва­щи­те зна­ци чрез пре­мят­ка.

Зна­кът на Ф, кой­то също завър­ш­ва с извив­ка наля­во, се свър­з­ва без пре­мят­ка, за да не се сбър­ка със зна­ка на обик­но­ве­но Ц.

Свър­з­ва­не­то на сте­ног­раф­с­ки­те зна­ци се извър­ш­ва вина­ги по начин, кой­то е най-под­хо­дящ за тях. За по-голя­мо удоб­с­тво и бър­зи­на на писа­не, как­то и за по-голя­ма сигур­ност при раз­чи­та­не на напи­са­но­то, тряб­ва да се спаз­ват някои пра­ви­ла за упот­ре­ба на сте­ног­раф­с­ки­те зна­ци.

Обрат­но В се пише само в края на думи­те, и то ако не се пред­хож­да от гор­но Т с посо­ка наго­ре и със­тав­но Ц. Кога­то се изпол­з­ва в сре­да­та на думи­те, след него се пишат само зна­ци­те на К, Н, С и окон­ча­ни­я­та -НИЕ / /​и -СКИ / /​. Във всич­ки оста­на­ли слу­чаи се упот­ре­бя­ва обик­но­ве­но В.

Дол­но З, гор­но Ф и обик­но­ве­но Ц се пишат в нача­ло­то на думи­те и след зна­ци, кои­то завър­ш­ват към пър­ва­та линия, а гор­но З, дол­но Ф и със­тав­но Ц – във всич­ки оста­на­ли слу­чаи.

Край­но С се пише в края на думи­те. Ако зна­кът на пред­пос­лед­на­та бук­ва завър­ш­ва с извив­ка, край­но­то С се пише в тази извив­ка.

При сте­ног­ра­фи­ра­не се упот­ре­бя­ва онзи знак на Т, кой­то е най-удо­бен. В нача­ло­то на думи­те обик­но­ве­но се пише гор­но Т с посо­ка надо­лу. Кога­то два зна­ка на Т след­ват един след друг, те не се пишат в една и съща посо­ка.

Т с посо­ка наго­ре и със­тав­но Ц, писа­ни в дол­на­та и сред­на­та меж­ди­на, завър­ш­ват в дол­на­та поло­ви­на на сред­на­та меж­ди­на, а кога­то се пишат в сред­на­та и гор­на­та меж­ди­на, те и зна­ци­те след тях опи­рат с гор­ния си край в пър­ва­та линия.

Допус­ка се писа­не на някои зна­ци извън чети­ри­ли­ни­е­то, т.е. над пър­ва­та линия (със­тав­но Ц, Т с посо­ка наго­ре и др.) или под чет­вър­та­та линия (обрат­но В, Ж, Ш и др.).

Сте­ног­ра­фи­я­та е пис­мо и се изуча­ва пре­ди всич­ко с писа­не. За овла­дя­ва­не на сигу­рен, бърз и чет­лив почерк най-напред тряб­ва да се пише бав­но и вни­ма­тел­но на тет­рад­ки с тес­ни и широ­ки редо­ве. Сте­ног­раф­с­ки­те зна­ци тряб­ва да се пишат точ­но, кра­си­во и чет­ли­во. Погреш­но напи­са­но­то се зачер­к­ва с чер­та, обрат­на на общия сте­ног­раф­с­ки наклон. Обяс­не­ни­я­та тряб­ва да се четат вни­ма­тел­но, а при­ме­ри­те да се пишат мно­гок­рат­но, да се зауча­ват вед­нъж зави­на­ги и да се при­ла­гат неза­бав­но в пис­ме­на­та рабо­та. Сигур­ни­ят почерк се пости­га чрез вни­ма­ние, а бър­зи­на­та на запис­ва­не – само чрез упраж­не­ния. Голя­ма­та бър­зи­на не тряб­ва да се очак­ва още в нача­ло­то. Тя настъп­ва в про­це­са на обу­че­ни­е­то и се пости­га чрез:

1. Изпол­з­ва­не на по-крат­ки и лес­ни за писа­не азбуч­ни зна­ци;

2. Сим­во­ли­зи­ра­не на глас­ни­те, сли­ва­не­то им със съсед­ни­те съг­лас­ни в дума­та или изра­зя­ва­не­то им със спе­ци­ал­ни зна­ци;

3. Гру­пи­ра­не на съг­лас­ни­те и съз­да­ва­не на по-крат­ки зна­ци за тях;

4. Опрос­тя­ва­не на пра­во­пи­са. Няма глав­ни бук­ви. Соб­с­тве­ни­те име­на и абре­ви­а­ту­ри­те (сък­ра­ще­ния с ини­ци­а­ли) се под­чер­та­ват. От пре­пи­на­тел­ни­те зна­ци задъл­жи­тел­но се пише само точ­ка­та, коя­то се отбе­ляз­ва с къса хори­зон­тал­на чер­ти­ца на основ­на­та линия. Оста­на­ли­те пре­пи­на­тел­ни зна­ци се пишат по същия начин как­то в обик­но­ве­но­то пис­мо, но се изпол­з­ват само ако улес­ня­ват пра­вил­но­то про­чи­та­не на тек­с­та.

5. Съз­да­ва­не на сък­ра­ще­ния за най-чес­то сре­ща­ни­те час­ти от думи, думи и изра­зи.

Thanks! You've already liked this
No comments