Учебник по стенография

Михо Пен­ков

СТЕНОГРАФИЯ

София, 2018 г.


ЧАСТ ПЪРВА

СТЕНОГРАФСКО ИЗПИСВАНЕ НА ДУМИТЕ

  1. СТЕНОГРАФСКИ ЗНАЦИ И НАЧИНИ ЗА ТЯХНОТО СВЪРЗВАНЕ

1.1. СТЕНОГРАФСКИ ЗНАЦИ

Бъл­гар­с­ка­та сте­ног­ра­фия е изгра­де­на вър­ху осно­ва­та на обик­но­ве­но­то ръко­пис­но пис­мо.

Мно­го от бук­ви­те на наша­та азбу­ка съдър­жат едни и същи еле­мен­ти.

По-голя­ма част от тези еле­мен­ти се изпол­з­ват като сте­ног­раф­с­ки зна­ци. Някои зна­ци отго­ва­рят на бук­ви­те от кои­то са взе­ти, а дру­ги не. Само бук­ви­те Г и Е се изпол­з­ват изця­ло, но им е даде­но дру­го зна­че­ние. За по-чес­то сре­ща­ни­те зву­ко­ве се изпол­з­ват по-крат­ки и по-лес­ни за писа­не и свър­з­ва­не зна­ци. За все­ки звук има сте­ног­раф­с­ки знак, а за някои — по два.

Сте­ног­раф­с­ки­те зна­ци се пишат на чети­ри­ли­ние, в кое­то тре­та­та линия е основ­на и очер­та­ва пис­ме­ния ред. Оста­на­ли­те линии са спо­ма­га­тел­ни и огра­ни­ча­ват меж­ди­ни­те, опре­де­ля­щи голе­ми­на­та и поло­же­ни­е­то на зна­ци­те.

Гор­на­та и дол­на­та меж­ди­ни са еднак­ви и са с око­ло 1/​3 по-широ­ки от сред­на­та.

Все­ки сте­ног­раф­с­ки знак има точ­но опре­де­ле­на фор­ма, голе­ми­на, наклон и мяс­то (основ­но поло­же­ние) в чети­ри­ли­ни­е­то. Зна­ци­те на Т и Ф имат основ­но поло­же­ние как­то в гор­ни­те, така и в дол­ни­те две меж­ди­ни и се нари­чат съот­вет­но гор­но Т и Ф и дол­но Т и Ф. Общи­ят наклон на сте­ног­раф­с­ки­те зна­ци е око­ло 65 — 70 гра­ду­са надяс­но.

След овла­дя­ва­не на мате­ри­а­ла чети­ри­ли­ни­е­то се изос­та­вя изця­ло или се запаз­ва само основ­на­та линия.

СТЕНОГРАФСКА АЗБУКА

По два зна­ка имат бук­ви­те В, Е, З, С, Т, У, Ф и Ц;

Пър­ви­ят знак на В се нари­ча обик­но­ве­но В, а вто­ри­ят – край­но или обрат­но В. След­ват: накло­не­но и хори­зон­тал­но Е, дол­но (начал­но) и гор­но З, обик­но­ве­но и обрат­но (край­но) С, гор­но и дол­но Т, начал­но и обик­но­ве­но У, гор­но и дол­но Ф, обик­но­ве­но (начал­но) и със­тав­но Ц.

Зна­ци­те на И и Т се пишат отго­ре надо­лу и отдо­лу наго­ре и се нари­чат съот­вет­но И с посо­ка надо­лу и И с посо­ка наго­ре, гор­но Т с посо­ка надо­лу, гор­но Т с посо­ка наго­ре, дол­но Т с посо­ка надо­лу и дол­но Т с посо­ка наго­ре.

Някои зна­ци завър­ш­ват с извив­ка наля­во, дру­ги – с извив­ка надяс­но, а тре­ти – като пра­ва линия.

Зна­ци­те на А, Л и С имат съе­ди­ни­тел­ни чер­ти­ци (крил­ца). В нача­ло­то на думи­те те се пишат без начал­на­та, в края — без край­на­та, а кога­то се изпол­з­ват като самос­то­я­те­лен знак — и без две­те чер­ти­ци. Крил­ца­та и точ­ка­та при А се пишат по посо­ка­та на дви­же­ние на часов­ни­ко­ви­те стрел­ки, така че точ­ка­та оста­ва под крил­ца­та, дока­то тези на Л се пишат в обрат­на посо­ка и точ­ка­та е над крил­ца­та. По посо­ка­та на дви­же­ние на часов­ни­ко­ви­те стрел­ки се пишат съе­ди­ни­тел­ни­те чер­ти­ци и зна­кът на обик­но­ве­но С, а в обрат­на посо­ка тези на обрат­но (край­но) С.

В зави­си­мост от голе­ми­на­та си сте­ног­раф­с­ки­те зна­ци се делят на мал­ки, сред­ни и голе­ми. Мал­ки­те сте­ног­раф­с­ки зна­ци заемат не пове­че от поло­вин сред­на меж­ди­на, сред­ни­те – една сред­на, а голе­ми­те – една сред­на и една голя­ма меж­ди­на. Само зна­кът на Щ заема и три­те меж­ди­ни.

МАЛКИ СТЕНОГРАФСКИ ЗНАЦИ

СРЕДНИ СТЕНОГРАФСКИ ЗНАЦИ

ГОЛЕМИ СТЕНОГРАФСКИ ЗНАЦИ

Thanks! You've already liked this
No comments